Опасностите на дигиталната демокрация
Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо имаше велика имитация в речта си пред форума в Давос предходната седмица: " Темпът на смяната в никакъв случай не е бил толкоз бърз, само че и в никакъв случай към този момент няма да е толкоз муден ". За мен това беше основното обръщение от Световния стопански конгрес. Водещите вести може и да се въртяха към речта на президента Доналд Тръмп " America first ", само че същинската тематика беше за крехкостта на националните страни във време на софтуерна смяна.
" Дигиталната стопанска система и обществото " бе най-популярната тематика на тазгодишния конгрес в Давос, в случай че се има поради броят на сесиите и жуженето в обществените медии. " Мръсната " загадка на Давос е, че гръмко оповестената " Четвърта индустриална гражданска война " - редуциране за възхода на всеобхватната автоматизация, Big Data (големи масиви данни) и изкуствения разсъдък – кара множеството хора да се усещат по-малко, а не повече сигурни, най-малко в кратковременен проект.
Способността на редица компании – застрахователни, здравни, търговски и прочие - да персонализират съвсем всеки тип артикул и услуга, базирайки се на потоците от данни, не е единствено промяна на модела. Това е фундаментално предизвикателство към демократичната народна власт.
Да забележим да вземем за пример измененията в застрахователния бизнес. През последните 200 години той постоянно се е основавал на концепцията за сливане на риска – осреднете цената на застраховането на самостоятелните домове, коли и животи и тогава разделете тази цена сред всички. В ерата на данните застрахователните групи ще могат да извличат информация от проследяващите устройства в колите ни или от датчиците в домовете ни и да я употребяват, с цел да изобретят хиперперсонализирани политики.
Например вие ще може да бъдете възнаградени (с по-ниска цена на застрахователната награда например) поради слагането на нова водопроводна система в остарялата си къща (сензорите ще измерят какъв брой добре работи тя) или поради по-бързото прекъсване на червен светофар. Но в това време можете и да бъдете осъдени, когато 16-годишният ви младеж пуши трева в стаята си (детекторите за пушек ще предадат известието на вашия осигурител в действително време) или в случай че пропуснете да изчистите снега пред вратата си, преди да се заледи (застрахователите биха могли да знаят по кое време и дали сте го създали, и по този начин да лимитират личната си отговорност, в случай че инцидентен минувач се подхлъзне).
Разбира се, човек ще може да се включва или изключва от всичко това, въпреки и не доста транспарантно или на ниска цена (имайте поради, че на комерсиални платформи като Facebook или Google човек може да се откаже от правата си да употребява даден артикул или услуга относително лесно). Но по-притеснителното следствие е, че може да се появи подкласа, която не предстои на обезпечаване, и която няма да бъде част от средностатистическите процеси. Кой ще застрахова тези хора? Най-вероятно кредиторите за небогати или страната.
Това изважда друга " мръсна " загадка на цифровата епоха. Както американското държавно управление с години субсидираше търговците на евтини артикули, които не заплащат на служащите си естествени заплати, по този начин евентуално държавното управление ще се наложи да подсигурява мрежата за обществена сигурност за новата цифрова подкласа.
Проблемът е, че общественият бранш няма потенциала да го направи. Той има да се оправя с трилиони долари задължения, насъбрани от финансовата рецесия насам, без да загатваме засилващата се политическа поляризация, която прави доста мъчно образуването на консенсус по който и да е въпрос.
С повишаването на цифровото разделяне е доста евентуално да се усили разочарованието от страната, което подтиква омагьосания кръг на политическо отчаяние и дисфункционална стопанска система.
Другият риск е, че вместо да изискват повече освен от държавните управления, само че и от бизнеса, който монетаризира нашите данни, жителите ще останат пасивни.
Това е тематика, която финансистът Джордж Сорос засегна в речта си в Давос, като означи, че софтуерните групи " склоняват хората да се откажат от автономността си " и че е " същинско изпитание да се отстоява и пази това, което Джон Стюарт Мил назова " независимост на мисълта ". Съществува вероятността, че един път изгубили я, хората, които израстват в цифровата епоха, мъчно ще могат да си я върнат назад.
Г-н Сорос означи риска от " съюзи сред властническите страни и тези огромни, богати на данни ИТ монополи, които ще обединят зараждащите се системи на корпоративно наблюдаване с към този момент развитите системи на проведено от страната наблюдаване ".
Звучи като по Оруел, само че това е положението на играта в Китай, където най-големите софтуерни групи и държавното управление са близко свързани. Наистина, някои от цифровите учени, с които разговарях в Давос, показаха злоба за лекотата, с която се събират данни, макар че се тормозят за политическите последици.
Ето за какво най-оптимистичният миг, който имах в Давос, беше с Ила Нурбакш, професор в Института по роботика към Университета " Карнеги Мелън ", който, обезпокоен от въпросите, които означих, започва план, с цел да образова децата от началното учебно заведение за силата на данните, за рисковете и изгодите, и по какъв начин да работят с тях в своя изгода.
Децата могат да проследят да вземем за пример броя на колите към тяхното учебно заведение, да изчислят евентуално генерираното замърсяване, след което да се свика среща, с цел да се натиснат виновните фактори за нови правила за придвижване и паркиране.
Идеята е да се сътвори ново потомство на граждани-учени, които схващат могъществото на данните . Ако това в действителност се случи, самите жители ще стартират да изискват доста повече надзор върху данните.
" Дигиталната стопанска система и обществото " бе най-популярната тематика на тазгодишния конгрес в Давос, в случай че се има поради броят на сесиите и жуженето в обществените медии. " Мръсната " загадка на Давос е, че гръмко оповестената " Четвърта индустриална гражданска война " - редуциране за възхода на всеобхватната автоматизация, Big Data (големи масиви данни) и изкуствения разсъдък – кара множеството хора да се усещат по-малко, а не повече сигурни, най-малко в кратковременен проект.
Способността на редица компании – застрахователни, здравни, търговски и прочие - да персонализират съвсем всеки тип артикул и услуга, базирайки се на потоците от данни, не е единствено промяна на модела. Това е фундаментално предизвикателство към демократичната народна власт.
Да забележим да вземем за пример измененията в застрахователния бизнес. През последните 200 години той постоянно се е основавал на концепцията за сливане на риска – осреднете цената на застраховането на самостоятелните домове, коли и животи и тогава разделете тази цена сред всички. В ерата на данните застрахователните групи ще могат да извличат информация от проследяващите устройства в колите ни или от датчиците в домовете ни и да я употребяват, с цел да изобретят хиперперсонализирани политики.
Например вие ще може да бъдете възнаградени (с по-ниска цена на застрахователната награда например) поради слагането на нова водопроводна система в остарялата си къща (сензорите ще измерят какъв брой добре работи тя) или поради по-бързото прекъсване на червен светофар. Но в това време можете и да бъдете осъдени, когато 16-годишният ви младеж пуши трева в стаята си (детекторите за пушек ще предадат известието на вашия осигурител в действително време) или в случай че пропуснете да изчистите снега пред вратата си, преди да се заледи (застрахователите биха могли да знаят по кое време и дали сте го създали, и по този начин да лимитират личната си отговорност, в случай че инцидентен минувач се подхлъзне).
Разбира се, човек ще може да се включва или изключва от всичко това, въпреки и не доста транспарантно или на ниска цена (имайте поради, че на комерсиални платформи като Facebook или Google човек може да се откаже от правата си да употребява даден артикул или услуга относително лесно). Но по-притеснителното следствие е, че може да се появи подкласа, която не предстои на обезпечаване, и която няма да бъде част от средностатистическите процеси. Кой ще застрахова тези хора? Най-вероятно кредиторите за небогати или страната.
Това изважда друга " мръсна " загадка на цифровата епоха. Както американското държавно управление с години субсидираше търговците на евтини артикули, които не заплащат на служащите си естествени заплати, по този начин евентуално държавното управление ще се наложи да подсигурява мрежата за обществена сигурност за новата цифрова подкласа.
Проблемът е, че общественият бранш няма потенциала да го направи. Той има да се оправя с трилиони долари задължения, насъбрани от финансовата рецесия насам, без да загатваме засилващата се политическа поляризация, която прави доста мъчно образуването на консенсус по който и да е въпрос.
С повишаването на цифровото разделяне е доста евентуално да се усили разочарованието от страната, което подтиква омагьосания кръг на политическо отчаяние и дисфункционална стопанска система.
Другият риск е, че вместо да изискват повече освен от държавните управления, само че и от бизнеса, който монетаризира нашите данни, жителите ще останат пасивни.
Това е тематика, която финансистът Джордж Сорос засегна в речта си в Давос, като означи, че софтуерните групи " склоняват хората да се откажат от автономността си " и че е " същинско изпитание да се отстоява и пази това, което Джон Стюарт Мил назова " независимост на мисълта ". Съществува вероятността, че един път изгубили я, хората, които израстват в цифровата епоха, мъчно ще могат да си я върнат назад.
Г-н Сорос означи риска от " съюзи сред властническите страни и тези огромни, богати на данни ИТ монополи, които ще обединят зараждащите се системи на корпоративно наблюдаване с към този момент развитите системи на проведено от страната наблюдаване ".
Звучи като по Оруел, само че това е положението на играта в Китай, където най-големите софтуерни групи и държавното управление са близко свързани. Наистина, някои от цифровите учени, с които разговарях в Давос, показаха злоба за лекотата, с която се събират данни, макар че се тормозят за политическите последици.
Ето за какво най-оптимистичният миг, който имах в Давос, беше с Ила Нурбакш, професор в Института по роботика към Университета " Карнеги Мелън ", който, обезпокоен от въпросите, които означих, започва план, с цел да образова децата от началното учебно заведение за силата на данните, за рисковете и изгодите, и по какъв начин да работят с тях в своя изгода.
Децата могат да проследят да вземем за пример броя на колите към тяхното учебно заведение, да изчислят евентуално генерираното замърсяване, след което да се свика среща, с цел да се натиснат виновните фактори за нови правила за придвижване и паркиране.
Идеята е да се сътвори ново потомство на граждани-учени, които схващат могъществото на данните . Ако това в действителност се случи, самите жители ще стартират да изискват доста повече надзор върху данните.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ