Главчев иска мандат за подписване на Споразумението за сътрудничество с Украйна
Министър-председателят Димитър Главчев изпрати писмо посредством ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова до всички парламентарни групи по отношение на подписването на Споразумение за съдействие в региона на сигурността сред Република България и Украйна. Това оповестиха от пресцентъра на Министерски съвет.
„ С оглед плануванаъа дълготрайна рамка (10-годишен период на действие) в духа на парламентарното ръководство, в осъществяване на Конституцията и практиката на Конституционния съд приканвам Народното събрание да даде умишлен мандат на служебното държавно управление за сключване на Споразумението за съдействие в региона на сигурността сред Република България и Украйна “, написа министър-председателят.
В писмото министър председателят акцентира, че съглашението не попада в обсега на Виенската спогодба за правото на договорите (1969 г.) и планува политически задължения в сходство с взетите решения от Народното събрание. От 27 страни членове в Европейския съюз единствено 6 страни (Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария) не са подписали сходен акт, предава Дарик.
В писмото се показва също по този начин, че в член 105, алинея 1 от Конституцията на Република България е регламентирана общата подготвеност на Министерския съвет да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната. Съгласно Решение № 20 от 23.12.1992 година по конституционно дело № 30/1992 година служебното държавно управление в границите на тази обща подготвеност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да взема решение настоящите въпроси на вътрешната и външната политика.
Конституционните съдии в претекстовете на цитираното решение стигат до извода: При състояние, че в България е открито " парламентарно ръководство " (чл. 1, алинея 1 от Конституцията), същностен белег на което е [..] нуждата от доверие на Народното събрание към държавното управление, събитието, че служебното държавно управление е назначено от президента, дава съображение да се смята, че функционалностите му са лимитирани.
„ С оглед плануванаъа дълготрайна рамка (10-годишен период на действие) в духа на парламентарното ръководство, в осъществяване на Конституцията и практиката на Конституционния съд приканвам Народното събрание да даде умишлен мандат на служебното държавно управление за сключване на Споразумението за съдействие в региона на сигурността сред Република България и Украйна “, написа министър-председателят.
В писмото министър председателят акцентира, че съглашението не попада в обсега на Виенската спогодба за правото на договорите (1969 г.) и планува политически задължения в сходство с взетите решения от Народното събрание. От 27 страни членове в Европейския съюз единствено 6 страни (Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария) не са подписали сходен акт, предава Дарик.
В писмото се показва също по този начин, че в член 105, алинея 1 от Конституцията на Република България е регламентирана общата подготвеност на Министерския съвет да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната. Съгласно Решение № 20 от 23.12.1992 година по конституционно дело № 30/1992 година служебното държавно управление в границите на тази обща подготвеност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да взема решение настоящите въпроси на вътрешната и външната политика.
Конституционните съдии в претекстовете на цитираното решение стигат до извода: При състояние, че в България е открито " парламентарно ръководство " (чл. 1, алинея 1 от Конституцията), същностен белег на което е [..] нуждата от доверие на Народното събрание към държавното управление, събитието, че служебното държавно управление е назначено от президента, дава съображение да се смята, че функционалностите му са лимитирани.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ