Еквсиноград е домакин на тристранна среща България-Гърция-Румъния
Министър-председателят акад. Николай Денков през днешния ден е хазаин на министър председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку в границите на тристранна среща по въпросите на районната съгласуваност, съобщи БГНЕС.
В резиденция „ Евксиноград “ край Варна ще участват също заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас и еврокомисарят по превоза Адина Вълян. Ще взе участие и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов.
Акцент в диалозите ще бъде план за коридорите „ Север-Юг “ от Солун през Кавала, Александруполис, Бургас и Варна до Констанца, с опция за удължение към Молдова на по-късен стадий. Предвижда се по маршрута да бъде построена съвременна транспортна, информационна и енергийна инфраструктура, която ще засилва икономическите, а и политическите връзки сред страните. В бъдеще коридорът би трябвало да действа още по-ефективно, откакто България и Румъния станат част Шенгенското пространство и границите сред тях отпаднат.
Срещата беше инициирана от акад. Николай Денков при визитата му в Атина през август, когато гръцкият му сътрудник Мицотакис беше хазаин на неофициална вечеря с водачите на Западните Балкани, Молдова, Украйна и Европейски Съюз, по време на която бяха разисквани въпроси, свързани с разширението на блока и европейското бъдеще на района, във връзка 20-годишнината от срещата на върха ЕС-Западни Балкани и Солунската декларация.
БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ
През септември гръцките медии написаха: „ Формира се нова действителност: Гърция и България се трансформират в най-надеждните опори на Запада в Източното Средиземноморие и Черно море. Със строителството на стратегически планове (терминал за полутечен природен газ, автомагистрали, връзки от гръцките пристанища до българския бряг) те съставляват енергийна и транспортна ос в един бързо изменящ се район, който се стреми да способства за напъните на Европа да се откаже от съветския газ и за напъните на интернационалната корабоплавателна промишленост да не бъде подвластна от геостратегическата употреба на Босфора “.
България и Гърция в действителност се трансформират в стратегически сътрудници във връзка с енергийните и транспортните коридори „ Север-Юг “. Двете страни имат капацитет за основаването на транспортен и енергиен хъб от голяма важност за цяла Европа.
Инициативата „ Sea2Sea “ цели българските пристанища на Черно море и река Дунав да бъдат свързани с гръцките пристанища в Егейско море посредством съвременна инфраструктура.
Дори първичното създаване на железопътни линии към Кулата и към Свиленград е от необикновен интерес за България. Създаването на този кулоар, преминаващ пред Русе, ще даде опция и за осъществяване на продукцията на българските аграрни производители посредством железопътен превоз. Подобряването на техническото положение на железниците в тези две направления би разрешило преместването на доста повече товари от България, Румъния, Украйна и Молдова към гръцките пристанища.
При визитата на премиера Денков в Гърция на 24 юли и срещата му с гръцкия министър-председател Мицотакис стана ясно, че България желае да се включи в концесиите на гръцките пристанища в Кавала и Александруполис. Интересът на България към пристанището в Кавала е за присъединяване с 20%. Фирмите-концесионери показаха единодушие за включването на българската страна, съвсем несъмнено с държавно сдружение.
Нефтопроводът Александруполис-Бургас също има решаваща роля в издигането на двустранните стопански връзки на нов стадий. Значението на плана за зареждане на рафинерията в Бургас набъбна още повече, откакто беше взето решение за анулация на дерогацията за преправка на съветски нефт, съгласно което " Лукойл " ще би трябвало в период до 1 октомври 2024 година изцяло да се откаже от съветското гориво.
При последните диалози сред Денков и Мицотакис стана ясно, че гръцката страна е заинтригувана да приключи нефтопровода до края на 2024 година, а разискването на вероятни трасета и на практика стъпки за реализация на плана продължава.
Гърция има интерес и към други два енергийни плана в България – разширението на газохранилището в Чирен и градежа на два нови реактора в АЕЦ „ Козлодуй “. Южната ни съседка желае да резервира част от потенциала в Чирен и да употребява спомагателни размери газ против възнаграждение. Гърция е подготвена да се включи и в построяването на новите мощности в „ Козлодуй “ – като вложител или като клиент с дълготраен контракт за покупка на електрическа енергия.
Междусистемна газова връзка Гърция-България (ICGB) към този момент потвърди своята роля за енергийната сигурност на Балканите, посредством диверсифицирани и сигурни доставки. Газопроводът започва активност в първия ден от миналата газова година на 1 октомври 2022 година, осигурявайки нов маршрут за доставки на газ. Над 16,4 милиона MWh бяха пренесени през интерконектора Гърция-България през първата година на комерсиална употреба.
„ През миналата година ICGB съумя да обезпечи непрестанен газов поток, редовно отговаряйки на условията на потребителите на мрежата за декларирани количества – всеки ден, без изключения “, обявиха изпълнителните шефове на преносния оператор Теодора Георгиева и Джордж Сатлас през октомври.
Ключовият интерконектор обезпечава към 1/3 от вътрешното ползване на България. Той дава опция и за превозването на природен газ до Молдова и Украйна посредством Трансбалканския газопровод. Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в региона на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в региона на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км. Капацитетът му е 3 милиарда м3/год., само че е планиран да се усили до 5 млрд.м3/год. посредством в допълнение създаване на компресорна станция.
Само преди месец изпълнителния шеф на „ Булгартрансгаз “ ЕАД Владимир Малинов разгласи, че „ Булгартрансгаз “ възнамерява и планове за развиването на бъдещата атомна мрежа в оборудванията на подземното газово вместилище „ Чирен “. Първата фаза на плана за инфраструктура за транспорт на чист водород, включваща построяването на 250 км. водопровод от София до българо-гръцката граница с две компресорни станции, е препоръчана за план от общ интерес на Европейски Съюз.
Терминалът за полутечен газ край Александруполис, в който държавната " Булгартрансгаз " има дял от 20%, също е в развой на създаване. Ако всичко върви по проект, той би трябвало да стартира работа на 1 януари 2024 година
БЪЛГАРИЯ-РУМЪНИЯ
Свързаността сред България и Румъния остава незадоволителна. Както София, по този начин и Букурещ, имат интерес от създаване на нов мост над Дунав, както и от стартирането на фериботна линия сред Русе и Гюргево. Тези начинания ще подкрепят доста икономическото състояние в областите в Северна България и Южна Румъния, които остават относително едва развити.
През септември България и Румъния показаха взаимен проект пред Европейската комисия (ЕК) за предпроектно изследване на втори мост над р. Дунав по предпочитаното направление Русе-Гюргево. Предвижда се мостът да включва железопътна линия. Дали планът ще бъде утвърден за финансиране ще стане ясно при започване на идната година, а времевата рамка на осъществяването му стига до края на 2026 година България ще влага 1,4 млн. евро (2,73 млн. лева). Очаква се до 50% от тях да бъдат безплатна помощ по Механизма за свързване на Европа.
Двете страни извършват утвърдената от Европейска комисия „ Програма за трансгранично съдействие Румъния - България за програмен интервал 2021-2027 “. Тя планува ускорено развиване на жп линиите и речната съгласуваност.
Териториалният обсег на Програмата покрива седем окръга от южната част на Румъния (Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца) и осем области в северната част на България (Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич и Силистра).
Проектът „ Fast Danube “ е концентриран в избран сектор от коридора Рейн-Дунав, като има за цел да форсира премахването на съществуващи тесни сектори по речната граница сред двете страни. Проектът е обвързван с осъществяването на световния проект за рехабилитация, поддръжка и навигация на плавателния маршрут по река Дунав.
Неразделна част от подобряването на свързаността сред двете страни са напъните на двете страни за участие в Шенгенското пространство - приоритет за България и Румъния, който наред с останалото ще предотврати проблематичния трафик на граничните пунктове. В този смисъл присъединението ни към Шенген би трябвало да е в интерес и на Гърция, страна членка на Шенген, като се има поради опцията за доста по-ефективни стопански направления „ Север-Юг “.
„ ТРИ МОРЕТА “ И НОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
През септември външните министри на България, Гърция, Румъния и Хърватия одобриха обща декларация в границите на 78-ата сесия на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации, в която се приканва за присъединение на България и Румъния към Шенген. Габриел, по чиято самодейност беше призната общата позиция, и сътрудниците ѝ дискутираха платформата „ Три морета “, районната и икономическата съгласуваност.
" Срещата е знакова. Четирите страни сме членове на Европейски Съюз и НАТО, а това прави районното съдействие още по-значимо ”, разяснява тогава вицепремиерът и външен министър Мария Габриел.
Инициативата „ Три морета “ сплотява 13 страни, членки на Европейския съюз, в това число България, Румъния и Гърция. Последната се причисли към групата при започване на септември на осмата среща на върха в Букурещ, с хазаин румънският президент Клаус Йоханис. Молдова и Украйна получиха статут на асоциирани членове.
Платформата цели точно развиването на транспортна, цифрова и енергийна инфраструктура и свързаността в района сред Балтийско, Черно, Адриатическо, а към този момент и Егейско море. Именно към тези цели се стремят София, Атина и Букурещ. Скорошното присъединение на Гърция към платформата отваря нови благоприятни условия за целия район.
Като се има поради дейното партньорство на платформата с Европейска комисия, Германия и Съединени американски щати, трите балкански страни могат да потърсят спомагателна помощ за бърза и ефикасна реализация на стратегическите си проекти. /БГНЕС
