БЛС иска 25% увеличение на клиничните пътеки
Минимумът, от който би трябвало да започват договарянията за анекса на Националния рамков контракт 2023-2025, е 25% приблизително увеличение на цените на клиничните пътеки, разгласи ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров.
" Тази година би трябвало да подходим уравновесено по групи по специалности, тъй като мина времето, в което имаше безусловно недофинансирани клинични пътеки ", посочи той пред Нова нюз.
По отношение на средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК за тази година, доктор Маджаров предизвести, че е допустимо те да не са задоволително, защото лечебните заведения имат задължението да подсигурят минималните хонорари на личния състав, както е записано в Закона за здравното обезпечаване и в НРД. „ Ще би трябвало да се разчита и на част от запаса в бюджета на касата, с цел да се покрият предстоящите дефицити. Ще предложим нараснали цени и механизми, с които въпреки всичко да успеем да влезем в границите на бюджета “, изясни той.
В отговор на въпрос за опцията за надзор в болнична помощ ръководителят на БЛС съобщи, че това, че се усилват приетите в болница пациенти, демонстрира неефикасен надзор. „ Амбицията ни от тази година е да създадем по този начин, че леките случаи да бъдат решавани в границите на един ден, а приети в болница да бъдат тежките и среднотежките случаи “, уточни още доктор Маджаров.
По думите му към 10 млн. лева в първичната извънболнична здравна помощ и над 60 млн. лева в медико-диагностичните действия са неизразходваните средства по бюджета на НЗОК за 2023 година, като повода за това е късното влизане на бюджета в действие. „ Нито управлението на НЗОК, нито ние имахме опция да предприемем някакви ограничения по този начин, че политиките, които са заложени, да се изпълнят. Това нямаше да се случи, в случай че бюджетът беше влезнал в действие при започване на 2023 година, а не на 1 септември. Аз съм оптимист, че през тази година и нарастването от 2023 година, и признатите средства за тази година ще изпълнят задачата си “, добави доктор Маджаров.
Той посочи, че сигурно профилактиката за българското население не е задоволителна, само че на практика това е максимумът на благоприятни условия на персоналните лекари. „ През предходната година към 60% от подлежащите на профилактика здравноосигурени са минали профилактичен обзор. Това е горната граница, която е във опциите единствено на лекаря. Половината от непреминалите 40% изрично не желаят да се подлагат на профилактични прегледи, а останалите 20% очевидно не са намерили време. За тези хора ще би трябвало да работи страната да бъдат уверени, че това е положително за тях. Няма по какъв начин единствено джипитата да се оправят сами “, акцентира шефът на БЛС.
" Тази година би трябвало да подходим уравновесено по групи по специалности, тъй като мина времето, в което имаше безусловно недофинансирани клинични пътеки ", посочи той пред Нова нюз.
По отношение на средствата за болнична помощ в бюджета на НЗОК за тази година, доктор Маджаров предизвести, че е допустимо те да не са задоволително, защото лечебните заведения имат задължението да подсигурят минималните хонорари на личния състав, както е записано в Закона за здравното обезпечаване и в НРД. „ Ще би трябвало да се разчита и на част от запаса в бюджета на касата, с цел да се покрият предстоящите дефицити. Ще предложим нараснали цени и механизми, с които въпреки всичко да успеем да влезем в границите на бюджета “, изясни той.
В отговор на въпрос за опцията за надзор в болнична помощ ръководителят на БЛС съобщи, че това, че се усилват приетите в болница пациенти, демонстрира неефикасен надзор. „ Амбицията ни от тази година е да създадем по този начин, че леките случаи да бъдат решавани в границите на един ден, а приети в болница да бъдат тежките и среднотежките случаи “, уточни още доктор Маджаров.
По думите му към 10 млн. лева в първичната извънболнична здравна помощ и над 60 млн. лева в медико-диагностичните действия са неизразходваните средства по бюджета на НЗОК за 2023 година, като повода за това е късното влизане на бюджета в действие. „ Нито управлението на НЗОК, нито ние имахме опция да предприемем някакви ограничения по този начин, че политиките, които са заложени, да се изпълнят. Това нямаше да се случи, в случай че бюджетът беше влезнал в действие при започване на 2023 година, а не на 1 септември. Аз съм оптимист, че през тази година и нарастването от 2023 година, и признатите средства за тази година ще изпълнят задачата си “, добави доктор Маджаров.
Той посочи, че сигурно профилактиката за българското население не е задоволителна, само че на практика това е максимумът на благоприятни условия на персоналните лекари. „ През предходната година към 60% от подлежащите на профилактика здравноосигурени са минали профилактичен обзор. Това е горната граница, която е във опциите единствено на лекаря. Половината от непреминалите 40% изрично не желаят да се подлагат на профилактични прегледи, а останалите 20% очевидно не са намерили време. За тези хора ще би трябвало да работи страната да бъдат уверени, че това е положително за тях. Няма по какъв начин единствено джипитата да се оправят сами “, акцентира шефът на БЛС.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ