Кардиолози: Нелекуваното клапно заболяване води до по-висока смъртност от рак
Минимално инвазивните техники получават все по-широка известност за лекуване на сърдечните болести. Това е нещо, което се търси от пациентите, и което ние като хирурзи, като лекари сме длъжни да предложим. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ доктор Васил Козаров, зам.-началник на Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „ Лозенец “.
По думите му тези техники подсигуряват по-къс болничен престой, по-малко контузия върху тялото, по-бързо изписване и по-бързо възобновяване на пациенти, също така лекуването се поема от НЗОК. „ Най-често миниинвазивните интервенции се употребяват както за лекуване на митралната, по този начин и на аортната клапа и те получават все по-голяма известност “, сподели още доктор Козаров.
„ Нелекуваното клапно заболяване води до по-висок % смъртност от онкологично заболяване. Рискът е доста висок, в случай че пациент не се лекува, не пристъпва към терапия “, посочи доктор Козаров.
„ Има увеличение на броя на пациентите след COVID-пандемията и по този начин е по целия свят. Българинът обаче продължава да води вреден метод на живот и това го слага в напълно друга категория спрямо хората в Западна Европа “, сподели кардиологът в болница „ Лозенец “ доктор Петър Илиев.
Според него стентовете са най-хубавият способ за лекуване на инфаркт, като златният час за реакция е 90 минути от началото на болката до постъпването в болница и започване на намеса по отваряне на запушената артерия. „ Когато се касае за друго заболяване, което изисква слагане на стентове, като тежест в гърдите, лесна уморяемост, към този момент не се приказва за златен час, а е планова активност. Необходимо е да се направи коронарография и на тази основа се преценя дали пациентът е за стент, за байпас или за сърдечна интервенция. Значение има общото положение на пациента и степента на притеснение на кръвоносните съдове “, разясни доктор Илиев.
Д-р Козаров добави, че се употребява логаритъм, с цел да се реши кое лекуване за кой пациент е показано.
Целия епизод на подкаста може да чуете
По думите му тези техники подсигуряват по-къс болничен престой, по-малко контузия върху тялото, по-бързо изписване и по-бързо възобновяване на пациенти, също така лекуването се поема от НЗОК. „ Най-често миниинвазивните интервенции се употребяват както за лекуване на митралната, по този начин и на аортната клапа и те получават все по-голяма известност “, сподели още доктор Козаров.
„ Нелекуваното клапно заболяване води до по-висок % смъртност от онкологично заболяване. Рискът е доста висок, в случай че пациент не се лекува, не пристъпва към терапия “, посочи доктор Козаров.
„ Има увеличение на броя на пациентите след COVID-пандемията и по този начин е по целия свят. Българинът обаче продължава да води вреден метод на живот и това го слага в напълно друга категория спрямо хората в Западна Европа “, сподели кардиологът в болница „ Лозенец “ доктор Петър Илиев.
Според него стентовете са най-хубавият способ за лекуване на инфаркт, като златният час за реакция е 90 минути от началото на болката до постъпването в болница и започване на намеса по отваряне на запушената артерия. „ Когато се касае за друго заболяване, което изисква слагане на стентове, като тежест в гърдите, лесна уморяемост, към този момент не се приказва за златен час, а е планова активност. Необходимо е да се направи коронарография и на тази основа се преценя дали пациентът е за стент, за байпас или за сърдечна интервенция. Значение има общото положение на пациента и степента на притеснение на кръвоносните съдове “, разясни доктор Илиев.
Д-р Козаров добави, че се употребява логаритъм, с цел да се реши кое лекуване за кой пациент е показано.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ