Бизнесът vs. синдикатите относно замразяването на минималната заплата
Минималната работна заплата в страната би трябвало да се вдигне с 40 лв. от 1 януари следващата година. Работодателите през вчерашния ден оповестиха, че не са съгласни с претекста, че пандемията и свързаната с нея безработица свиват облагите и парите за вложения. Ето за какво бизнесът желае минималната заплата да бъде замразена. Според синдикатите обаче са срещу и настояват, че ще се борят за запазването на графика за увеличението на минималната заплата.
" Повишаването на минималната работна заплата ще утежни икономическите индикатори на страната. Тя е макроикономически индикатор и би трябвало да се оцени въздействието й върху стопанската система. Тя въздейства върху равнището на претовареност и темпа на икономическо развиване. От началото на тази година продуктивността на труда понижава с 4,9%, а Брутният вътрешен продукт на един ангажиран понижава с 5,6%. Имаме и закъснение на растежа на междинната работна заплата. Всички тези стопански индикатори оформят нашето мнение, че увеличението на минималната работна заплата ще бъде непремерено и ще сложи под риска заетостта и бързото възобновяване, което целим ", изясни в ефира на изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов. Той сподели още, че има редица разбори, които демонстрират, че минималната заплата директно въздейства на безработицата.
Икономистът от КТ „ Подкрепа “ Ваня Григорова бе безапелационна, че няма нито един разбор за въздействието на минималната заплата върху безработицата. Дори в противен случай – с увеличението й се увеличавала и заетостта.
" На 4 септември Национален статистически институт разгласява данни за продуктивността на труда през второто тримесечие на тази година, които сочат, че тя се усилва.
Брутният вътрешен продукт на един ангажиран за отработен час все още е 20 лева, а за първото тримесечие е бил 18 лева Това изобщо не е мотив за замразяването на минималната работна заплата. И все още минималната работна заплата се разграничава фрапантно от продуктивността на труда, от нужните средства за живот на един служащ. В този смисъл този равномерен график за увеличението й беше минималното, което трябваше да се направи, тъй че да стартираме да настигаме минималните заплати в Европейски Съюз. Не можем да си позволим за следващ път да я замразим. 75% от заплатите в страната са до 1000 лева бруто. Тоест голяма час от тях са на равнището на минималната работна заплата. Ако я замразим, замразяваме заплатите изобщо ", на мнение е Ваня Григорова. И разгласи, че от КТ " Подкрепа " ще се борят за запазването на графика за увеличението на минималната работна заплата.
" Ако желаеме да станем първенци по минимална работна заплата, може да я създадем 2600 евро, каквато е в Люксембург. Какво обаче ще се получи тогава – заетостта ще спадне с 80%, ще имаме сива стопанска система в трудовите връзки и спад на Брутният вътрешен продукт със 70% ", пресметна Добрин Иванов. Според него се размива границата сред нискоквалифицираната работа, средноквалифицираната и висококвалифицираната, тъй като всички получават еднообразно заплащане.
" Повишаването на минималната работна заплата ще утежни икономическите индикатори на страната. Тя е макроикономически индикатор и би трябвало да се оцени въздействието й върху стопанската система. Тя въздейства върху равнището на претовареност и темпа на икономическо развиване. От началото на тази година продуктивността на труда понижава с 4,9%, а Брутният вътрешен продукт на един ангажиран понижава с 5,6%. Имаме и закъснение на растежа на междинната работна заплата. Всички тези стопански индикатори оформят нашето мнение, че увеличението на минималната работна заплата ще бъде непремерено и ще сложи под риска заетостта и бързото възобновяване, което целим ", изясни в ефира на изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов. Той сподели още, че има редица разбори, които демонстрират, че минималната заплата директно въздейства на безработицата.
Икономистът от КТ „ Подкрепа “ Ваня Григорова бе безапелационна, че няма нито един разбор за въздействието на минималната заплата върху безработицата. Дори в противен случай – с увеличението й се увеличавала и заетостта.
" На 4 септември Национален статистически институт разгласява данни за продуктивността на труда през второто тримесечие на тази година, които сочат, че тя се усилва.
Брутният вътрешен продукт на един ангажиран за отработен час все още е 20 лева, а за първото тримесечие е бил 18 лева Това изобщо не е мотив за замразяването на минималната работна заплата. И все още минималната работна заплата се разграничава фрапантно от продуктивността на труда, от нужните средства за живот на един служащ. В този смисъл този равномерен график за увеличението й беше минималното, което трябваше да се направи, тъй че да стартираме да настигаме минималните заплати в Европейски Съюз. Не можем да си позволим за следващ път да я замразим. 75% от заплатите в страната са до 1000 лева бруто. Тоест голяма час от тях са на равнището на минималната работна заплата. Ако я замразим, замразяваме заплатите изобщо ", на мнение е Ваня Григорова. И разгласи, че от КТ " Подкрепа " ще се борят за запазването на графика за увеличението на минималната работна заплата.
" Ако желаеме да станем първенци по минимална работна заплата, може да я създадем 2600 евро, каквато е в Люксембург. Какво обаче ще се получи тогава – заетостта ще спадне с 80%, ще имаме сива стопанска система в трудовите връзки и спад на Брутният вътрешен продукт със 70% ", пресметна Добрин Иванов. Според него се размива границата сред нискоквалифицираната работа, средноквалифицираната и висококвалифицираната, тъй като всички получават еднообразно заплащане.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ