Увеличението на минималната работна заплата: Говорят икономистите
Минималната работна заплата в България би трябвало да стане 1077 лева от 1 януари. Синдикати и работодатели още веднъж спорят по отношение на нарастването. Бизнесът твърди, че то е погрешно и награждава нискоквалифицирани служащи, до момента в който синдикатите упорстват, че е законно и належащо.
Изпълнителният шеф на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов стартира с тезата, че минималната работна заплата е освен отплата за нискоквалифициран труд, а значим стопански фактор, който въздейства на доходната политика и макроикономическите индикатори на страната.
Той уточни, че в случай че препоръчаното нарастване от 15% за две години се одобри, минималната работна заплата ще се усили с 38%, което е 10 пъти по-бързо от растежа на стопанската система.
" За нас това е един голям дисбаланс, който слага под риск пазара на труда и стопанската система на страната. Минималната работна заплата не би трябвало да бъде повишавана. Тя не дава отговор съответно на условията на интернационалното законодателство - тя би трябвало да бъде определяна от социално-икономически критерии, а освен от един аршин, както е в нашия случай ", съобщи Иванов в студиото на предаването " Директно ".
Главният икономист на КТ " Подкрепа " Атанас Кацарчев аргументира нуждата от повишение на минималната работна заплата, като подчертава на обществената отговорност на стопанската система. Той загатна, че нужната прехрана на живот е главният аршин за установяване на минималната работна заплата. Според него работещите, без значение от квалификацията си, би трябвало да получават задоволително средства, с цел да покриват главните си потребности.
" В началото на 2000-те години минималната работна заплата бе 110 лв.. Такава е била 1989 година. Какво си купуваме с тези пари, няма да разясняваме. Ние имаме едно голямо закъснение във връзка с минималната работна заплата и тяхната покупателна дарба. Нормално е в този момент това да се опитваме да го компенсираме, с цел да не се чудят хората дали да си купят обувки или да си платят парното ", съобщи Кацарчев пред Bulgaria ON AIR.
Иванов изрази подозрение по отношение на нуждата от нарастване на минималната заплата, наблягайки, че то може да докара до отрицателни последствия за стопанската система. Според него нарастването би трябвало да бъде съобразено с продуктивността на труда и икономическите благоприятни условия на бизнеса.
Кацарчев обаче опонира, като съобщи, че без съответни приходи служащите няма да могат да претърпяват обикновено. Той добави, че вложенията в подготовка и повишение на продуктивността би трябвало да бъдат приоритет на работодателите.
Иванов в отговор акцентира, че продуктивността на труда е отговорност и на служащия, а освен на работодателя. Двамата показаха разнообразни визии по отношение на нуждата от промяна в системата на минималните заплати, както и по отношение на метода на определянето им.
