Синдикатите настояват за 1 000 лв. минимална заплата от началото на 2024 г.
Минималната работна заплата би трябвало да се качи още от юни тази година до 850 лева, а от началото на 2024 година да стане 1000 лева За това настояха от двата най-големи синдиката - КТ " Подкрепа " и КНСБ, по време на взаимна конференция на техните президенти - Димитър Манолов и Пламен Димитров.
Освен това синдикатите желаят въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата, което съгласно тях ще подтиква потреблението и ще понижи неравенството.
В сряда (1 февруари) Народното събрание реши минималната работна заплата да е в размер на 50 % от междинната, като наредбата ще стартира да се ползва от 1 януари 2024 година Синдикатите се оповестиха срещу това, че съотношението е закрепено и не дава опция за тристранни договаряния и по-висок размер на минималната заплата. Работодателите също не поддържаха предлагането, като в четвъртък (2 февруари) даже оповестиха, че ще сезират Европейската комисия.
По думите на Манолов и Димитров можел да бъде изработен опит цената на рецесията да бъде трансферирана върху работещите хора.
" Намираме се в средата на нищото, нямаме действителен сътрудник, с който да водим стратегически договаряния ", разяснява Манолов, евентуално имайки поради постоянно държавно управление, като добави, че " провокациите не са по никакъв начин малко, измежду тях са приходите, въпреки и в последния работен ден на Народното събрание да имаше решение, което никой не харесва ".
Пламен Димитров сподели, че има напрежение в няколко сектора, като да вземем за пример в " Български пощи ", където се събират подписи за протестни дейности. Подобна е обстановката и във ВиК бранша и градския превоз в София.
Двата синдиката упорстват за растеж на приходите, който да компенсира инфлацията за годината, само че не по-нисък от 15% в частния и държавния бранш. За организациите, работещи на терен, двете конфедерации желаят нарастване на заплатите с 20 %.
Освен това синдикатите желаят въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата, което съгласно тях ще подтиква потреблението и ще понижи неравенството.
В сряда (1 февруари) Народното събрание реши минималната работна заплата да е в размер на 50 % от междинната, като наредбата ще стартира да се ползва от 1 януари 2024 година Синдикатите се оповестиха срещу това, че съотношението е закрепено и не дава опция за тристранни договаряния и по-висок размер на минималната заплата. Работодателите също не поддържаха предлагането, като в четвъртък (2 февруари) даже оповестиха, че ще сезират Европейската комисия.
По думите на Манолов и Димитров можел да бъде изработен опит цената на рецесията да бъде трансферирана върху работещите хора.
" Намираме се в средата на нищото, нямаме действителен сътрудник, с който да водим стратегически договаряния ", разяснява Манолов, евентуално имайки поради постоянно държавно управление, като добави, че " провокациите не са по никакъв начин малко, измежду тях са приходите, въпреки и в последния работен ден на Народното събрание да имаше решение, което никой не харесва ".
Пламен Димитров сподели, че има напрежение в няколко сектора, като да вземем за пример в " Български пощи ", където се събират подписи за протестни дейности. Подобна е обстановката и във ВиК бранша и градския превоз в София.
Двата синдиката упорстват за растеж на приходите, който да компенсира инфлацията за годината, само че не по-нисък от 15% в частния и държавния бранш. За организациите, работещи на терен, двете конфедерации желаят нарастване на заплатите с 20 %.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ