Щерьо Ножаров: Увеличението на минималната заплата ще създаде сериозни проблеми за редица отрасли и региони
Минималната работна заплата става 933 лв. от 1 януари 2024 година, реши държавното управление. Размерът на заплатата ще се увеличи с 19,6% или със 153 лв. по отношение на сегашната й стойност. Този размер е избран според наредбите на Кодекса на труда, съгласно които минималната работна заплата за страната за идната календарна година се дефинира в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще е способства за понижаване бедността измежду работещите и на неравенствата в разпределянето на приходите до някаква степен. Ръстът на най-ниското заплащане за труд ще увеличи или най-малко се чака да увеличи покупателната качества и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда и ще усили мотивацията на работната мощ за включване в претовареност.
От 1 януари 2004 година минималната часова работна заплата ще бъде 5.58 лв.. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с макроикономиста Щерьо Ножаров – учител в УНСС и стопански консултант в Българската стопанска камара.
Г-н Ножаров, в какво съответствие ще следим растеж и доколко ще се увеличи съгласно вас покупателната дарба и потреблението у нас поради високите цени и стандарти, които значително не кореспондират с възнагражденията, които получават българите?
Зададохте няколко въпроса. Аз ще се опитам да им отговоря поредно. Що се отнася до компенсирането от страна на минималната работна заплата на инфлацията, в случай че погледнем Евростат, има такова компенсиране и преди всичко България е една от трите страни в Европейския съюз с най-голям растеж на минималната работна заплата за последните 10 години, който е над 10%, даже и без новата наредба на член 244 от Кодекса на труда, която влиза в действие в този момент. А в действителност в България би трябвало да се каже, че от 2021 година минималната работна заплата съгласно Евростат е била 332 евро, 2023 година без действието на това предписание е 399. Т.е. надали има някакво подозрение, че покупателната дарба, измерена в евро, е висока и инфлацията е обезщетена.
От друга страна това повдигане на минималната работна заплата ще сътвори съществени проблеми за редица браншове и райони. Аз участвах в консултациите, по линия на Националния съвет за тристранно съдействие, и деликатно прочетох пакета от документи, квалифициран от държавно управление. Трябва отговорно да заявя, че в оценката на въздействието по никакъв метод не беше изработен разбор нито на резултата на повдигането на минималната работна заплата върху обособените стопански действия, нито върху обособените райони. Какво имам в поради? С този скок минималната работна заплата ще се приближи до междинната в браншове Хотелиерство и ресторантьорство цели 78%.
Точно по този начин, и то не в не малко райони у нас.
Това настрана. Аз първо ще го разясня по браншове и по-късно по райони. В селското, горското и рибното стопанство – 66%, води, канализация,отпадъци – 65%, строителство – 62%. Спирам дотук, редица са тези браншове, с цел да разясня и следното във връзка с браншовете: Синдикатите и обособени представители на държавно управление споделят " Да, по този начин се преодоляла сивата стопанска система “, там по този начин или другояче се получава повече. Но в случай че кажем, че по този начин са преодолява сивата стопанска система, значи би трябвало да обвиним общините, че развиват сива стопанска система, тъй като в бранш " Води, канализация, боклуци " кой е оператор на бранша? На ВиК сдруженията са общините, като изключим София. Т.е. да не би да упрекваме общините в сива стопанска система? Така излиза.
Следващото нещо: По райони. Видин – 72% от минималната ще бъде по отношение на междинната, в Кюстендил също 72%, Благоевград – 72%, Силистра – 71%, Хасково – 71, Смолян 70 и така нататък Също спирам дотук, тъй като доста малко райони няма да се приближат, с изключение на София град като столица, даже без София област, единствено там нещата са по-различни.
Оценката на въздействието на постановлението на Министерския съвет липсва напълно, аз съм изчел доста деликатно, не е изработен никакъв подобен разбор. И тука стигаме до основанието за повдигане на минималната работна заплата. След това бих коментирал борим ли по този начин бедността и неравенството и какви вложители привличаме. Основанието в действителност е един небрежно признати текст преди избори, който че на 244 от Кодекса на труда, само че той опонира на различен текст от националното законодателство, който е утвърдената от България и Конвенция 131 на Международното организация на труда, която е част от Организация на обединените нации, това е 3, писмен знак Б. И ние нарушаваме тази спогодба във връзка с това, че напълно липсва договаряне на минималната работна заплата, откакто към този момент се дефинира по формула, също по този начин се употребяват несравними величини.
Ние съпоставяме брутна междинна работна заплата с съществена минимална работна заплата, което е неуместно - да съпоставяме несравни величини. След това изключваме потреблението на медианната работна заплата като ориентир, което също е наложително, изключваме и потреблението на продуктивността на труда като ориентир, което също е наложително по Конвенция 131 на Международната организация на труда член 3, писмен знак Б. Така че се оказва, че имаме две противоречащи се в националното законодателство разпореждания, тъй като член 244 когато е юридически, е трябвало да се съобрази с конвенцията, която утвърдена преди него. Той настрана опонира на директивата, член 5 от директивата, за което българските работодатели АОБР е завела произвеждане пред Европейската комисия, която сега тече.
Що се отнася до вашите въпроси дали по този метод ще се понижи неравенството - не бих споделил, че е по този начин по следните аргументи: Първо, хората, които работят на минимална работна заплата са доста дребна част от общото население, даже да вземем единствено тези, които работят, то една не дребна част от тях се пенсионери, т.е. които са на минимална работна заплата, получават и минимална работна заплата и пенсия. А що се отнася до неравенството, то е по-скоро функционалност един тип на останалите 80%, които са свързани със междинната работна заплата, която в България не е ниска, даже по отношение на прилежащите страни и скача също с много високи темпове.
Това, което дестимулира работещите, от една страна се твърди, че тях ги подтиква растежа на минималната работна заплата да влязат на пазара на труда, само че въпреки това ги дестимулира да се образоват, т.е. да покачват квалификацията си. И ние от ден на ден виждаме като влизаме в магазини по какъв начин има самотаксувания, по какъв начин има куриерски служби, при които също са свързани самоприксуване, по какъв начин от ден на ден капиталът заменя труда, просто тъй като хората, които са на минимална работна заплата нямат тласък да покачват цифровата си подготвеност, а ние се намираме в интервал на цифрово промяна на стопанската система, и те отпадат от пазара на труда. При тях на безработицата все още е 17%, нищо, че обща безработица е 4%.
Защото с една непрекъснато възходяща избрана с административен напън минимална работна заплата те нямат тласък да покачват квалификацията си и след няколко години откриват, че действително към този момент не могат да работят с новите средства за произвеждане, които даже важат и за хората, които са на минимална работна заплата.
И в случай че можем да обобщим дотук нещата: Няма ефикасен разбор.
А това е наложително по закон за нормативните актове в оценката за влияние да бъде включен разбор на резултата върху секторите и резултат и върху районите. Такъв отсъства от пакета документи, който държавно управление е показало разбор върху браншове, върху райони.
И подчертахте също по този начин, че това е небрежно признат текст, може би предизборно. Спомняме си, че и новият механизъм за установяване на тази минимална работна заплата беше признат също в последния работен ден на 48-ото Народно заседание. Г-н Ножаров, работодателите роптаят, може би с право, вие споменахте при започване на нашия диалог, че България за къс интервал от време увеличи няколко пъти минималната си работна заплата, ами може би имаме какво да да наваксваме и поради това, само че това ще се отрази доста зле на страната ни по някакъв метод. Реалистичен и стопански оневинен ли е съгласно вас този растеж?
Със сигурност не е, тъй като преди всичко имаше изказване от страна на държавното управление, че ние имаме какво да догонваме в приходите и България е с най-ниската минимална работна заплата. Но България, в случай че отворим Евростат, ще забележим, че е с най-ниския БВП на човек от популацията. Румъния има БВП на индивида популацията от 15 000 евро, в България той е 12 000 евро, а междинното за Европейския съюз е 35 000 евро, а най-богатите страни стигат до 70 000 евро на човек популацията.
Ако стопанската система създава малко, няма по какъв начин и приходите да са доста високи. Доходите и икономическия напредък са свързани величини. И напълно закономерно ние в последните години изобщо пропуснахме тази иконометрична функционалност доходи-икономически напредък, и по тази причина стопанската система ни сега се срина до прогнозиране 1,5 стопански напредък, и то при недостиг от 3%.
За следващата година всички интернационалните институции за България предвиждат към 2,4-2,6 стопански напредък, а преди да си развихри общественият популизъм ние имахме 4, даже и 7% стопански напредък. Социалният безпорядък, с който се развихри и популизъм в последните години, удря една доста сериозна спирачка на стопанската система, и евентуално тя може да продължи и още надолу и под 1% тази спирачка.
Така че в стопанската система има закономерности и приходите са функционалност на икономическия напредък. Правителството е по-добре да подтиква вложенията вместо административно командно да подвига приходите, които по никакъв метод не си кореспондират с стопански напредък и продуктивността на труда.
Какви стъпки могат да се подхващат стопанската система, която притегля вложители поради ниски работни заплати, тази политика да бъде изменена по някакъв метод?
Правителството твърди, че ниските работни заплати притеглят вложители, които не са от високо качество, само че бих споделил, че вложителите, които са привлечени от ниски работни заплати, отиват в Азия, не в България, тъй като работната ръка в Азия е доста по-голямо от тази в България, и там заплатите са още по-ниски. Това не е правилно. Чуждестранните вложители апропо са интересуват, в случай че желаеме да ги привличаме, от равнището на корупция, от равнището на администрация, от бизнес средата.
Тук България има големи проблеми, тъй като тези величини в България се движат сред 23 и 30%. Така че в случай че ние желаеме да притеглим съществени вложители, казусът не са равнището на заплатите, а равнището на корупция, равнището на администрация, ниското равнище и цялостната липса бих споделил аз персонално на цифрово държавно управление и цифрови обществени електронни услуги.
На идващото място стимулирането на частните вложения. В България няма никакви тласъци за високотехнологични вложения за разлика от Италия, пък и за разлика и от други страни от Източния блок, които във високо софтуерната вложения понижават и данъчно облагаемата основа, имат и увеличени амортизации и т.е.. Тук това е изцяло отсъства.
На последващо място е качеството на образованието. Ние може да си твърдим по инерция от предишното, че имаме доста хубаво обучение, само че българските университети въобще ги няма в Топ 1000, а нашите възпитаници в последно време са все по-ниско класирани на интернационалните проби, които регистрират равнището на познания по математика и на обща просветеност. А в една цифрова стопанска система то даже и шевните машини и другите са с цифрово табло, няма по какъв начин нискокомпетентна работна мощ в страна с нискокачествено обучение да притегля високоплатени задгранични вложители.
Така че в това е посоката, т.е. стимулиране на нововъведения, стимулиране на обучение, понижаване на корупцията, възстановяване на бизнес средата – това са методите ние да притеглим повече вложения. Доходите са функционалност на икономическия напредък. Административно приходите се дефинират в проектите на стопанска система, само че видяхме по какъв начин свърши последната планова стопанска система в България през 1988 година. Така че това не е вярната посока, и още повече за дясно държавно управление, т.е. правителство, което се дефинира като дясно, да разчитаме на административно командно нарастване на минималната работна заплата е учудващо, най-малкото за работодателите.
Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година получи през днешния ден своето официално утвърждение от държавното управление. Сегашната формула обаче може да не просъществува дълго. Коментираме тематиката с Щерьо Ножаров – стопански консултант в Българската стопанска камара Г-н Ножаров, от какъв механизъм съгласно вас има потребност България и по какъв начин да бъда прибавен за най-справедливо установяване на минималната работна заплата?
Самата инструкция, която сякаш е приложена в член 244 от Кодекса на труда е споделила механизма. Увеличаване на обсега на системата на груповото трудово договаряне, което да обхване към 80% от работещите по директивата на страните членки в Европейски Съюз. Къде е казусът? Ами вие като доближите минималната работна заплата на 80% от междинната, кой шеф ще желае да взе участие в групово трудово договаряне? Никой, несъмнено. Така че в България директивата е въведена по неуместен метод, който дори води до такава степен, че нито понижава неравенствата, тъй като един от методите за намалявания на неравенства е груповото трудово договаряне, нито пък извършва задачите на директивата, които са да насърчат груповото трудово договаряне.
И несъмнено, математическите формули, каквато математическа формула е член 244 от Кодекса на труда, изключват изцяло обществения разговор още повече, то просто се счита с калкулатор, една цифра и до такава степен, както споделих, настрана сред несравними величини – едната големина е съществена минимална работна заплата, а пък се взима 50% от брутна, която включва добавки за клас прослужено време, нездравословни и други трайни, което е неуместно, това настрана. Т.е. то механизмът, който е въведен сега, се нуждае от доста сериозна промяна. Добрата вест е, че държавно управление това го е схванало и от идващия месец е основало работна групата, която е с присъединяване на обществените сътрудници. Защото явно член 244 е повреден, това го осъзнават даже и синдикатите.
А идващото нещо: Как да борим неравенствата – с качествено обучение. По способените хора, по-образованите, по-квалифицираните не разчитана минимална работна заплата на никое място по света, нито пък в България. И тук и сега се търсят хора с висок подготовка, и ги няма. Говорим по какъв начин да създадем синя карта, зелена карта и да притеглим хора от Виетнам, от Индия и от другаде, в случай че такива има тук, няма да има проблеми. Но в случай че образованието тук е по-качествено, в случай че няма отпадане в процеса на обучение на ранна възраст, има доста хора, които учат до седми клас, други отпадат в осми и така нататък, те няма да стоят на минимална работна заплата. Много старания би трябвало да бъдат положени и тук. Аз дотук споделих две точки: Първо, групово трудово договаряне, и второ, просветителна система, и чак по-късно идват административното преразпределение на приходите и на трето място - първите две би трябвало да осъществим, с цел да стигнем до третото.
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще е способства за понижаване бедността измежду работещите и на неравенствата в разпределянето на приходите до някаква степен. Ръстът на най-ниското заплащане за труд ще увеличи или най-малко се чака да увеличи покупателната качества и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда и ще усили мотивацията на работната мощ за включване в претовареност.
От 1 януари 2004 година минималната часова работна заплата ще бъде 5.58 лв.. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с макроикономиста Щерьо Ножаров – учител в УНСС и стопански консултант в Българската стопанска камара.
Г-н Ножаров, в какво съответствие ще следим растеж и доколко ще се увеличи съгласно вас покупателната дарба и потреблението у нас поради високите цени и стандарти, които значително не кореспондират с възнагражденията, които получават българите?
Зададохте няколко въпроса. Аз ще се опитам да им отговоря поредно. Що се отнася до компенсирането от страна на минималната работна заплата на инфлацията, в случай че погледнем Евростат, има такова компенсиране и преди всичко България е една от трите страни в Европейския съюз с най-голям растеж на минималната работна заплата за последните 10 години, който е над 10%, даже и без новата наредба на член 244 от Кодекса на труда, която влиза в действие в този момент. А в действителност в България би трябвало да се каже, че от 2021 година минималната работна заплата съгласно Евростат е била 332 евро, 2023 година без действието на това предписание е 399. Т.е. надали има някакво подозрение, че покупателната дарба, измерена в евро, е висока и инфлацията е обезщетена.
От друга страна това повдигане на минималната работна заплата ще сътвори съществени проблеми за редица браншове и райони. Аз участвах в консултациите, по линия на Националния съвет за тристранно съдействие, и деликатно прочетох пакета от документи, квалифициран от държавно управление. Трябва отговорно да заявя, че в оценката на въздействието по никакъв метод не беше изработен разбор нито на резултата на повдигането на минималната работна заплата върху обособените стопански действия, нито върху обособените райони. Какво имам в поради? С този скок минималната работна заплата ще се приближи до междинната в браншове Хотелиерство и ресторантьорство цели 78%.
Точно по този начин, и то не в не малко райони у нас.
Това настрана. Аз първо ще го разясня по браншове и по-късно по райони. В селското, горското и рибното стопанство – 66%, води, канализация,отпадъци – 65%, строителство – 62%. Спирам дотук, редица са тези браншове, с цел да разясня и следното във връзка с браншовете: Синдикатите и обособени представители на държавно управление споделят " Да, по този начин се преодоляла сивата стопанска система “, там по този начин или другояче се получава повече. Но в случай че кажем, че по този начин са преодолява сивата стопанска система, значи би трябвало да обвиним общините, че развиват сива стопанска система, тъй като в бранш " Води, канализация, боклуци " кой е оператор на бранша? На ВиК сдруженията са общините, като изключим София. Т.е. да не би да упрекваме общините в сива стопанска система? Така излиза.
Следващото нещо: По райони. Видин – 72% от минималната ще бъде по отношение на междинната, в Кюстендил също 72%, Благоевград – 72%, Силистра – 71%, Хасково – 71, Смолян 70 и така нататък Също спирам дотук, тъй като доста малко райони няма да се приближат, с изключение на София град като столица, даже без София област, единствено там нещата са по-различни.
Оценката на въздействието на постановлението на Министерския съвет липсва напълно, аз съм изчел доста деликатно, не е изработен никакъв подобен разбор. И тука стигаме до основанието за повдигане на минималната работна заплата. След това бих коментирал борим ли по този начин бедността и неравенството и какви вложители привличаме. Основанието в действителност е един небрежно признати текст преди избори, който че на 244 от Кодекса на труда, само че той опонира на различен текст от националното законодателство, който е утвърдената от България и Конвенция 131 на Международното организация на труда, която е част от Организация на обединените нации, това е 3, писмен знак Б. И ние нарушаваме тази спогодба във връзка с това, че напълно липсва договаряне на минималната работна заплата, откакто към този момент се дефинира по формула, също по този начин се употребяват несравними величини.
Ние съпоставяме брутна междинна работна заплата с съществена минимална работна заплата, което е неуместно - да съпоставяме несравни величини. След това изключваме потреблението на медианната работна заплата като ориентир, което също е наложително, изключваме и потреблението на продуктивността на труда като ориентир, което също е наложително по Конвенция 131 на Международната организация на труда член 3, писмен знак Б. Така че се оказва, че имаме две противоречащи се в националното законодателство разпореждания, тъй като член 244 когато е юридически, е трябвало да се съобрази с конвенцията, която утвърдена преди него. Той настрана опонира на директивата, член 5 от директивата, за което българските работодатели АОБР е завела произвеждане пред Европейската комисия, която сега тече.
Що се отнася до вашите въпроси дали по този метод ще се понижи неравенството - не бих споделил, че е по този начин по следните аргументи: Първо, хората, които работят на минимална работна заплата са доста дребна част от общото население, даже да вземем единствено тези, които работят, то една не дребна част от тях се пенсионери, т.е. които са на минимална работна заплата, получават и минимална работна заплата и пенсия. А що се отнася до неравенството, то е по-скоро функционалност един тип на останалите 80%, които са свързани със междинната работна заплата, която в България не е ниска, даже по отношение на прилежащите страни и скача също с много високи темпове.
Това, което дестимулира работещите, от една страна се твърди, че тях ги подтиква растежа на минималната работна заплата да влязат на пазара на труда, само че въпреки това ги дестимулира да се образоват, т.е. да покачват квалификацията си. И ние от ден на ден виждаме като влизаме в магазини по какъв начин има самотаксувания, по какъв начин има куриерски служби, при които също са свързани самоприксуване, по какъв начин от ден на ден капиталът заменя труда, просто тъй като хората, които са на минимална работна заплата нямат тласък да покачват цифровата си подготвеност, а ние се намираме в интервал на цифрово промяна на стопанската система, и те отпадат от пазара на труда. При тях на безработицата все още е 17%, нищо, че обща безработица е 4%.
Защото с една непрекъснато възходяща избрана с административен напън минимална работна заплата те нямат тласък да покачват квалификацията си и след няколко години откриват, че действително към този момент не могат да работят с новите средства за произвеждане, които даже важат и за хората, които са на минимална работна заплата.
И в случай че можем да обобщим дотук нещата: Няма ефикасен разбор.
А това е наложително по закон за нормативните актове в оценката за влияние да бъде включен разбор на резултата върху секторите и резултат и върху районите. Такъв отсъства от пакета документи, който държавно управление е показало разбор върху браншове, върху райони.
И подчертахте също по този начин, че това е небрежно признат текст, може би предизборно. Спомняме си, че и новият механизъм за установяване на тази минимална работна заплата беше признат също в последния работен ден на 48-ото Народно заседание. Г-н Ножаров, работодателите роптаят, може би с право, вие споменахте при започване на нашия диалог, че България за къс интервал от време увеличи няколко пъти минималната си работна заплата, ами може би имаме какво да да наваксваме и поради това, само че това ще се отрази доста зле на страната ни по някакъв метод. Реалистичен и стопански оневинен ли е съгласно вас този растеж?
Със сигурност не е, тъй като преди всичко имаше изказване от страна на държавното управление, че ние имаме какво да догонваме в приходите и България е с най-ниската минимална работна заплата. Но България, в случай че отворим Евростат, ще забележим, че е с най-ниския БВП на човек от популацията. Румъния има БВП на индивида популацията от 15 000 евро, в България той е 12 000 евро, а междинното за Европейския съюз е 35 000 евро, а най-богатите страни стигат до 70 000 евро на човек популацията.
Ако стопанската система създава малко, няма по какъв начин и приходите да са доста високи. Доходите и икономическия напредък са свързани величини. И напълно закономерно ние в последните години изобщо пропуснахме тази иконометрична функционалност доходи-икономически напредък, и по тази причина стопанската система ни сега се срина до прогнозиране 1,5 стопански напредък, и то при недостиг от 3%.
За следващата година всички интернационалните институции за България предвиждат към 2,4-2,6 стопански напредък, а преди да си развихри общественият популизъм ние имахме 4, даже и 7% стопански напредък. Социалният безпорядък, с който се развихри и популизъм в последните години, удря една доста сериозна спирачка на стопанската система, и евентуално тя може да продължи и още надолу и под 1% тази спирачка.
Така че в стопанската система има закономерности и приходите са функционалност на икономическия напредък. Правителството е по-добре да подтиква вложенията вместо административно командно да подвига приходите, които по никакъв метод не си кореспондират с стопански напредък и продуктивността на труда.
Какви стъпки могат да се подхващат стопанската система, която притегля вложители поради ниски работни заплати, тази политика да бъде изменена по някакъв метод?
Правителството твърди, че ниските работни заплати притеглят вложители, които не са от високо качество, само че бих споделил, че вложителите, които са привлечени от ниски работни заплати, отиват в Азия, не в България, тъй като работната ръка в Азия е доста по-голямо от тази в България, и там заплатите са още по-ниски. Това не е правилно. Чуждестранните вложители апропо са интересуват, в случай че желаеме да ги привличаме, от равнището на корупция, от равнището на администрация, от бизнес средата.
Тук България има големи проблеми, тъй като тези величини в България се движат сред 23 и 30%. Така че в случай че ние желаеме да притеглим съществени вложители, казусът не са равнището на заплатите, а равнището на корупция, равнището на администрация, ниското равнище и цялостната липса бих споделил аз персонално на цифрово държавно управление и цифрови обществени електронни услуги.
На идващото място стимулирането на частните вложения. В България няма никакви тласъци за високотехнологични вложения за разлика от Италия, пък и за разлика и от други страни от Източния блок, които във високо софтуерната вложения понижават и данъчно облагаемата основа, имат и увеличени амортизации и т.е.. Тук това е изцяло отсъства.
На последващо място е качеството на образованието. Ние може да си твърдим по инерция от предишното, че имаме доста хубаво обучение, само че българските университети въобще ги няма в Топ 1000, а нашите възпитаници в последно време са все по-ниско класирани на интернационалните проби, които регистрират равнището на познания по математика и на обща просветеност. А в една цифрова стопанска система то даже и шевните машини и другите са с цифрово табло, няма по какъв начин нискокомпетентна работна мощ в страна с нискокачествено обучение да притегля високоплатени задгранични вложители.
Така че в това е посоката, т.е. стимулиране на нововъведения, стимулиране на обучение, понижаване на корупцията, възстановяване на бизнес средата – това са методите ние да притеглим повече вложения. Доходите са функционалност на икономическия напредък. Административно приходите се дефинират в проектите на стопанска система, само че видяхме по какъв начин свърши последната планова стопанска система в България през 1988 година. Така че това не е вярната посока, и още повече за дясно държавно управление, т.е. правителство, което се дефинира като дясно, да разчитаме на административно командно нарастване на минималната работна заплата е учудващо, най-малкото за работодателите.
Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година получи през днешния ден своето официално утвърждение от държавното управление. Сегашната формула обаче може да не просъществува дълго. Коментираме тематиката с Щерьо Ножаров – стопански консултант в Българската стопанска камара Г-н Ножаров, от какъв механизъм съгласно вас има потребност България и по какъв начин да бъда прибавен за най-справедливо установяване на минималната работна заплата?
Самата инструкция, която сякаш е приложена в член 244 от Кодекса на труда е споделила механизма. Увеличаване на обсега на системата на груповото трудово договаряне, което да обхване към 80% от работещите по директивата на страните членки в Европейски Съюз. Къде е казусът? Ами вие като доближите минималната работна заплата на 80% от междинната, кой шеф ще желае да взе участие в групово трудово договаряне? Никой, несъмнено. Така че в България директивата е въведена по неуместен метод, който дори води до такава степен, че нито понижава неравенствата, тъй като един от методите за намалявания на неравенства е груповото трудово договаряне, нито пък извършва задачите на директивата, които са да насърчат груповото трудово договаряне.
И несъмнено, математическите формули, каквато математическа формула е член 244 от Кодекса на труда, изключват изцяло обществения разговор още повече, то просто се счита с калкулатор, една цифра и до такава степен, както споделих, настрана сред несравними величини – едната големина е съществена минимална работна заплата, а пък се взима 50% от брутна, която включва добавки за клас прослужено време, нездравословни и други трайни, което е неуместно, това настрана. Т.е. то механизмът, който е въведен сега, се нуждае от доста сериозна промяна. Добрата вест е, че държавно управление това го е схванало и от идващия месец е основало работна групата, която е с присъединяване на обществените сътрудници. Защото явно член 244 е повреден, това го осъзнават даже и синдикатите.
А идващото нещо: Как да борим неравенствата – с качествено обучение. По способените хора, по-образованите, по-квалифицираните не разчитана минимална работна заплата на никое място по света, нито пък в България. И тук и сега се търсят хора с висок подготовка, и ги няма. Говорим по какъв начин да създадем синя карта, зелена карта и да притеглим хора от Виетнам, от Индия и от другаде, в случай че такива има тук, няма да има проблеми. Но в случай че образованието тук е по-качествено, в случай че няма отпадане в процеса на обучение на ранна възраст, има доста хора, които учат до седми клас, други отпадат в осми и така нататък, те няма да стоят на минимална работна заплата. Много старания би трябвало да бъдат положени и тук. Аз дотук споделих две точки: Първо, групово трудово договаряне, и второ, просветителна система, и чак по-късно идват административното преразпределение на приходите и на трето място - първите две би трябвало да осъществим, с цел да стигнем до третото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ