Законно ли е да ни предлагат работа на трудов договор под минималната заплата?
Минималната работна заплата се дефинира за работа при цялостно работно време за 8 часа на ден, 5 дни седмично. Нейният размер е идентичен за цялата страна.Тя е съществена заплата и към нея на общо съображение се прибавят спомагателните трудови хонорари, които се дължат по трудовото правно отношение.
Много работодатели си слагат да вземем за пример въпроса дали е допустимо да се подписа трудов контракт с заплащане под минималната работна заплата, за цялостен работен ден, в случай че лицето има предишен стаж по специалността и с спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит образува брутно трудово заплащане над 780 лева След 1 януари 2024 година ще приказваме за МРЗ в размер на 933 лв.. Отговор на този въпрос дава доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово правои основател на платформата mywork.
Отговорът на въпросът е негативен. Основната заплата следва да е минимум в размера на минималната работна заплата за страната, без значение какъв брой % ще добави към нея спомагателното заплащане.
Брутната заплата на всеки служащ или чиновник е друга, тъй като зависи и от % в допълнение трудово заплащане за добит трудов стаж и професионален опит.
Минималната работна заплата може да служи като база за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки. Използва се също за задачите на осигурителното право и общественото подкрепяне.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението между " минимална работна заплата “ и " най-малък застрахователен доход/праг “, доколкото сред тях постоянно се следи разбъркване. Минималните осигурителни прагове съставляват законоустановени минимални размери на осигурителния приход, върху които се вършат осигурителни вноски, според от главната икономическа активност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира специалността, упражнявана от обезпеченото лице. Размерите на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности се дефинират със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за съответната година.
Минималната работна заплата служи и като единица мярка за установяване на секвестируемата част от прихода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс. Ако осъществяването е ориентирано върху трудовото заплащане или върху друго каквото и да е заплащане за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа единствено, в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер сред минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които устоя. Същото важи и в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер сред двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, в случай че е без деца, и една трета част, в случай че е с деца, които устоя, както и ако наказаното лице получава месечно заплащане в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които устоя.
Припомняме, че несеквестируемият най-малко е избран безусловно – в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко заплащане за труд, по този начин и за пенсията. Няма съображение да се одобри, че законодателят третира друго длъжниците, които получават приходи от полагането на труд, от тези, които получават приходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на прихода, безусловно несеквестируемата част е идентична за всички длъжници – минималната работна заплата “. Следователно работниците и чиновниците, получаващи трудово заплащане до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.
Справка:
член 446, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс
Много работодатели си слагат да вземем за пример въпроса дали е допустимо да се подписа трудов контракт с заплащане под минималната работна заплата, за цялостен работен ден, в случай че лицето има предишен стаж по специалността и с спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит образува брутно трудово заплащане над 780 лева След 1 януари 2024 година ще приказваме за МРЗ в размер на 933 лв.. Отговор на този въпрос дава доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово правои основател на платформата mywork.
Отговорът на въпросът е негативен. Основната заплата следва да е минимум в размера на минималната работна заплата за страната, без значение какъв брой % ще добави към нея спомагателното заплащане.
Брутната заплата на всеки служащ или чиновник е друга, тъй като зависи и от % в допълнение трудово заплащане за добит трудов стаж и професионален опит.
Минималната работна заплата може да служи като база за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки. Използва се също за задачите на осигурителното право и общественото подкрепяне.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението между " минимална работна заплата “ и " най-малък застрахователен доход/праг “, доколкото сред тях постоянно се следи разбъркване. Минималните осигурителни прагове съставляват законоустановени минимални размери на осигурителния приход, върху които се вършат осигурителни вноски, според от главната икономическа активност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира специалността, упражнявана от обезпеченото лице. Размерите на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности се дефинират със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за съответната година.
Минималната работна заплата служи и като единица мярка за установяване на секвестируемата част от прихода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс. Ако осъществяването е ориентирано върху трудовото заплащане или върху друго каквото и да е заплащане за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа единствено, в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер сред минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които устоя. Същото важи и в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер сред двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, в случай че е без деца, и една трета част, в случай че е с деца, които устоя, както и ако наказаното лице получава месечно заплащане в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които устоя.
Припомняме, че несеквестируемият най-малко е избран безусловно – в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко заплащане за труд, по този начин и за пенсията. Няма съображение да се одобри, че законодателят третира друго длъжниците, които получават приходи от полагането на труд, от тези, които получават приходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на прихода, безусловно несеквестируемата част е идентична за всички длъжници – минималната работна заплата “. Следователно работниците и чиновниците, получаващи трудово заплащане до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.
Справка:
член 446, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ