Пламен Димитров: Нека не отричаме минималната работна заплата
Минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли става 180 лв., а от 1 октомври ще бъде 200. Експертите са безапелационни, че нарастването на другите пенсии е най-добре да зависи не от бюджетните субсидии в осигурителната система, а от приходите, които се осъществят посредством осигурителни вноски. Повече доходи могат да дойдат от по-високи приходи и повече заети. На този декор продължава разногласието сред синдикати и работодатели за механизъм, по който да се дефинира минималната работна заплата (МРЗ). Темата в студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " разяснява президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Вчерашното съвещание беше отсрочено поради неналичието на Валери Симеонов. Димитров сподели, че не са стигнали до някакво решение. На експертно равнище са извършени към този момент десетки срещи, както и на политическо, само че в последните няколко години причините от двете страни са същите и не се придвижват към консеснсусна точка. За президента на КНСБ един е главният знак - действителната работна заплата и по какъв начин се осреднява през националната статистика.
По негово мнение МРЗ би трябвало да се съотнася към 50% от това, което действително получаваме в джоба си като междинна големина. Той сподели, че единодушието сякаш е на разположение, че тя не може да бъде по-малка от досегашната. По-важно е да имаме някакви периоди, в които да се договаряме и да стигнем и до идващите стъпки.
„ Да не я отхвърляме, да се съгласим, че минимална заплата ще има в България, както е имало толкоз време, съотношението към междинната да го приемем в някакъв диапазон и по-късно към този момент да минем по браншове, по стопански действия и да се разберем по какъв начин договаряме минималните равнища по категориите личен състав ", разяснява президентът на КНСБ.
Той напомни, че преди две години бизнесът сподели, че замразява договарянето за минималните осигурителни приходи, защото желае да види МРЗ за страната по какъв начин ще се дефинира.
„ Двата процеса са взаимно свързани, само че са блокирани сега ", добави синдикалният началник.
Димитров беше безапелационен, че няма по какъв начин трета година да нямаме договаряне по тези цифри, защото междинният приход върви нагоре поради растежа на заплатите. За предходната година над 10% се е нараснала междинната работна заплата.
„ Това, което регистрира Национален статистически институт за междинна работна заплата, е една междинна големина. Тя е минала1000 лв. за тази година, само че в случай че се огледа структурата на приходите ще стане ясно, че 70% от българските служащи и чиновници получават заплата, която е под междинната за страната, в диапазоните 7-800 лв.. В районите на страната, без София, равнищата са с по 100-200 лв. надолу. В всеобщия случай хората получават сред 650-750 лв., освен това за добре квалифицирани действия. 30% от пазара на труда са на и над 1000 лв..
Вчерашното съвещание беше отсрочено поради неналичието на Валери Симеонов. Димитров сподели, че не са стигнали до някакво решение. На експертно равнище са извършени към този момент десетки срещи, както и на политическо, само че в последните няколко години причините от двете страни са същите и не се придвижват към консеснсусна точка. За президента на КНСБ един е главният знак - действителната работна заплата и по какъв начин се осреднява през националната статистика.
По негово мнение МРЗ би трябвало да се съотнася към 50% от това, което действително получаваме в джоба си като междинна големина. Той сподели, че единодушието сякаш е на разположение, че тя не може да бъде по-малка от досегашната. По-важно е да имаме някакви периоди, в които да се договаряме и да стигнем и до идващите стъпки.
„ Да не я отхвърляме, да се съгласим, че минимална заплата ще има в България, както е имало толкоз време, съотношението към междинната да го приемем в някакъв диапазон и по-късно към този момент да минем по браншове, по стопански действия и да се разберем по какъв начин договаряме минималните равнища по категориите личен състав ", разяснява президентът на КНСБ.
Той напомни, че преди две години бизнесът сподели, че замразява договарянето за минималните осигурителни приходи, защото желае да види МРЗ за страната по какъв начин ще се дефинира.
„ Двата процеса са взаимно свързани, само че са блокирани сега ", добави синдикалният началник.
Димитров беше безапелационен, че няма по какъв начин трета година да нямаме договаряне по тези цифри, защото междинният приход върви нагоре поради растежа на заплатите. За предходната година над 10% се е нараснала междинната работна заплата.
„ Това, което регистрира Национален статистически институт за междинна работна заплата, е една междинна големина. Тя е минала1000 лв. за тази година, само че в случай че се огледа структурата на приходите ще стане ясно, че 70% от българските служащи и чиновници получават заплата, която е под междинната за страната, в диапазоните 7-800 лв.. В районите на страната, без София, равнищата са с по 100-200 лв. надолу. В всеобщия случай хората получават сред 650-750 лв., освен това за добре квалифицирани действия. 30% от пазара на труда са на и над 1000 лв..
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ