Да не се залъгваме: Патриотите не са това, което са
Мини-драмата с отстраняването на Волен Сидеров от лидерското място в парламентарната група на " Обединени патриоти ” повдига следния въпрос: какво вършат “Патриотите ” във властта и каква е тяхната роля в нейното практикуване?
Драмата към Сидеров е мини, тъй като няма да промени нищо в ръководството на страната, даже и той да разгласи осемте си депутати за “опозиция ”. А и надали ще го направи - макар изказванията му, че дребната патриотична коалиция е била “разрушена ” от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Събитията от последните дни са добър мотив да се замислим над следните парадоксални особености на българския професионален “патриотизъм ”.
1. Колкото по-разрушена е дребната патриотична коалиция, толкоз по-стабилни са властта и огромната коалиция
Управлението “Борисов 3 ” потегли като комплицирана и напрегната огромна коалиция сред ГЕРБ и “Обединените патриоти ”, които в самото начало в действителност бяха много обединени. Тогава обаче държавното управление се тресеше и анализаторите постоянно се чудеха дали то ще изкара и половината от мандата си. Днес „ Обединените патриоти " са мощно разединени, само че пък ръководството на Борисов е устойчиво - и предварителни избори не се чакат.
Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака " през днешния ден са единствено официално дружно, като по доста основни въпроси са на разнообразни позиции. Например за самолетите F-16 и за анулацията на дотациите за партиите. Патриотичното разединение доближи кресчендо след евроизборите, когато съратниците си размениха доста тежки думи на личностно-сексуална основа. След този неблагопристоен диалог “детронирането ” на Сидеров беше просто въпрос на време. Още повече, че „ Атака " (а и НФСБ) съществено се провалиха на евровота.
Но даже и „ Атака " да излезе в “опозиция ”, тя ще е “опозиция ” от рода на “Воля ”. Тоест, когато техните гласове не са нужни, те ще могат да гласоподават против държавното управление. Но когато въпросът е на живот и гибел, златният пръст на Сидеров още веднъж ще влиза в деяние. Златото, както се знае, не ръждясва.
2. Колкото повече „ Патриотите " вадят Движение за права и свободи от властта, толкоз повече Движение за права и свободи е в нея
Едно от главните оправдания за присъединяване на “Патриотите ” в държавното управление бе, че те държат Движение за права и свободи отвън него. Но колкото повече те държаха Движението на открито, толкоз повече то се настаняваше във властта, към нея, а в моменти и над нея. В резултат от този абсурден феномен се получи следното: Движение за права и свободи стартира да инициира (най-вече посредством депутата си Пеевски) редица законопроекти, които триумфално минаваха през Народното събрание. Целта на тези законопроекти беше или да се “изчисти ” имиджът на медийния бизнес на Движение за права и свободи, или да се “оневини ” неговият титуляр във връзка с аферата КТБ, “вторичното плячкосване ” на банката и така нататък А след евроизборите самият Пеевски изненадващо стартира постоянно да се материализира в Народното събрание - вероятно с цел да запълни обемната празнина, оставена след отстраняването на Цветан Цветанов, който обичайно играеше ролята на интерфейс сред ГЕРБ и Движение за права и свободи (още от времето на многочислените си срещи с Пеевски като вътрешен министър). Днес общуването сред Борисов и огромния човек в Движение за права и свободи ще може да става директно, лице в лице.
Като цяло стабилността на формалната коалиция сред ГЕРБ и “Патриотите ” се дължи на непоклатимостта на скритата коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тази коалиция взема решение данъчната политика, геостратегическата ориентировка, закупуването на самолети, финансирането на партиите (тоест, “прецакването ” на Българска социалистическа партия и дребните партии) и така нататък „ Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ имат разлики по всеки един от тези въпроси, само че керванът, както се споделя, си върви.
В стопански проект нещата на Движение за права и свободи също се подреждат добре: Ахмед Доган се снабди с централа, пристанище и леден запас.
3. Колкото повече оправят страната, толкоз повече тя се скапва
В изявление за Българска национална телевизия Валери Симеонов повтори тежки думи, които към този момент беше изрекъл преди време. В България, съгласно него, политиците са хванали бизнеса за гушата. Затова настояването на дарения от бизнеса ще е форма на рекет: който не оказва помощ на ръководещите, ще стане жертва на административен тормоз. Тези думи наподобяват истинни и правдиви. Проблемът е, че ги изрича човек сякаш от ръководещите - и то не кой да е, а някогашен вицепремиер и водач на главен съдружен сътрудник.
Като цяло " Патриотите ” постоянно са заявявали (и несъмнено го вярват), че желаят да вкарат ред и правда в страната. Но оттатък нелепата тактика на Каракачанов за ромите (всъщност против тях), различен " принос ” в региона на правовата страна и битката против корупцията те в действителност нямат. Напротив, още през 2015 година участваха в размиването на конституционните промени за Висш съдебен съвет, а през днешния ден наличието им във властта е комфортно за продължение на превъзходството на ГЕРБ и Движение за права и свободи в прокуратурата, службите и част от съдилищата. Изборът на нов основен прокурор и преназначаването на сегашния на различен върховен пост (да речем КПКОНПИ) ще са главната задача и пред „ Патриотите " през есента. Моделът най-вероятно ще възпроизведе антикорупционни структури, които са благосклонни към ръководещите и настървени против опозицията и неуместните.
Вътрешна македонска революционна организация знаят добре защо става дума. Те “висят ” с следствието за продажбите на български паспорти. Ако са доста опърничави, укротяването им може да се осъществя и по наказателно-правен път. От тази позиция ръководещите (тоест, ГЕРБ-ДПС) държат освен бизнеса за гушата, само че и по-малките и недисциплинирани съдружни сътрудници. Реформаторският блок, всички министри от който станаха подследствени, несъмнено ще се съгласи с това изказване.
4. Колкото повече “дават думата на безгласните ”, толкоз повече свободата на словото се подрива
“Патриотичните ” партии се нароиха като бранители на свободата на словото - желаеха да изрекат неща, за които другите мълчат. Е, изрекоха ги, повториха ги и ги потретиха. Сега към този момент свободно приказваме за “циганската престъпност ”, “Гейропа ”, “соросоидите ” и така нататък С това обаче приносът на " Патриотите ” свършва. По независимост на медиите стигнахме 111 място, по медийна централизация сме първенци, „ Нова телевизия " мина в ръце, близки до ръководещите, здравите сили завоюваха борбата за Българска национална телевизия. “Медийната империя ” (на ГЕРБ-ДПС) към този момент не е метафора - отвън нея все още май има единствено една съществена телевизия и по-малки издатели.
5. Колкото повече антиевропейски настроения разпалват, толкоз повече държавното управление желае да интегрира България в Европейски Съюз
Волен Сидеров продължава да води своята евразийска политика, Ангел Джамбазки под път и над път громи “лицемерието ” на европейците и е в групата на хората, които доведоха Англия до Брекзит. Същевременно обаче България се стреми към еврозоната, купува американски самолети и даже ни беше препоръчан постът на външен министър на Европейски Съюз. Евроатлантическият кортеж, популярност Богу, си върви. Явно “Патриотите ” са се европеизирали във връзка с лицемерието.
Всички тези парадокси водят до едно централно умозаключение: ролята на “Патриотите ” във властта не е това, което е. Волен Сидеров е привикнал с сходни обстановки, а Красимир Каракачанов елементарно се приспособява към тях. Единствено Валери Симеонов наподобява е обезпокоен от изброените парадокси. Така че, в случай че някой ще излиза от описания модел, не залагайте на „ Атака ".
Драмата към Сидеров е мини, тъй като няма да промени нищо в ръководството на страната, даже и той да разгласи осемте си депутати за “опозиция ”. А и надали ще го направи - макар изказванията му, че дребната патриотична коалиция е била “разрушена ” от Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ. Събитията от последните дни са добър мотив да се замислим над следните парадоксални особености на българския професионален “патриотизъм ”.
1. Колкото по-разрушена е дребната патриотична коалиция, толкоз по-стабилни са властта и огромната коалиция
Управлението “Борисов 3 ” потегли като комплицирана и напрегната огромна коалиция сред ГЕРБ и “Обединените патриоти ”, които в самото начало в действителност бяха много обединени. Тогава обаче държавното управление се тресеше и анализаторите постоянно се чудеха дали то ще изкара и половината от мандата си. Днес „ Обединените патриоти " са мощно разединени, само че пък ръководството на Борисов е устойчиво - и предварителни избори не се чакат.
Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и „ Атака " през днешния ден са единствено официално дружно, като по доста основни въпроси са на разнообразни позиции. Например за самолетите F-16 и за анулацията на дотациите за партиите. Патриотичното разединение доближи кресчендо след евроизборите, когато съратниците си размениха доста тежки думи на личностно-сексуална основа. След този неблагопристоен диалог “детронирането ” на Сидеров беше просто въпрос на време. Още повече, че „ Атака " (а и НФСБ) съществено се провалиха на евровота.
Но даже и „ Атака " да излезе в “опозиция ”, тя ще е “опозиция ” от рода на “Воля ”. Тоест, когато техните гласове не са нужни, те ще могат да гласоподават против държавното управление. Но когато въпросът е на живот и гибел, златният пръст на Сидеров още веднъж ще влиза в деяние. Златото, както се знае, не ръждясва.
2. Колкото повече „ Патриотите " вадят Движение за права и свободи от властта, толкоз повече Движение за права и свободи е в нея
Едно от главните оправдания за присъединяване на “Патриотите ” в държавното управление бе, че те държат Движение за права и свободи отвън него. Но колкото повече те държаха Движението на открито, толкоз повече то се настаняваше във властта, към нея, а в моменти и над нея. В резултат от този абсурден феномен се получи следното: Движение за права и свободи стартира да инициира (най-вече посредством депутата си Пеевски) редица законопроекти, които триумфално минаваха през Народното събрание. Целта на тези законопроекти беше или да се “изчисти ” имиджът на медийния бизнес на Движение за права и свободи, или да се “оневини ” неговият титуляр във връзка с аферата КТБ, “вторичното плячкосване ” на банката и така нататък А след евроизборите самият Пеевски изненадващо стартира постоянно да се материализира в Народното събрание - вероятно с цел да запълни обемната празнина, оставена след отстраняването на Цветан Цветанов, който обичайно играеше ролята на интерфейс сред ГЕРБ и Движение за права и свободи (още от времето на многочислените си срещи с Пеевски като вътрешен министър). Днес общуването сред Борисов и огромния човек в Движение за права и свободи ще може да става директно, лице в лице.
Като цяло стабилността на формалната коалиция сред ГЕРБ и “Патриотите ” се дължи на непоклатимостта на скритата коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тази коалиция взема решение данъчната политика, геостратегическата ориентировка, закупуването на самолети, финансирането на партиите (тоест, “прецакването ” на Българска социалистическа партия и дребните партии) и така нататък „ Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ имат разлики по всеки един от тези въпроси, само че керванът, както се споделя, си върви.
В стопански проект нещата на Движение за права и свободи също се подреждат добре: Ахмед Доган се снабди с централа, пристанище и леден запас.
3. Колкото повече оправят страната, толкоз повече тя се скапва
В изявление за Българска национална телевизия Валери Симеонов повтори тежки думи, които към този момент беше изрекъл преди време. В България, съгласно него, политиците са хванали бизнеса за гушата. Затова настояването на дарения от бизнеса ще е форма на рекет: който не оказва помощ на ръководещите, ще стане жертва на административен тормоз. Тези думи наподобяват истинни и правдиви. Проблемът е, че ги изрича човек сякаш от ръководещите - и то не кой да е, а някогашен вицепремиер и водач на главен съдружен сътрудник.
Като цяло " Патриотите ” постоянно са заявявали (и несъмнено го вярват), че желаят да вкарат ред и правда в страната. Но оттатък нелепата тактика на Каракачанов за ромите (всъщност против тях), различен " принос ” в региона на правовата страна и битката против корупцията те в действителност нямат. Напротив, още през 2015 година участваха в размиването на конституционните промени за Висш съдебен съвет, а през днешния ден наличието им във властта е комфортно за продължение на превъзходството на ГЕРБ и Движение за права и свободи в прокуратурата, службите и част от съдилищата. Изборът на нов основен прокурор и преназначаването на сегашния на различен върховен пост (да речем КПКОНПИ) ще са главната задача и пред „ Патриотите " през есента. Моделът най-вероятно ще възпроизведе антикорупционни структури, които са благосклонни към ръководещите и настървени против опозицията и неуместните.
Вътрешна македонска революционна организация знаят добре защо става дума. Те “висят ” с следствието за продажбите на български паспорти. Ако са доста опърничави, укротяването им може да се осъществя и по наказателно-правен път. От тази позиция ръководещите (тоест, ГЕРБ-ДПС) държат освен бизнеса за гушата, само че и по-малките и недисциплинирани съдружни сътрудници. Реформаторският блок, всички министри от който станаха подследствени, несъмнено ще се съгласи с това изказване.
4. Колкото повече “дават думата на безгласните ”, толкоз повече свободата на словото се подрива
“Патриотичните ” партии се нароиха като бранители на свободата на словото - желаеха да изрекат неща, за които другите мълчат. Е, изрекоха ги, повториха ги и ги потретиха. Сега към този момент свободно приказваме за “циганската престъпност ”, “Гейропа ”, “соросоидите ” и така нататък С това обаче приносът на " Патриотите ” свършва. По независимост на медиите стигнахме 111 място, по медийна централизация сме първенци, „ Нова телевизия " мина в ръце, близки до ръководещите, здравите сили завоюваха борбата за Българска национална телевизия. “Медийната империя ” (на ГЕРБ-ДПС) към този момент не е метафора - отвън нея все още май има единствено една съществена телевизия и по-малки издатели.
5. Колкото повече антиевропейски настроения разпалват, толкоз повече държавното управление желае да интегрира България в Европейски Съюз
Волен Сидеров продължава да води своята евразийска политика, Ангел Джамбазки под път и над път громи “лицемерието ” на европейците и е в групата на хората, които доведоха Англия до Брекзит. Същевременно обаче България се стреми към еврозоната, купува американски самолети и даже ни беше препоръчан постът на външен министър на Европейски Съюз. Евроатлантическият кортеж, популярност Богу, си върви. Явно “Патриотите ” са се европеизирали във връзка с лицемерието.
Всички тези парадокси водят до едно централно умозаключение: ролята на “Патриотите ” във властта не е това, което е. Волен Сидеров е привикнал с сходни обстановки, а Красимир Каракачанов елементарно се приспособява към тях. Единствено Валери Симеонов наподобява е обезпокоен от изброените парадокси. Така че, в случай че някой ще излиза от описания модел, не залагайте на „ Атака ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ