Минералната вода е живот, минералната вода е здраве, минералната вода

Минералната вода е живот, минералната вода е здраве, минералната вода е непорочност – духовна, морална, телесна! България е една от трите най-богати територии на минерална вода на планетата Земя. На второ място е след Исландия по дебит - всяка секунда към 5000 литра вода бликат от земните глъбини на нашата татковина. Страната ни е същински естествен парадайс, тъй като тук хора, животни и растения могат да усетят лечебната мощ на всички познати в света типове минерална вода.

Още от дълбока античност лечебната и духовна мощ на водата е добре известна по нашите земи. Природните минерални извори като тези в Сердика (днешна София), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Аугуста Траяна (Стара Загора), Медиус (Сандански) са били познати и употребявани още от античните траки, населявали територията ни 2000 години пр.н.е. Множество археологически находки потвърждават, че на тази места е имало праисторически селища, където животът не е прекъсвал 6000 до 5000 години пр.н.е., през неолита, точно с помощта на съществуването на минерална вода.

Днешните Хисаря, Баня - Бургаско, Сливен са били балнеоцентрове с доста огромно значение. В Древна Гърция посоченият за татко на медицината

Хипократ първи е въвел възобновяване и лекуването

с минерална вода. По време на първите древногръцки олимпийски игри тогавашните състезатели възстановявали телата си след тежките физически натоварвания точно в живителната течност. Те комбинирали лечебното деяние на терпентиновото масло (с него мажели телата си, с цел да загреят мускулатурата преди състезание) с лечебната мощ на минералната вода.

С появяването си на Балканския полуостров през 1. век от н.е. римляните почнали интензивно да строят бани наоколо до естествените минерални извори. Издигнати били величествени здания в чест на боговете лечители и настойници на лечебните води. Нарекли ги асклепиони по името на Асклепий – господ на медицината. Подовете им били покрити с изящни римски мозайки.

Съществуват забавни данни за потреблението на минералната вода като балнеотерапия през Средновековието, по времето на Първото и Второто българско царство. Докато измежду тогавашните западни нации балнеотерапията търпяла крах, по нашите земи тя била много публикувана.
На територията на България са известни към

200 залежи с над 520 минерални извора,

с представители на всички познати класове минерална вода. Важна характерност на нашите води е, че 70% от тях са слабоминерализирани, т.е. наличието на минерали в тях е по-малко от 1000 mg/l. Затова те могат да се пият дълго време, без да съставляват риск за здравето.

Преобладаващата част от минералните води в България са топли и горещи, с естествена температура сред 37°C и 100°C. Въпреки че съдържат дребни количества минерали, те са богати на биологично дейни микроелементи, което ги прави извънредно потребни за пиянство - и когато човек е здрав, с цел да се защищити от болести, и когато е болен, с цел да подкрепи оздравителните процеси в организма.  

Минералните води се образуват надълбоко в земните глъбини. Необходими условия за това са висока температура, огромно налягане и изчезнал контакт с атмосферния О2. Затова тези води имат

по-изразени биоенергийни и електромагнитни свойства,

нараснала редукционна и разтворителна дарба. Бързо изменящите се структурни положения на водната молекула са гаранция за огромната й биологична интензивност и биологично деяние върху живия организъм. Тези характерности блестящо отличават минералната от елементарната вода.

Познати са доста типове води и човек може да се обърка, в случай че не е наясно по какви фактори се класифицира това естествено благосъстояние.

Първият и най-лесен симптом е температурата, при която те извират от земните глъбини. За студени се считат водите под 20°C, за хипотермални - от 21°C до 32°C, за изотермални - от 33°C до 37°C, и за  хипертермални - над 37°C. Така термалните води с необятно приложение в човешкия обичай, просвета и козметика имат непрекъсната температура над 20°C при извиране от земните глъбини.
Най-горещият извор у нас е гейзерът в Сапарева баня – със своите 103 градуса по Целзий той е и най-горещият гейзер в Европа! Освен за лечебни цели там употребяват тази вряла вода и за отопление на общината, детската градина, учебното заведение.

Повечето от изворите в България са топли, те доминират в Южна България, а по-студените - в Северна.
Минералните води се разграничават и по дейната реакция (pH) – има води със мощно кисела реакция (pH по-ниско от 3,5), с умерено кисела (pH от 3,5 до 5,5), с леко кисела (pH от 5,5 до 6,8), с неутрална реакция (pH от 6,8 до 7,2), с леко алкална (pH от 7,2 до 8,5), с умерено алкална (pH от 8,5 до 9,5) и води със мощно алкална реакция (pH над 9,5).

Повечето води у нас са алкални –

като тези в региона на София, Велинград, Хисаря, Кюстендил и други Те са подобаващи за консумация както от здрави, по този начин и от заболели хора (вж. по-долу).
Съставът на минералните води се дефинира въз основа на наличието на анионите и катионите, които имат. Това е значимо – демонстрира на какви минерали са богати и в какви случаи са потребни. Всяка от тях -  хидрокарбонатни, сулфатни, хлорни, натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви и други – има своите плюсове, диагнози, при които е потребна, и най-хубавите способи на приложимост – външно и вътрешно.

Термалните води също така са богати на разнообразни микроелементи - желязо, йод, бром, арсен, метасилициева киселина, флуор, бор, литий, кобалт, мед, цинк, манган, фосфор, стронций, барий, молибден и други. А лечебните газове, които се срещат най-често, са въглероден двуокис, сероводород и радон.