Мине, не мине парче време и се зачетем в поредната

Мине, не мине парче време и се зачетем в следващата вест за безчовечие над възрастни хора – там някъде в забравената провинция. Такива случки като с онази клета жена в с. Голямо Враново, Русенско предходната година. Пречукана в леглото си с тежък предмет. Такива случки като тази в Провадия от предходната година. Възрастната жена беше изнасилена, убита по непосилен метод от малолетни роми. Те се гаврили с нея и се забавлявали. Бездушно, невъзмутимо. Такива случаи са доста, прекомерно доста даже.

В опустелите села, където младите са най-вече маргинали, над възрастните хора се прави систематично, структурно принуждение. Полицията няма какво да направи, тъй като първо отсъства, а второ даже и да хване някой обвинен, глутницата се събира и основават оправдание, кълнат се във всичко, базират се на конвенции даже. Търсят си правата. Ако има други очевидци – мълчат. Те знаят доста добре, че няма кой да ги отбрани, когато пристигна вечерта. И по този начин нощите се трансформират в психотрилър, във филм на ужасите, при който не знаеш на сутринта кой ще приплаче.

Да бъдеш единствено обран си е благословия. „ Малкият демон “, ще кимне някой дъртак и ще добави: „ Ти знаеш ли какво се случи с баба ти Мария предходната година? “. Ще покима с глава и ще влезе в къщата, бронирана като трезор.

Когато селото има огромно землище и притежателят или арендаторът е хуманен, наред с посевите си заплаща да се пази и селото. Тогава идват частни компании, поставят камери, патрулка обикаля през нощта и престъпността внезапно спада. Те не са на послушание на кмета и не зависят от него и си правят работата. В такива места по Плевенско, Ловешко, Монтанско кражбите биват забравени. Случва се и някой да сгреши, само че по-късно бързо влиза в пандиза.

В средата на януари Народното събрание одобри промени в Закона за частната охранителна активност. Той е много друг, от това, което бизнесът очакваше и несъмнено основава предпоставки за преодоляване на целия бранш с многото нормативни условия, лицензи и така нататък Чрез този закон секторът наподобява свръхрегулиран, с толкоз условности, че на всеки може да бъде лишен лиценза по всяко едно време.
Това, което излезе като водеща вест е, че кметовете ще могат да наемат частни компании, с цел да охраняват урбанизирани места. Изисква се лиценз, който може да се издава за територията на цялата страна или на територията на обособена област, който ще дава право на „ наблюдаване, надзор и реакция с мобилни охранителни патрули “.

Както излиза наяве от началото на тази публикация такива действия са вероятни и в този момент, единствено че с социална поръчка, с цел да е ясно всичко. Този закон трябваше да подкрепи бранша. В изявление пред „ Офнюз “ Татяна Иванова, изпълнителен шеф на Индустриален клъстър „ Сигурност “, споделя, че законът е доработван от Министерство на вътрешните работи и съществува риск действия, които са задания на ведомството да бъдат приватизирани.

Министерство на вътрешните работи изрично е неефективно в обезпечаване на сигурността в големи елементи от България – дребните села, бедните територии на страната. Хората имат право освен да наемат компании, в случай че питате мен, би трябвало да имат правото и да се пазят сами – себе си и своята благосъстоятелност, по всевъзможен метод. Един изстрел възпира повече бандитите в сравнение с положителните пожелания на политиците.

Усещането, което се намърдва в обществото е, че този закон, без да е обсъждан действително, без да бъде съгласуван с потребностите на пазара, е отворена врата за обособяване на действия на Министерство на вътрешните работи, приватизирането им и монополизирането им. Нищо по-различно от други браншове в обществото, където дребните риби са изядени, а водата цепят единствено перките на бели акули. Бели, само че кръвожадни и гладни.

Няма за какво да спорим дали страната се оправя или не с активността по тематика сигурност. В доста елементи от страната тя е абдикирала. Вакуумът, който съществува на тези места, няма по какъв начин да не се запълни с паралелни на Министерство на вътрешните работи структури. Това ще стане рано или късно и може би е за положително на хората. Друго си е да избръмчи през нощта един мощен джип и да подгони следващите крадци. Но…

Представете си Ценко Чоков, който е сключил контракт с вярната охранителна компания. Какъв Див Северозапад се обрисува. Представете си едно жестоко уедряване на бранша и парцелиране на страната на сфери на въздействие. Джебел с частна полиция?

Представете си по какъв начин една компания, която взема лицензите в цяла област. Кметовете, които са подчинени на властта, ще бъдат принудени да устоят частната полиция на властта, която и да е тя в този миг.
Представете си и каква ще бъде ролята на тази частна полиция по време на едни локални избори с правото си да следи, да записва, да задържа, да респектира посредством наличие и люлеене на глава. С партийната воля и вярната охранителна компания, кметът елементарно може да се трансформира във феодал. Не че в този момент няма такива, само че нещата ще загрубеят.

Държавата от дълго време е почнала да се отдръпва от всички значими браншове. По конституция опазването на здравето е гратис, само че това не е по този начин. Бездушието и банкоматите, които те срещат пред всички лечебни заведения, бързо умъртвяват вярата ти за хипократово отношение. Държавните лечебни заведения са жертва на брутално източване и то с лекото погалване от кадифената ръкавица на властта. Бюджетът на Здравната каса лека се отприщва към частните лечебни заведения, където, представете си, има даже чисти тоалетни. Лесните действия там минават по здравна каса, а характерните – в кеш.

Същото се случва и в образованието, където насилието и експанзията преобладават и тържествуват. С онази извратена концепция да се заплаща на калпак трансформират шефовете в скопци (не загатвам за никаква Истанбулска спогодба, б. а.), които нямат потентността да приложат вижданията си за положително обучение, тъй като в случай че изгубят възпитаници, ще се наложи да заплащат по-малко на учителите.

Шансът остава за хората, които могат да си разрешат да бъдат в частна болница, в частно учебно заведение, университет.

Когато става дума за сигурност отново би трябвало да се разчита на частните компании. Трябва да се застраховаш, в случай че искаш да се прибереш в същия дом, от който си излязъл сутринта. Говоря същия като обзавеждане, другояче всеки може да преспива където си пожелае, стига да има добър юрист – отново въпрос на пари.
Така малко по малко това, за което плащаме налози, се оказва неработещо и се постанова да плащаме повторно за действителни услуги. Данъците остават единствено за хабене и плячкосване, а с цел да сме здрави, образовани и сигурни, ще би трябвало да си плащаме в допълнение. И това не е капитализъм, както някой може да възкликне, а корист с страната. Чрез мощта на администрацията се управлява и бизнеса.

Дано опасенията са напразни, въпреки че практиката в другите браншове да не ни дават доста оптимизъм. Охранителната активност наподобява един от дребното браншове, които не са окрупнени, овладени и не са се появили огромните акули от чужбина, които против едно „ благодаря “ и малко услуги ще могат да монополизират пазара.

Този закон, несъмнено, ще има своите проблеми по пътя на реализация и е хубаво преди да се случат неприятни неща, да има по-сериозно разискване и най-много със бранша.