Минаването с автомобил през пешеходна зона не е най-големият проблем

Минаването с автомобил през пешеходна зона не е най-големият проблем в историята с Емрах Стораро. Да минеш с автомобил през пешеходна зона, си е нарушаване. Това е реалност. То предстои на глоба и в случай че институциите си свършат работата, казусът завършва.

Но има нещо доста по-притеснително от самото нарушаване. Начинът на мислене.

Вместо да чуеш едно простичко: „ Да, сгреших. Извинявам се “, чуваш добре познатото опрощение: „ Ами другите? “. Другите карат по-бързо. Другите вършат по-тежки нарушавания. Другите не ги демонстрират по малкия екран.

Това е една от най-опасните логики на българския път. Защото зад нея постоянно стои едно и също разбиране: „ Аз не съм като другите. “ А когато това разбиране завладее и хора с въздействие, казусът към този момент не е единствено личен - той се трансформира в публичен образец.

Нали се сещате, че законът не работи на правилото „ има и по-лоши “. Ако беше по този начин, никой малък извършител в никакъв случай нямаше да носи отговорност. Все щеше да се откри някой, направил нещо по-сериозно.

Още по-тревожно е друго. Когато си обществена персона, всяка твоя постъпка се вижда повече. Това не е наказване. Това е цената на известността. Не можеш да се радваш, че хората те разпознават на сцената, а след това да се сърдиш, че те разпознават зад кормилото. Публичността носи една привилегия - хората те познават. Но носи и едно задължение - хората те гледат. Не можеш да очакваш овации, когато си на сцената, и анонимност, когато си зад кормилото.

Проблемът не е, че медиите са посочили нарушаването. Проблемът е, че вместо разкайване виждаме неспокойствие, че някой въобще си е разрешил да го покаже.

Точно това основава чувството, че за някои хора разпоредбите важат единствено когато са комфортни. Че в случай че си прочут, надарен или наследник на прочут човек, обществото би трябвало да бъде по-снизходително.

Пешеходната зона не се трансформира в улица, тъй като в автомобила седи артист. Законът не прави разлика сред микрофона и кормилото. Всъщност най-хубавото, което Емрах можеше да направи, беше да употребява случая като образец. Да каже: „ Да, сгреших. Не го правете. “ Това би коствало доста повече от всяко опрощение.

Нарушението може да бъде платено с санкция. Арогантността - доста по-трудно. Защото точно тя ражда това чувство за недостижимост, което все по-често виждаме по българските пътища. Не е значимо дали караш Porsche, Golf или остарял бус. Важното е убеждението, че разпоредбите важат за всички останали.