Монопол върху сладкия живот в Пулия
Минас Тирит на брега на Адратическо море
" Единственият град " Монополи е измежду изтънчените италиански бижута в района Пулия. Магическо място, което може да предложи коктейл от мултижанрова приятност за сетивата - хармония, романтика, хедонизъм, морски случки, история и архитектура, а и не малко намеци със света на " високото фентъзи " и по-специално с епичния opus magnum на Толкин - " Властелинът на пръстените ".
Това е по този начин тъй като Монополи е изумително бял град, наобиколен с могъщи крепостни стени, защитавали популацията и неговите съкровища през вековете от набезите на мюсюлмански пирати и испански армади. Съзнанието на всеки с въображение и мемоари за Толкиновото кралство Гондор и белия град Минас Тирит неизбежно ще се придвижи в предишното на яростни средновековни борби. Истинската история се пресича с митологията на Средната земя в визиите на човек, който стъпва в белия град Монополи, изключително след някоя и друга чаша с квалитетно италианско вино.
Просто няма по какъв начин да не възбудите въображението си в толкоз сюрреалистично красива среда на остарели бели покои, криволичещи тесни пътечки от едри камъни, църкви и внушителна катедрала, часовникарски кули и крепостни стени, зад които се умерено стоят могъщи артилерийски оръдия на стотици години.
Особено усещане прави и величествения палат на Карл V от XVI век, който свидетелства за тогавашното испанско притежание над града. Ала градът е естетически най-силно повлиян от най-прочутия адриатически шедьовър - Венеция.
Монополи е възхитителен пристанищен град с богата история, в която се преплитат разказите за античните завоевания преди новата епоха, за фамозните пътища на Римската империя, за корабите, които тръгвали към Кръстоносните походи и за славните борби в отбрана на суверенитета и независимостта на гордото население.
Замъкът на Карл V в един миг се употребява за затвор, а през днешния ден е музей и място за културни стратегии. Той е ужасно покрай остарялото пристанище, което през днешния ден съставлява вълшебна опция за незабравимо посрещане на летните залези.
Монополи не е типично туристическо място на Стария континент и тук няма да се влеете в тълпите от западни или китайски гости. Приказното пристанищно място е атракция главно за италианци от вътрешността на страната, които пътуват до градчетата по адриатическото крайбрежие със своите коли.
Близостта до Бари разбираемо притегля и задгранични туристи, само че те към момента не са преобладаващото наличие, което сме привикнали да чакаме от други, по-мащабни и познати места на Ботуша.
Снимка: iStock by Getty Images
Монополи предлага няколко дребни плажа с чиста вода и страхотни гледки. Някои от тесните линии са със дребен пясък, което е измежду изключенията за района, прочут със своите каменисти оферти за летен туризъм. Чудесното градско плажче е непосредствено под крепостните стени и тази историческа композиция обезпечава това изключително чувство за морско премеждие.
Вътрешността на остарялата градска част е великолепно любовно писмо към висините на остарялата европейска архитектура. Белите пътеки и представителни здания основават чувството за пътешестване в предишното. Малките площадчета допълват чувството за урбанистично наслаждение.
Безцелната разходка в сърцето на Монополи е упражнение по естетика и понижаване на напрежението в тялото. Вълни от допамин заливат нервната система и то още преди да пристъпите към кулинарните наслаждения.
Монополи е парадайс за ценителите на вино, летни коктейли и морска храна. Тук деликатеси от дълбините се продават даже и като самобитна " хай енд " версия на джънк фууд за " на крайник ".
Снимка: iStock by Getty Images
Вечерното намиране на маса с панорама към морето може да е премеждие напрегнато по Хичкок, само че сега, в който съумеете да " заключите договорката " и да се настаните чувството е за извършване на необикновено сполучлива задача. Разочарование от храната и питиетата тук може да сполети единствено най-радикалните трапезни сноби и претенциозни пътешественици.
А вечерните разходки до пристанищния морски фар ще ви заредят с обещанието за завръщане. Защото за времето, в което обикаляте белия град Монополи, неговата хубост има цялостен монопол върху човешките сетива.
Владислав Апостолов,
" Единственият град " Монополи е измежду изтънчените италиански бижута в района Пулия. Магическо място, което може да предложи коктейл от мултижанрова приятност за сетивата - хармония, романтика, хедонизъм, морски случки, история и архитектура, а и не малко намеци със света на " високото фентъзи " и по-специално с епичния opus magnum на Толкин - " Властелинът на пръстените ".
Това е по този начин тъй като Монополи е изумително бял град, наобиколен с могъщи крепостни стени, защитавали популацията и неговите съкровища през вековете от набезите на мюсюлмански пирати и испански армади. Съзнанието на всеки с въображение и мемоари за Толкиновото кралство Гондор и белия град Минас Тирит неизбежно ще се придвижи в предишното на яростни средновековни борби. Истинската история се пресича с митологията на Средната земя в визиите на човек, който стъпва в белия град Монополи, изключително след някоя и друга чаша с квалитетно италианско вино.
Просто няма по какъв начин да не възбудите въображението си в толкоз сюрреалистично красива среда на остарели бели покои, криволичещи тесни пътечки от едри камъни, църкви и внушителна катедрала, часовникарски кули и крепостни стени, зад които се умерено стоят могъщи артилерийски оръдия на стотици години.
Особено усещане прави и величествения палат на Карл V от XVI век, който свидетелства за тогавашното испанско притежание над града. Ала градът е естетически най-силно повлиян от най-прочутия адриатически шедьовър - Венеция.
Монополи е възхитителен пристанищен град с богата история, в която се преплитат разказите за античните завоевания преди новата епоха, за фамозните пътища на Римската империя, за корабите, които тръгвали към Кръстоносните походи и за славните борби в отбрана на суверенитета и независимостта на гордото население.
Замъкът на Карл V в един миг се употребява за затвор, а през днешния ден е музей и място за културни стратегии. Той е ужасно покрай остарялото пристанище, което през днешния ден съставлява вълшебна опция за незабравимо посрещане на летните залези.
Монополи не е типично туристическо място на Стария континент и тук няма да се влеете в тълпите от западни или китайски гости. Приказното пристанищно място е атракция главно за италианци от вътрешността на страната, които пътуват до градчетата по адриатическото крайбрежие със своите коли.
Близостта до Бари разбираемо притегля и задгранични туристи, само че те към момента не са преобладаващото наличие, което сме привикнали да чакаме от други, по-мащабни и познати места на Ботуша.
Снимка: iStock by Getty Images Монополи предлага няколко дребни плажа с чиста вода и страхотни гледки. Някои от тесните линии са със дребен пясък, което е измежду изключенията за района, прочут със своите каменисти оферти за летен туризъм. Чудесното градско плажче е непосредствено под крепостните стени и тази историческа композиция обезпечава това изключително чувство за морско премеждие.
Вътрешността на остарялата градска част е великолепно любовно писмо към висините на остарялата европейска архитектура. Белите пътеки и представителни здания основават чувството за пътешестване в предишното. Малките площадчета допълват чувството за урбанистично наслаждение.
Безцелната разходка в сърцето на Монополи е упражнение по естетика и понижаване на напрежението в тялото. Вълни от допамин заливат нервната система и то още преди да пристъпите към кулинарните наслаждения.
Монополи е парадайс за ценителите на вино, летни коктейли и морска храна. Тук деликатеси от дълбините се продават даже и като самобитна " хай енд " версия на джънк фууд за " на крайник ".
Снимка: iStock by Getty Images Вечерното намиране на маса с панорама към морето може да е премеждие напрегнато по Хичкок, само че сега, в който съумеете да " заключите договорката " и да се настаните чувството е за извършване на необикновено сполучлива задача. Разочарование от храната и питиетата тук може да сполети единствено най-радикалните трапезни сноби и претенциозни пътешественици.
А вечерните разходки до пристанищния морски фар ще ви заредят с обещанието за завръщане. Защото за времето, в което обикаляте белия град Монополи, неговата хубост има цялостен монопол върху човешките сетива.
Владислав Апостолов,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ