Проф. Вили Лилков за Стопанските абсурди на българския комунизъм
Миналото би трябвало да се споделя умерено, без страст и с изключение на като познание, то би трябвало да послужи и като аршин за положително и неприятно, сподели в студиото на Радио София проф. Вили Лилков, във връзка книгата му " Стопанските парадокси на българския комунизъм ".
" Икономическата матрица на комунизма беше една и съща, с дребни разлики. В някои страни от социалистическия лагер се резервира частната благосъстоятелност върху земята, в други – не. В България тя беше ликвидирана. В някои страни се резервираха някои занаяти и се остави известна независимост на занаятчийството, дребното предприемачество и дребната търговия. В България всичко беше поставено под контрола на страната. Ако някъде е имало в по-чист тип комунизъм, като хрумвания стопански, то това бяха България и Съюз на съветските социалистически републики, само че не е загадка, че България копираше едно към едно, това което се случваше в Съюз на съветските социалистически републики ", сподели проф. Вили Лилков.
В " Стопанските парадокси на българския комунизъм ", проф. Лилков представя секретни донесения на Държавна сигурност, отчети на Комитета за държавен и национален надзор и на локални партийни секретари. В книгата са употребявани и мемоари на лица от висшата номенклатура.
По думите му е правилно, че в тези години България е произвеждала доста и се е индустриализирала. Били са развити доста браншове, което се е отразявало позитивно и на износа.
" И е безусловно правилно, че милиони хора са ходели на работа съзнателно, спазвали са работно време, произвеждали са, предавали са си продукцията, само че в последна сметка има един огромен въпрос, който всеки един, който се занимава с някакво произвеждане си задава и той е следният: " Колко коства всичко това? " Оказва се най-после, че огромна част от предприятията са работили с планувана загуба. Това е един парадокс ", добави проф. Лилков.
По думите му, повишаването на брака като % през седмата петилетка, от 1976 до 1980 година, е по-високо от повишаването на размера на индустриалните фондове, т.е. вложенията, които страната прави в промишлеността и в стопанството като темпове са по-ниски от темповете на повишаването на брака и като цяло бракът в българската промишленост надвишава два пъти пределно допустимия брак, сподели проф. Вили Лилков.
В книгата си той написа и за задълженията, които България изплаща след управлението на Тодор Живков.
" Те бяха изплащани до 2015 г. Последният транш на този дълг от към 11 милиарда, който става малко след 1989 година, е изплатен през февруари 2015 година България е живяла като е взела заем за сметка на едно или две генерации след себе си ", сподели създателят.
" Икономическата матрица на комунизма беше една и съща, с дребни разлики. В някои страни от социалистическия лагер се резервира частната благосъстоятелност върху земята, в други – не. В България тя беше ликвидирана. В някои страни се резервираха някои занаяти и се остави известна независимост на занаятчийството, дребното предприемачество и дребната търговия. В България всичко беше поставено под контрола на страната. Ако някъде е имало в по-чист тип комунизъм, като хрумвания стопански, то това бяха България и Съюз на съветските социалистически републики, само че не е загадка, че България копираше едно към едно, това което се случваше в Съюз на съветските социалистически републики ", сподели проф. Вили Лилков.
В " Стопанските парадокси на българския комунизъм ", проф. Лилков представя секретни донесения на Държавна сигурност, отчети на Комитета за държавен и национален надзор и на локални партийни секретари. В книгата са употребявани и мемоари на лица от висшата номенклатура.
По думите му е правилно, че в тези години България е произвеждала доста и се е индустриализирала. Били са развити доста браншове, което се е отразявало позитивно и на износа.
" И е безусловно правилно, че милиони хора са ходели на работа съзнателно, спазвали са работно време, произвеждали са, предавали са си продукцията, само че в последна сметка има един огромен въпрос, който всеки един, който се занимава с някакво произвеждане си задава и той е следният: " Колко коства всичко това? " Оказва се най-после, че огромна част от предприятията са работили с планувана загуба. Това е един парадокс ", добави проф. Лилков.
По думите му, повишаването на брака като % през седмата петилетка, от 1976 до 1980 година, е по-високо от повишаването на размера на индустриалните фондове, т.е. вложенията, които страната прави в промишлеността и в стопанството като темпове са по-ниски от темповете на повишаването на брака и като цяло бракът в българската промишленост надвишава два пъти пределно допустимия брак, сподели проф. Вили Лилков.
В книгата си той написа и за задълженията, които България изплаща след управлението на Тодор Живков.
" Те бяха изплащани до 2015 г. Последният транш на този дълг от към 11 милиарда, който става малко след 1989 година, е изплатен през февруари 2015 година България е живяла като е взела заем за сметка на едно или две генерации след себе си ", сподели създателят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ