Историци пред Дарик: Ние не учим своите млади хора да мислят, да навързват събития и факти, и това много ни липсва
“Миналото е метод за легитимация на сегашното. За мотивиране на правото да продължиш и да участваш в политиката. А за какво продължаваме полемиките, тъй като нямаме справедлива визия по какъв път е вървяла България, изключително в годините към и след Освобождението ”, стартира диалога проф. Веселин Янчев в студиото на “Стълбището ”, отговаряйки на въпрос за превъзходството в България на разговорите за предишното, за сметка на бъдещето.
“В България към момента може да се осребрява предишното. Повече, в сравнение с проектите за бъдещето биха предположили. Ако попитате историци, които живеят в Нидерландия, те сигурно ще ви опишат какъв брой е значимо проектите " едно ", " две ", " три " в 5, 10, 20 годишен срещуположен интервал. Никой няма да ви върне към Битката за испанското завещание ”, добави проф. Стоянович.
“Лично аз бих бил стимулиран да гласоподавам за тези, които имат ясна визия за това, на къде би трябвало да върви България, къде върви светът и къде е мястото ни в този свят ”, изясни проф. Янчев и бе допълнен от Стоянович, че България би трябвало да спре с поствъзрожденската позиция към себе си и към смисъла си. “Тоест две неща ни липсват - едното е честност, второто е прагматизъм ”, добави още професорът.
“Нашият народен блян е бил и си остава еднакъв. Той е дефиниран от Васил Левски, дефиниран е в Манифеста за оповестяване на независимостта и това да бъдем част и равни на останалите европейски страни. На напредничавите европейски демократични страни. Не виждам какъв различен блян можем да имаме, с изключение на този, тъй като той включва безусловно всичко. Просперитет и съблюдаване на правата и свободите на жителите. Възможности за самостоятелно развиване и опция всеки един българин да способства, както за развиването и просперитета на личната си персона и семейство, по този начин и за света. Не виждам какво друго може да бъде дефинирано ”, изясни проф. Янчев в отговор на въпроса - кой може да дефинира националната цел в страната, отхвърляйки изрично политиците, които не знаят какви са били същинските цели на нацията.
“Докато не мине съвсем един век, не ни питайте за вчерашни събития. Нека в този момент за тия въпроси да се боричкат политолози, социолози, пишман политици иистински политици ”, отговори Стоянович на въпрос - кои показа за държавността и ръководството през днешния ден са отживели и какво би трябвало да се промени.
“Едната визия за актуален национализъм е да си татуираш Ботев или Левски на лявото рамо или прасците, да сложиш национална носия и да се спуснеш по Рожен. Това е визията за патриотизма. Другата визия за патриотизма е това, което се вижда и сме си говорили, че и Ботев и Левски са с вратовръзки или папионки, че те се вълнуват от това, какво става в цивилизования свят и желаят да побутнат България натам. Съвременният национализъм за мен е да не си изхвърляш боклука през балкона. Да искаш да бъде чисти за теб и децата ти. Да искаш да направиш обикновено опазване на здравето, което ще подсигурява дълъг живот на нацията. Това е национализъм ”, изясни проф. Янчев.
“В България към момента може да се осребрява предишното. Повече, в сравнение с проектите за бъдещето биха предположили. Ако попитате историци, които живеят в Нидерландия, те сигурно ще ви опишат какъв брой е значимо проектите " едно ", " две ", " три " в 5, 10, 20 годишен срещуположен интервал. Никой няма да ви върне към Битката за испанското завещание ”, добави проф. Стоянович.
“Лично аз бих бил стимулиран да гласоподавам за тези, които имат ясна визия за това, на къде би трябвало да върви България, къде върви светът и къде е мястото ни в този свят ”, изясни проф. Янчев и бе допълнен от Стоянович, че България би трябвало да спре с поствъзрожденската позиция към себе си и към смисъла си. “Тоест две неща ни липсват - едното е честност, второто е прагматизъм ”, добави още професорът.
“Нашият народен блян е бил и си остава еднакъв. Той е дефиниран от Васил Левски, дефиниран е в Манифеста за оповестяване на независимостта и това да бъдем част и равни на останалите европейски страни. На напредничавите европейски демократични страни. Не виждам какъв различен блян можем да имаме, с изключение на този, тъй като той включва безусловно всичко. Просперитет и съблюдаване на правата и свободите на жителите. Възможности за самостоятелно развиване и опция всеки един българин да способства, както за развиването и просперитета на личната си персона и семейство, по този начин и за света. Не виждам какво друго може да бъде дефинирано ”, изясни проф. Янчев в отговор на въпроса - кой може да дефинира националната цел в страната, отхвърляйки изрично политиците, които не знаят какви са били същинските цели на нацията.
“Докато не мине съвсем един век, не ни питайте за вчерашни събития. Нека в този момент за тия въпроси да се боричкат политолози, социолози, пишман политици иистински политици ”, отговори Стоянович на въпрос - кои показа за държавността и ръководството през днешния ден са отживели и какво би трябвало да се промени.
“Едната визия за актуален национализъм е да си татуираш Ботев или Левски на лявото рамо или прасците, да сложиш национална носия и да се спуснеш по Рожен. Това е визията за патриотизма. Другата визия за патриотизма е това, което се вижда и сме си говорили, че и Ботев и Левски са с вратовръзки или папионки, че те се вълнуват от това, какво става в цивилизования свят и желаят да побутнат България натам. Съвременният национализъм за мен е да не си изхвърляш боклука през балкона. Да искаш да бъде чисти за теб и децата ти. Да искаш да направиш обикновено опазване на здравето, което ще подсигурява дълъг живот на нацията. Това е национализъм ”, изясни проф. Янчев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ