Моята работа е моят живот?
Минало е много време от индустриалната гражданска война. През 18-ти и 19-ти век трудовият живот не е бил по никакъв начин елементарен. Условията на работа са били тежки и в доста случаи рискови. Децата постоянно са били принуждавани да работят, а възрастните са се трудили по 12 часа дневно до последната четвърт от живота си. Може единствено да си представим по какъв начин това натоварване се е отразявало на персоналния живот на хората.
В края на 19-ти век човечеството навлиза в ерата на всеобщото произвеждане. Тогава последователно стартира да се вижда светлина в края на тунела. Условията за работа се усъвършенстват и се заражда концепцията за „ баланс сред персоналния живот и работата “. Работите по 8-10 часа дневно и прекарвате останалото време в компанията на вашето семейство и другари.
Дигиталната гражданска война обаче основава новa среда, в която тези два свята започнаха да се смесват.
Гугъл, Фейсбук и други софтуерни колоси започнаха да основават дребни градове за техните чиновници, които не наподобяват толкоз на оборудванията от 19-ти век, колкото на колежански кампуси. Това беше първият случай в историята, в който професионалният и персоналният живот се сляха изцяло – не от нужда, а от улеснение и избор. Гугъл бе една от първите компании, които предложиха на чиновниците си свободата да се обличат повърхностно, а също по този начин им обезпечи и достъп до места за отмора и хранене, както и специфични събития. Честно казано, това се хареса на доста хора.
Това ни довежда до днешно време, в което хиляди чиновници на една от най-скъпите и уважавани компании в света – Apple, отхвърлят да се върнат в, даже след утихване на пандемията от COVID-19
Бъдещето на работата е в персоналния избор
Някои хора несъмнено желаят да работят във високоефективни екипи и са подготвени да отдадат живота си на това да бъдат положителни сътрудници, водачи и създатели. Много други хора (особено в актуалните пандемични условия) са стигнали до противоположното умозаключение – те не желаят животите им да бъдат доминирани от тяхната работа.
Сега, повече от всеки път, чиновниците вземат съзнателни решения за овакантяване на работа и търсене тук-там, които им дават повече автономност, независимост и баланс, при който животът е преди всичко, а работата на второ, даже това да значи по-ниско възнаграждение и не толкоз впечатляваща купа. Те избират да се усещат задоволени от повече аспекти на своя живот, в сравнение с да дават отговор на обичайното схващане за това какво значи да бъдеш сполучлив.
Оттук поражда въпроса измервали ли сме в миналото съответно работата, която вършим?
Гугъл, Фейсбук, Netflix, Microsoft и всяка друга огромна компания в света (както и множеството от по-малките предприятия) биха желали хората да имат вяра, че работата е най-важното нещо в живота им. Да, може да имате другари и семейство и може да ги обичате доста. Вашите дейности обаче би трябвало да демонстрират, че преди всичко сте отдадени на работата си; че това е вашата задача и цел.
Води ли това обаче до обстановка, при която работите по-здраво и генерирате повече облага за компанията?
Бъдещето на работата опира до персоналния избор, тъй като доста хора осъзнават, че работата не би трябвало да бъде единствената им задача в живота. Те схващат, че е нужно да прекарват по 8 часа в офиса по пет, а от време на време и шест дни в седмицата, с цел да бъдат ефикасни служащи или водачи. Нещо повече, те могат да бъдат по-продуктивни, отделяйки два пъти по-малко време за работа, само че правейки го в комфорта на своя дом.
Тъй като от ден на ден хора стартират да гледат на работата си в подтекста на персоналния си живот, вместо противоположното, компаниите по целия свят ще би трябвало да премислят метода си към ангажиране, обосноваване и поддръжка на своите чиновници.
Може би работата на „ цялостен работен ден “ и „ повърхностен работен ден “ ще остане в предишното. Нашият трудов живот не би трябвало да се дефинира от остаряло схващане за времеви фиксации в трудовите контракти. Компаниите ще стартират да опитват с контракти с по-кратък период, с четиридневните работни седмици и с целия набор сред работата на свободна процедура и цялостния работен ден. Може би най-сетне ще се отървем от метода за премерване на успеваемостта на чиновниците на база времето, което отделят за работа, и ще се фокусираме врху резултатите, които реализират.
……………
Брий Гроф за
В края на 19-ти век човечеството навлиза в ерата на всеобщото произвеждане. Тогава последователно стартира да се вижда светлина в края на тунела. Условията за работа се усъвършенстват и се заражда концепцията за „ баланс сред персоналния живот и работата “. Работите по 8-10 часа дневно и прекарвате останалото време в компанията на вашето семейство и другари.
Дигиталната гражданска война обаче основава новa среда, в която тези два свята започнаха да се смесват.
Гугъл, Фейсбук и други софтуерни колоси започнаха да основават дребни градове за техните чиновници, които не наподобяват толкоз на оборудванията от 19-ти век, колкото на колежански кампуси. Това беше първият случай в историята, в който професионалният и персоналният живот се сляха изцяло – не от нужда, а от улеснение и избор. Гугъл бе една от първите компании, които предложиха на чиновниците си свободата да се обличат повърхностно, а също по този начин им обезпечи и достъп до места за отмора и хранене, както и специфични събития. Честно казано, това се хареса на доста хора.
Това ни довежда до днешно време, в което хиляди чиновници на една от най-скъпите и уважавани компании в света – Apple, отхвърлят да се върнат в, даже след утихване на пандемията от COVID-19
Бъдещето на работата е в персоналния избор
Някои хора несъмнено желаят да работят във високоефективни екипи и са подготвени да отдадат живота си на това да бъдат положителни сътрудници, водачи и създатели. Много други хора (особено в актуалните пандемични условия) са стигнали до противоположното умозаключение – те не желаят животите им да бъдат доминирани от тяхната работа.
Сега, повече от всеки път, чиновниците вземат съзнателни решения за овакантяване на работа и търсене тук-там, които им дават повече автономност, независимост и баланс, при който животът е преди всичко, а работата на второ, даже това да значи по-ниско възнаграждение и не толкоз впечатляваща купа. Те избират да се усещат задоволени от повече аспекти на своя живот, в сравнение с да дават отговор на обичайното схващане за това какво значи да бъдеш сполучлив.
Оттук поражда въпроса измервали ли сме в миналото съответно работата, която вършим?
Гугъл, Фейсбук, Netflix, Microsoft и всяка друга огромна компания в света (както и множеството от по-малките предприятия) биха желали хората да имат вяра, че работата е най-важното нещо в живота им. Да, може да имате другари и семейство и може да ги обичате доста. Вашите дейности обаче би трябвало да демонстрират, че преди всичко сте отдадени на работата си; че това е вашата задача и цел.
Води ли това обаче до обстановка, при която работите по-здраво и генерирате повече облага за компанията?
Бъдещето на работата опира до персоналния избор, тъй като доста хора осъзнават, че работата не би трябвало да бъде единствената им задача в живота. Те схващат, че е нужно да прекарват по 8 часа в офиса по пет, а от време на време и шест дни в седмицата, с цел да бъдат ефикасни служащи или водачи. Нещо повече, те могат да бъдат по-продуктивни, отделяйки два пъти по-малко време за работа, само че правейки го в комфорта на своя дом.
Тъй като от ден на ден хора стартират да гледат на работата си в подтекста на персоналния си живот, вместо противоположното, компаниите по целия свят ще би трябвало да премислят метода си към ангажиране, обосноваване и поддръжка на своите чиновници.
Може би работата на „ цялостен работен ден “ и „ повърхностен работен ден “ ще остане в предишното. Нашият трудов живот не би трябвало да се дефинира от остаряло схващане за времеви фиксации в трудовите контракти. Компаниите ще стартират да опитват с контракти с по-кратък период, с четиридневните работни седмици и с целия набор сред работата на свободна процедура и цялостния работен ден. Може би най-сетне ще се отървем от метода за премерване на успеваемостта на чиновниците на база времето, което отделят за работа, и ще се фокусираме врху резултатите, които реализират.
……………
Брий Гроф за
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ