Няколко причини, поради които родителите трябва да спрат да викат толкова много
Миналия уикенд синът ми имаше рожден ден. Нямаше да е някакво огромно празненство, а събиране на родственици и рязане на торта. Докато седях в кухнята и се чудех по какъв начин да направя всичко, преди да дойдат гостите, помолих децата ми за помощ. Игнорираха ме. След 2 секунди към този момент им виках и скапах настроението на всички. Синът ми беше отчаян. Тогава осъзнах, че би трябвало да спра. Трябва да приключа с викането. Знам, че за доста от вас е необичайно, тъй като една майка няма по какъв начин да не вика. Когато съм раздразнена, всичко стартира да излиза от устата ми пресилено, а не мога да спра. Осъзнах, че това има голямо въздействие върху мен и децата ми. Толкова привикнах към този метод на живот, с цел да ме чуе някой, че ми стана табиет и стопирах да се възнамерявам даже.
И всякога по-късно се усещам извънредно. Замислих се дали би ми било прелестно учителката на децата ми да им вика, дали би било по-добре, в случай че и татко им им вика. Знаех отговора. Винаги учим децата си да са спокойни и да се оправят без напрежение с нещата, само че викайки, не им ли даваме неприятен образец? Различни специалисти са изразили мнение по този въпрос. Едни настояват, че викането е най-голямата нелепост на родителите, а други го съпоставят с физическото принуждение. То основава доста стрес у децата ни, което може да докара до меланхолия или проблематично държание. Знам, че то вреди, само че какво друго можем да създадем, с цел да се оправим? Професор по логика на психиката и детска психиатрия поучава да изпробваме нов способ.
За да не викаме, когато детето не направи нещо, би трябвало да стартираме да му даваме насоки по какъв начин да го направи, а по-късно да го поздравим, че го е направил. Да, лишава повече време от това да му се караме, само че е по-добрият вид. Реших да го тествам. Вчера преди лягане открих незавършено домашно на 15-годишния ми наследник с записка от учителката, с цел да го довърши и съобщи. Ядосах се, тъй като ми беше споделил, че няма нищо за извършване. Усетих по какъв начин гневът се надига в мен и желая да извикам, само че направих друго. Поех си въздух и отидох при него. Казах му, че домашното му е добре написано, само че би трябвало да го довърши. Целунах го за лека нощ и излязох, тъй като колкото да се сдържах, с цел да не се развикам. Когато сутринта станах, го видях по какъв начин го написа на масата в кухнята. След това стана, оправи си раницата, а аз го похвалих.
Досега това не се беше случвало. Да, в действителност подейства и съм толкоз радостна. Никоя майка не обича да вика на децата си. При мен имаше интервал, в който го правех, тъй като смятах, че имам по-голямо въздействие върху тях, само че резултатът не беше позитивен. Това ме накара да трансформира отношението си, а това беше мъчно. Споделих на децата си, че не желая да крещя повече, а тях провокирах да не ме нервират, на което се зарадваха извънредно доста.
Инфо: Дама
