Миналия четвъртък на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет

Миналия четвъртък на съвещанието на Пленума на Висшия правосъден съвет служебният правосъден министър Крум Зарков се спъна тъкмо като предшественика си Надежда Йорданова в един и същи камък – измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, а оттова и в Закона за правосъдната власт.

Този път те бяха изложени в два препоръчани за разискване законопроекта - на „ Демократична България “ и на Министерския съвет. Както и преди, множеството от предлаганите промени бяха къде остро, къде по-сдържано подложени на критика и отречени от кадровиците на правосъдната власт. Стигна се и до язвителни реплики, довели за първи път в историята на Висш съдебен съвет до това кадровик да плаши с овакантяване на залата поради „ иронични мнения “ на министъра, който има пълномощието да ръководи съвещанията на Пленума.

Повечето от предложенията за промени в законите бяха фокусирани в една точка – прокуратурата. Такова бе въвеждането на ограничаване за прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на правосъдния съвет от квотата на Народното събрание (окачествено от висшите кадровици, а и от магистратите като дискриминационно). Или чиновници на Министерство на вътрешните работи, избрани от вътрешния министър, да водят следствия, за които способени по в този момент настоящия закон са следователите (което съгласно Висш съдебен съвет би довело до взаимозависимост на правосъдната власт от изпълнителната). Отхвърлено бе и предлагането основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища да се отстраняват с 13 гласа от членовете на Висш съдебен съвет, а не както до момента със 17. Кадровиците не одобриха правосъдният съвет да стане още веднъж непостоянно настоящ орган, въвеждането на правила за командироване на прокурори и следователи разнообразни от тези за съдиите и така нататък

Залата безусловно „ завря и закипя “ при разискването на оферти от Зарков механизъм за следствие на основния прокурор. Според него, то следва да се води от арбитър, определен на инцидентен принцип всред претенденти от лист, направен от Върховния касационен съд и назначен като прокурор до привършване на следствието.

Скандалното в тази ситуация е, че текстът в новия законопроект е съвсем еднакъв с оферти и импортиран за разглеждане преди време от „ острието “ на Христо Иванов в политиката - Надежда Йорданова, в качеството й на министър на правораздаването. Тогава той бе отритнат от магистратите като очевидно противоконституционен и нарушаващ независимостта на прокуратурата. В категорично мнение Венецианската комисия (консултативният орган към Съвета на Европа, предложил въвеждането на механизъм за надзор над основния прокурор) приветства напъните на България в тази посока, само че по едно и също време с това акцентира, че законопроектът има проблем с българската Конституция и следва да се уточни.

Вносителите от „ Демократична България “ и съратниците им в борбата за преодоляване на прокуратурата не загатнаха и дума за запасите и „ другарското “ предизвестие на Европейския съвет. Подопечните им клакьорски медии също пропуснаха този факт, триумфално обвявайки, че Венецианската комисия одобрила законопроекта за следствие на обвинител №1.

Ако става дума за прецизиране на остарелия вид, предложен от венецианците, то това се свежда до разширението на кръга на разследваните по оферти механизъм - с изключение на основния прокурор, и неговите заместници. Явно, с цел да няма упреци, че се предлага закон за един човек – в актуалният миг Иван Гешев.

Истината е, че няма европеец, институция или страна, които да не утвърждават напъните за въвеждане на надзор над активността на основния прокурор. В този дух са мнения на евродепутати, на  Венецианската комисия, а безусловно преди дни и на посолството на Съединени американски щати в София. Одобрява го и самият Иван Гешев – стига да е в унисон с настоящото законодателство и Конституцията и да не се употребява за политически цели. А и надали някой извън би подтиквал наши „ реформатори “ да газят българската Конституция в името на демократична цел (което у нас се трансформира в политическа практика). Проблемът си е наш, чисто български. Произтича на първо място от безсилието на някои родни политици да осъществят тясно партийните си цели, представяйки това за „ промяна “. Демократични правила личат в лозунгите им, само че не и в делата. Безсилието става отчайващо заради неналичието на потребен ход за каквито и да било съществени промени в правораздаването, без преди този момент да бъдат признати промени в Конституцията. А да предизвикват Велико национално заседание е рисковано, даже би било самоубийствено, доколкото нямат болшинство за приемане на техните промени, а публичното доверие към тях непрекъснато гасне. Единственият им вероятен избор е да го играят революционери, за които погазването на някой закон не е грях в името на преследваната от тях цел.

В този подтекст се оказа и пламенната отбрана на служебния правосъден министър на препоръчаните за разискване във Висш съдебен съвет законопроекти. Както и острите му реплики към Иван Гешев и членове на Съвета – всъщност нямащи общо с правната страна на дебата. Едва ли като правист, приключил право в Соброната, Зарков не е вникнал в мненията, рекомендациите и оценките, идващи от Европа, или пък не познава в елементи българските закони. Изглежда невероятно. Но, в случай че е по този начин, какъв брой би трябвало да е дебелокож, с цел да предлага нещо отхвърлено от магистратите. Дори като съавтор на Христо Иванов и без да си има вяра, че ще получи поддръжка най-малко от хора в съдийската гилдия на съвета. „ Опасенията ни са от конституционно естество “, удостовери ръководителят на Върховен касационен съд Галина Захарова. И увери, че съображенията на висшите съдии са свързани с настоящото законодателство и са били поддържани още от присъединяване им в първата кръгла маса със Съвета по осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида.

Да се чуди човек за какво правист като Зарков се хвърли неуместно на амбразурата да пази пред Висш съдебен съвет провалена идея. Дали това не е цената на министерския му пост? Или е поръчка за нов и за ново политическо амплоа? Или пък е „ грациозен “ ход за насъскване на електората против „ правосъдното статукво “ в навечерието на задаващите се пети подред парламентарни избори?

Политическите анализатори към този момент разясняват, че към групата на „ смяната “ се е образувала и група на „ променливите “ - в лицето на Зарков, който към този момент употребява Българска социалистическа партия като трамплин за политическа кариера, и на прогонения от алените Явор Божанков, сменил небрежно пролетарската вратовръзка с папийонка и джип. Чакали се и други членове на групата.

Други пък свързват Зарков с Бойко Рашков - като адвокати камикадзе на непознати политически поръчки. Бившият вътрешен министър влезе в тази роля още преди четири години, до момента в който бе отпред на Националното бюро за надзор на използването на специфични разследващи средства. Но тази роля е добре позната за Рашков още от годините му в Националното разследване. 

Вместо да бере срама във Висш съдебен съвет предходната седмица, по-добре беше, министър Зарков да се заеме с неотложните проблеми в правораздаването. Например с надвисналата заплаха хиляди каузи да бъдат блокирани поради липса на движимости лица след анулацията от съда на текстовете в Наредбата, определяща техния избор и назначение, както и заплащането на виновния им труд. Резултат към този момент няма. Очаква се различен да бъде умишлен за провинен.