Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „ пещерното ни минало ”. Имаме се за съвременни хора, с съвременни привички и съвременен живот, с всички улеснения и прерогативи на развитата ни, най-вече градска, цивилизация. Гордеем се с всичко това, със себе си – че към този момент сме изоставили някои праисторически навици, а „ пещерен човек ” е напряко афектиран епитет.
Но кодовете, които съществуват в нас, въобще не са съвременни. Има нещо отвън всекидневието ни, отвън самосъзнанието ни, което ни връща назад през тези стотици хиляди години и ни сближава с нашите прадеди повече в сравнение с сме предполагали. Непреодолимо и неизбежно. И това са нашите инстинкти.
Инстинктът за самозапазване е най- главният човешки инстинкт, който прониква във всичките ни дейности, съзнателни или не, във мислите ни, реакциите ни към околния свят, във взаимоотношенията посред ни. И осъществяването на този код стартира от напълно нежна възраст, още от самото раждане. Може би в моменти на обезсърчение си мислим, че от време на време бебето ни реве надали не на инат, от дебелоглав, единствено с цел да ни разстрои. Този писклив рев не е по никакъв начин инцидентен. Човешкото малко е най- дълго безпомощното създание на земята. От самия ход на еволюцията, му трябват към две години, с цел да може да взаимодейства със света – да върви, да яде от общата храна, да приказва и да поддържа връзка. Ето по тази причина, от самата му беззащитност, произтича този мощен инструмент за оцеляване – плачът. Пронизителният тон, който може да доближи децибели, с които всяка прилична музикална уредба би се гордяла, може даже да задейства отделянето на мляко у майката. Бебето и неговите потребности не трябва да останат незабелязани, по тази причина плачът в никакъв случай не трябва да остане подценяван – даже и за едно петминутно гушване, нещото, от което най- мощно се нуждаят. Не го разглезваме, просто следваме неговия код за оцеляване и му даряваме успокоение.
Известно е желанието ни към мазни храни, изключително през студените месеци, висококалорични фаст фууд творби и всевъзможни сходни. Това също е част от инстинкта ни за самозапазване – колкото е по- висококалорично ястието, толкоз повече се усилват възможностите ни за оцеляване. Естествено, доста се е трансформирало от този момент във връзка с храненето – толкоз калории в днешните улеснени времена не са ни нужни, храната рядко е здравословна по генезис и подготвяне. Но остава неоспорима истина желанието на мъжката половина ( натоварена с отговорността по набиране на прехраната, охраняване на останалите, казано в резюме – оцеляване благодарение на физическа мощ ) към една сочна, леко шарена пържола.
Друг аспект от този инстинкт елементарно се открива в някои спортове.Спортът, играта, от дълго време са обект на психични проучвания поради метода, по който се разкриват хората в него и функционалностите му – сближение сред мъжките и женските колективи от една страна, конкуренцията от друга, победа, самопризнание от близките. Всичко това е неизменим сателит на индивида. Но неотдавна навлезлите с цялостна мощ рискови спортове имат още едно измерение – адреналинът. Днес живеем в относително безрискова общественост. Обществените сили се грижат да живеем умерено, без ежедневна закани за живота и сигурността ни. Но хормонът адреналин, който е най- значимият фактор за самосъхранението на индивида, не трябва да бъде загубван с еволюцията, както е козината по тялото ни. За да поддържаме равнищата му, да опазим механизмите за производството му в самия ни организъм, ние демонстрираме изумителна досетливост, която стига все по- надалеч. От хазарта, до спортното катерене и скачането с парашут – всичко обвързвано с поемането на риск и адреналинът, който го съпътства, е част от тренирането на инстинкта за самозапазване.
От инстинкта за самозапазване произлиза другият мощен инстинкт – инстинктът за продължение на рода. В това отношение мощно се откроява половият нагон и някои привички, свързани с намирането на сътрудник, възпроизводството и връзките сред мъжа и дамата като цяло.
Знаем каква е идеалната женска фигура за привличане на мъж - вид „ песъчлив часовник ” – огромен бюст, тънка талия и необятен ханш. И това не е по никакъв начин инцидентно. И въпреки да знаем, че размерът на гърдите не въздейства върху отделянето на кърмата, на античните не им е било известно. Големият бюст символизира изхранването на поколението, тънката талия – плодовитостта, а необятният ханш ( където се складират мазнините ) – оцеляването на майката по време на бременността и по-късно. Известна ни е и мъжката фигура – необятни, мускулести плещи и гърди – знак на закрилата. Слаб ханш, мощни ръце – знак на физическата мощ, с помощта на която фамилията оцелява. Отвъд физическите данни в този момент силата приема формата на финансова непоклатимост и богатство. Там може и да се потърси причина за прословутата женска меркантилност в миг на финансова рецесия.
Как са се случвали нещата в пещерните времена?
Няколко мъжки се борят за вниманието на женската и тя в последна сметка избира какъв да е татко на децата и по гореспоменатите белези – сигурност, мощ, вдишване на риск, в случай че се наложи за отбраната. Това продължава да се случва и през днешния ден. Мъжете са доста по- склонни да се състезават по сред си за една жена, в сравнение с е противоположното. Чувството за конкуренция е доста мощно – и за външен тип, автомобил, работа, финансово и публично състояние. Когато се съберат, с цел да основат поколение, че даже и при такава евентуална опция, стига да е убеден в успеха, се случва едно и също при всички. В обща компания, изключително в наличието на други мъже, незабавно стартира атака по маркиране на територията. Целувки, докосвания, ръка на крайници, ръка през раменете. Всичко, което ще затвърди пред другите: „ тя е моя, не се доближавай ”. И преди, и в този момент може да се стигне до открит конфликт, в който дамата отново взема решение кой да бъде нейният фаворит. Но дотук стопира приятната за дамата част. Горда собственичка на една- две яйцеклетки на месец, тя става неволна „ жертва ” на милионите сперматозоиди на мъжа, който би трябвало да е сигурен, че те ще отидат при допустимо най- доста дами. И стигаме до прословутата мъжка полигамия. Мъжът би трябвало да е сигурен, че генетичният му фонд ще откри допустимо най- доста приемници и не остава дълго време при една жена. Често се е случвало в пещерите да живеят няколко фамилии, които да обменят сътрудници до едно или две генерации. Сега моралът е този, който резервира едно семейство от сходен тип полигамия, въпреки в доста страни и религии тя да е норма и даже форма на публичен авторитет.
Майчинският инстинкт е тип инстинкт за продължение на рода и без значение от разногласията по кое време се заражда и какъв брой е мощен, той е налице, подсилен от доста фрапиращи образци за жертвоготовност, чувство на надвиснала заплаха за детето, даже когато то не е наоколо. Майчинският инстинкт се заражда още по време на бременността, когато дамата усеща така наречен „ синдром за стесняване на гнездото ”. Изведнъж, от нищото, дамата в напреднала бременност, стартира усилени грижи за дома – подрежда, прибира, размества, стартират се поправки, монтиране на детското легло. Сред натежалия стомах, затрудненото напредване, лесното уморяване, тя усеща прилив на сила и потребност това да свърши точно тя и никой различен. Всичко се прави, с цел да се приготви дома за раждането на детето и да се сътвори нужното му улеснение.
Поглеждайки по този метод на нещата от модерното ни всекидневие и на нас самите като съвременни хора, можем ли да се запитаме – „ Какво се е трансформирало за стотици хиляди години? ”. Жените са си същите, мъжете са си същите, хората сме си същите. И без значение какъв брой се наслагват върху нас религиозни, морални и публични отпечатъци – наподобява, че на процедура се е трансформирало доста, доста малко.
Но кодовете, които съществуват в нас, въобще не са съвременни. Има нещо отвън всекидневието ни, отвън самосъзнанието ни, което ни връща назад през тези стотици хиляди години и ни сближава с нашите прадеди повече в сравнение с сме предполагали. Непреодолимо и неизбежно. И това са нашите инстинкти.
Инстинктът за самозапазване е най- главният човешки инстинкт, който прониква във всичките ни дейности, съзнателни или не, във мислите ни, реакциите ни към околния свят, във взаимоотношенията посред ни. И осъществяването на този код стартира от напълно нежна възраст, още от самото раждане. Може би в моменти на обезсърчение си мислим, че от време на време бебето ни реве надали не на инат, от дебелоглав, единствено с цел да ни разстрои. Този писклив рев не е по никакъв начин инцидентен. Човешкото малко е най- дълго безпомощното създание на земята. От самия ход на еволюцията, му трябват към две години, с цел да може да взаимодейства със света – да върви, да яде от общата храна, да приказва и да поддържа връзка. Ето по тази причина, от самата му беззащитност, произтича този мощен инструмент за оцеляване – плачът. Пронизителният тон, който може да доближи децибели, с които всяка прилична музикална уредба би се гордяла, може даже да задейства отделянето на мляко у майката. Бебето и неговите потребности не трябва да останат незабелязани, по тази причина плачът в никакъв случай не трябва да остане подценяван – даже и за едно петминутно гушване, нещото, от което най- мощно се нуждаят. Не го разглезваме, просто следваме неговия код за оцеляване и му даряваме успокоение.
Известно е желанието ни към мазни храни, изключително през студените месеци, висококалорични фаст фууд творби и всевъзможни сходни. Това също е част от инстинкта ни за самозапазване – колкото е по- висококалорично ястието, толкоз повече се усилват възможностите ни за оцеляване. Естествено, доста се е трансформирало от този момент във връзка с храненето – толкоз калории в днешните улеснени времена не са ни нужни, храната рядко е здравословна по генезис и подготвяне. Но остава неоспорима истина желанието на мъжката половина ( натоварена с отговорността по набиране на прехраната, охраняване на останалите, казано в резюме – оцеляване благодарение на физическа мощ ) към една сочна, леко шарена пържола.
Друг аспект от този инстинкт елементарно се открива в някои спортове.Спортът, играта, от дълго време са обект на психични проучвания поради метода, по който се разкриват хората в него и функционалностите му – сближение сред мъжките и женските колективи от една страна, конкуренцията от друга, победа, самопризнание от близките. Всичко това е неизменим сателит на индивида. Но неотдавна навлезлите с цялостна мощ рискови спортове имат още едно измерение – адреналинът. Днес живеем в относително безрискова общественост. Обществените сили се грижат да живеем умерено, без ежедневна закани за живота и сигурността ни. Но хормонът адреналин, който е най- значимият фактор за самосъхранението на индивида, не трябва да бъде загубван с еволюцията, както е козината по тялото ни. За да поддържаме равнищата му, да опазим механизмите за производството му в самия ни организъм, ние демонстрираме изумителна досетливост, която стига все по- надалеч. От хазарта, до спортното катерене и скачането с парашут – всичко обвързвано с поемането на риск и адреналинът, който го съпътства, е част от тренирането на инстинкта за самозапазване.
От инстинкта за самозапазване произлиза другият мощен инстинкт – инстинктът за продължение на рода. В това отношение мощно се откроява половият нагон и някои привички, свързани с намирането на сътрудник, възпроизводството и връзките сред мъжа и дамата като цяло.
Знаем каква е идеалната женска фигура за привличане на мъж - вид „ песъчлив часовник ” – огромен бюст, тънка талия и необятен ханш. И това не е по никакъв начин инцидентно. И въпреки да знаем, че размерът на гърдите не въздейства върху отделянето на кърмата, на античните не им е било известно. Големият бюст символизира изхранването на поколението, тънката талия – плодовитостта, а необятният ханш ( където се складират мазнините ) – оцеляването на майката по време на бременността и по-късно. Известна ни е и мъжката фигура – необятни, мускулести плещи и гърди – знак на закрилата. Слаб ханш, мощни ръце – знак на физическата мощ, с помощта на която фамилията оцелява. Отвъд физическите данни в този момент силата приема формата на финансова непоклатимост и богатство. Там може и да се потърси причина за прословутата женска меркантилност в миг на финансова рецесия.
Как са се случвали нещата в пещерните времена?
Няколко мъжки се борят за вниманието на женската и тя в последна сметка избира какъв да е татко на децата и по гореспоменатите белези – сигурност, мощ, вдишване на риск, в случай че се наложи за отбраната. Това продължава да се случва и през днешния ден. Мъжете са доста по- склонни да се състезават по сред си за една жена, в сравнение с е противоположното. Чувството за конкуренция е доста мощно – и за външен тип, автомобил, работа, финансово и публично състояние. Когато се съберат, с цел да основат поколение, че даже и при такава евентуална опция, стига да е убеден в успеха, се случва едно и също при всички. В обща компания, изключително в наличието на други мъже, незабавно стартира атака по маркиране на територията. Целувки, докосвания, ръка на крайници, ръка през раменете. Всичко, което ще затвърди пред другите: „ тя е моя, не се доближавай ”. И преди, и в този момент може да се стигне до открит конфликт, в който дамата отново взема решение кой да бъде нейният фаворит. Но дотук стопира приятната за дамата част. Горда собственичка на една- две яйцеклетки на месец, тя става неволна „ жертва ” на милионите сперматозоиди на мъжа, който би трябвало да е сигурен, че те ще отидат при допустимо най- доста дами. И стигаме до прословутата мъжка полигамия. Мъжът би трябвало да е сигурен, че генетичният му фонд ще откри допустимо най- доста приемници и не остава дълго време при една жена. Често се е случвало в пещерите да живеят няколко фамилии, които да обменят сътрудници до едно или две генерации. Сега моралът е този, който резервира едно семейство от сходен тип полигамия, въпреки в доста страни и религии тя да е норма и даже форма на публичен авторитет.
Майчинският инстинкт е тип инстинкт за продължение на рода и без значение от разногласията по кое време се заражда и какъв брой е мощен, той е налице, подсилен от доста фрапиращи образци за жертвоготовност, чувство на надвиснала заплаха за детето, даже когато то не е наоколо. Майчинският инстинкт се заражда още по време на бременността, когато дамата усеща така наречен „ синдром за стесняване на гнездото ”. Изведнъж, от нищото, дамата в напреднала бременност, стартира усилени грижи за дома – подрежда, прибира, размества, стартират се поправки, монтиране на детското легло. Сред натежалия стомах, затрудненото напредване, лесното уморяване, тя усеща прилив на сила и потребност това да свърши точно тя и никой различен. Всичко се прави, с цел да се приготви дома за раждането на детето и да се сътвори нужното му улеснение.
Поглеждайки по този метод на нещата от модерното ни всекидневие и на нас самите като съвременни хора, можем ли да се запитаме – „ Какво се е трансформирало за стотици хиляди години? ”. Жените са си същите, мъжете са си същите, хората сме си същите. И без значение какъв брой се наслагват върху нас религиозни, морални и публични отпечатъци – наподобява, че на процедура се е трансформирало доста, доста малко.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ