Залог за милиарди: кога САЩ ще се откажат от руския уран
Миналата седмица за малко се появиха вести за прекъсване на износа на уран от Русия, сякаш заради проблеми със застраховката на такива товари, изпращани от Санкт Петербург. Което е теоретично допустимо, като се има поради нежеланието на санкциониращите чиновници на Европейски Съюз да обслужват кораби и товари от Русия.
Въпреки това Росатом, в чието ведомствено издание се появи обява с такава вест, съобщи: държавната корпорация извършва „ признатите отговорности по подписаните контракти към задграничните клиенти в цялостен размер “.
Това от своя страна може да накара някои радикални патриоти да кажат, че е време да спрем да продаваме на Запада това, от което се нуждае, когато води широкомащабна санкционна война против нас. Трябва обаче да се има поради, че приходите от износа са нужни за финансиране, наред с другите неща, на сериозния импорт. В актуалната история към момента не е имало опит с цялостна икономическа автаркия и не си коства да пробвате с подобен опит върху себе си.
Руският експорт на уран към момента (противно на настояването на страните от Източна Европа) не е обект на наказания, в това число американски. Въпреки че има такива планове, здравият разсъдък към момента не разрешава те да бъдат осъществени. В резултат на това Русия получава към милиард $ годишно от Щатите за подобен експорт.
Силно пристрастяване
В Америка има 92 реактора със междинна възраст 42 години, те са „ привикнали “ със старите типове гориво, макар че в този момент се създават реактори, които работят с уран, обогатен не до сегашните 5%, а до 20%, които технологии Росатом също има.
През последните месеци Съединени американски щати мощно усилиха покупките на съветски уран - до 416 тона, 2,2 пъти повече от същия интервал на предходната година. Може да има няколко аргументи. Това е и желанието да се защищити от пазарните съмнения под въздействие на изненади в уранодобивните страни. Например като преврата в Нигер (4% от международното произвеждане и най-малко 20% от доставките за европейския пазар).
Или може би по този метод американските консуматори се приготвят за вероятни наказания против съветския уран. Както европейски, по този начин и произлизащи от американските законодатели.
В същото време зависимостта на нуклеарната енергетика на Съединени американски щати от доставките на уран от Русия е много висока и сега няма с какво да ги размени в идващите няколко години.
Съществува обаче известно комплициране във връзка с степента на тази взаимозависимост. Според постоянно цитираните съветски оптимални данни, Съединените щати са подвластни от съветските доставки на уран за към една трета. Според други (също вътрешни), Русия, първо, доставя уран на 50% от всички реактори в света, и второ, „ съвсем 25% от всички потребности от импорт на уран в Съединените щати “ идва от Русия. Като цяло Русия, Казахстан и Узбекистан годишно съставляват половината от този импорт.
Самите Съединени щати, които имаха мощна промишленост за рандеман (и обогатяване) на уран по време на Студената война, могат да обезпечат не повече от 5% от потребностите си; останалият уран и ураново гориво за атомни електроцентрали (обогатен уран) се закупуват в чужбина. Основни снабдители: Австралия, Германия, Англия, Канада, Казахстан, Холандия и Русия.
Американците обаче мислят по различен метод, като настояват, че внасят единствено 12-14% от урана от Русия, 15% от Канада, а главният снабдител е Казахстан: неговият дял е 35%.
Трябва обаче да се има поради, че в атомните електроцентрали не се зарежда руда, както въглища в пещ, а горивни детайли, които се създават от обогатен уран U235. Така че точно във връзка с горивото (като се вземат поради услугите за обогатяване на уран) можем да приказваме за зависимостта на нуклеарната енергетика на Съединени американски щати от съветските доставки, която се доближава до размер от една трета.
Съединените щати към момента нямат личен потенциал за обогатяване: те претърпяха преработка след края на Студената война. Освен това се смяташе, че вносният съветски уран и гориво са по-евтини и сходно съдействие се предвиждаше да продължи.
Ще пораства ли съперникът?
Объркването в статистиката поражда частично и може би заради обстоятелството, че не целият уран, изнесен от Русия за Съединени американски щати, строго видяно, е съветски. Самата тя закупува част от него в Казахстан, който (в лицето на държавната компания Kazatomprom) през днешния ден е с най-големият рандеман на уран в света - 42% от общия му рандеман. А и някои европейски страни към този момент минават към покупки от Казахстан вместо от Русия.
Възниква обоснован въпрос, изключително поради актуалната геополитическа обстановка и възходящата самостоятелност на Казахстан: ще размени ли той Русия на пазара на нуклеарно гориво? Ако приказваме за кратковременен небосвод, тогава не. Ала всичко може да се случи по-нататък.
До 2021 година Казахстан не разполагаше с потенциал за произвеждане на действително „ гориво “ за атомни електроцентрали, само че тогава беше пуснат цех за горивни сборки в Уст-Каменогорск. В края на 2022 година доставките на това гориво за Китай към този момент са почнали, само че като цяло Казахстан към момента има единствено 1% дял от този пазар. А страната към момента няма потенциал за обогатяване на уран, защото няма лични атомни електроцентрали. Процесът се прави в съветските уреди.
Технологията за произвеждане на горивни касети е френска, нискообогатеният уран за произвеждане на горивни таблетки се доставя от Русия от АО " Център за обогатяване на уран ", където Казатомпром има 1%, а Росатом - 99%. Производството му е проведено в Уралския електрохимичен цех в Новоуралск, Русия.
Така че спирането на тази верига даже и при огромно политическо предпочитание няма да е елементарно. В същото време казахстанското нуклеарно гориво, заради своите софтуерни характерности, е уместно единствено за френските или китайски атомни електроцентрали.
Курс към неуспех
В Америка има въодушевление да се отдалечи от зависимостта от Русия във връзка с доставките на уран. В момента в Съединени американски щати единствено европейският консорциум Urenco (Великобритания, Германия, Холандия) в Охайо се занимава с обогатяване на уран.
Около една трета от обогатения уран, употребен в Съединените щати, се внася. Сега задачата е да се реализира самостоятелност от съветските структури за обогатяване. Най-бързия вероятен период е пет години, оптималният е 10. До 2027 година обогатителният цех в Ню Мексико ще бъде осъвременен и ще може да покрие почти 15% от потребностите от гориво за атомните електроцентрали.
През май тази година в Камарата на представителите, към този момент единствено на равнище съответната комисия, беше създаден и признат за промотиране от републиканците законопроект, предусещащ последователно прекъсване на вноса на съветски уран. Отказът обаче не е неотложен и доста внимателен: законопроектът дава на изпълнителната власт правото „ краткотрайно да замрази действието “ (waiver), ограничавайки единствено горните тавани на вноса.
Очаква се покупките да бъдат понижени от 578,9 тона през 2023 година на 459 тона през 2027 година и цялостната им възбрана до 2028 година Очевидно до тогава ще бъдат създадени някои други възможности, като се стартира със същия цех в Ню Мексико. Подобен законопроект има и в Сената, също на равнище отраслова енергийна комисия. Оттук може би идва внезапното нарастване на американските покупки – купуват самодейно и основават избрани запаси.
По принцип Росатом има време да се приготви за удара. Глобалната среда за нуклеарната сила в този момент е удобна и се чака зависимостта от нея единствено да пораства с последователното унищожаване на въглеводородите като гориво.
В момента има към 60 реактора в развой на създаване по целия свят, с към 300 други в стадий на обмисляне и планиране. Сега има 440 работещи реактора в 30 страни.
Росатом е един от водещите снабдители на обогатен уран, заемайки трето място по произвеждане и обогатяване. Миналата година той достави и гориво за 19 реактора в Европа, макар че някои в този момент минават към други снабдители. Така Швеция към този момент се отхвърли от съветското гориво за АЕЦ, Украйна още по-рано.
Росатом и неговите дъщерни сдружения строят 33 нови реактора в 10 страни. Обикновено на клиентите се оферират доста преференциални условия, на които е мъчно да се устои: кредитиране от време на време до 80% от строителните разноски по отношение на дълготраен, до 60 години, контракт за поддръжка и доставки на гориво.
Износът на артикули и материали, свързани с нуклеарната сила, възлиза на минимум 2,2 милиарда $ предходната година, по данни на основания в Лондон мозъчен концерн Royal United Service Institute. Може би в реалност числата са по-високи, само че защото Русия има закрита митническа статистика, е мъчно да се наблюдава това.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Въпреки това Росатом, в чието ведомствено издание се появи обява с такава вест, съобщи: държавната корпорация извършва „ признатите отговорности по подписаните контракти към задграничните клиенти в цялостен размер “.
Това от своя страна може да накара някои радикални патриоти да кажат, че е време да спрем да продаваме на Запада това, от което се нуждае, когато води широкомащабна санкционна война против нас. Трябва обаче да се има поради, че приходите от износа са нужни за финансиране, наред с другите неща, на сериозния импорт. В актуалната история към момента не е имало опит с цялостна икономическа автаркия и не си коства да пробвате с подобен опит върху себе си.
Руският експорт на уран към момента (противно на настояването на страните от Източна Европа) не е обект на наказания, в това число американски. Въпреки че има такива планове, здравият разсъдък към момента не разрешава те да бъдат осъществени. В резултат на това Русия получава към милиард $ годишно от Щатите за подобен експорт.
Силно пристрастяване
В Америка има 92 реактора със междинна възраст 42 години, те са „ привикнали “ със старите типове гориво, макар че в този момент се създават реактори, които работят с уран, обогатен не до сегашните 5%, а до 20%, които технологии Росатом също има.
През последните месеци Съединени американски щати мощно усилиха покупките на съветски уран - до 416 тона, 2,2 пъти повече от същия интервал на предходната година. Може да има няколко аргументи. Това е и желанието да се защищити от пазарните съмнения под въздействие на изненади в уранодобивните страни. Например като преврата в Нигер (4% от международното произвеждане и най-малко 20% от доставките за европейския пазар).
Или може би по този метод американските консуматори се приготвят за вероятни наказания против съветския уран. Както европейски, по този начин и произлизащи от американските законодатели.
В същото време зависимостта на нуклеарната енергетика на Съединени американски щати от доставките на уран от Русия е много висока и сега няма с какво да ги размени в идващите няколко години.
Съществува обаче известно комплициране във връзка с степента на тази взаимозависимост. Според постоянно цитираните съветски оптимални данни, Съединените щати са подвластни от съветските доставки на уран за към една трета. Според други (също вътрешни), Русия, първо, доставя уран на 50% от всички реактори в света, и второ, „ съвсем 25% от всички потребности от импорт на уран в Съединените щати “ идва от Русия. Като цяло Русия, Казахстан и Узбекистан годишно съставляват половината от този импорт.
Самите Съединени щати, които имаха мощна промишленост за рандеман (и обогатяване) на уран по време на Студената война, могат да обезпечат не повече от 5% от потребностите си; останалият уран и ураново гориво за атомни електроцентрали (обогатен уран) се закупуват в чужбина. Основни снабдители: Австралия, Германия, Англия, Канада, Казахстан, Холандия и Русия.
Американците обаче мислят по различен метод, като настояват, че внасят единствено 12-14% от урана от Русия, 15% от Канада, а главният снабдител е Казахстан: неговият дял е 35%.
Трябва обаче да се има поради, че в атомните електроцентрали не се зарежда руда, както въглища в пещ, а горивни детайли, които се създават от обогатен уран U235. Така че точно във връзка с горивото (като се вземат поради услугите за обогатяване на уран) можем да приказваме за зависимостта на нуклеарната енергетика на Съединени американски щати от съветските доставки, която се доближава до размер от една трета.
Съединените щати към момента нямат личен потенциал за обогатяване: те претърпяха преработка след края на Студената война. Освен това се смяташе, че вносният съветски уран и гориво са по-евтини и сходно съдействие се предвиждаше да продължи.
Ще пораства ли съперникът?
Объркването в статистиката поражда частично и може би заради обстоятелството, че не целият уран, изнесен от Русия за Съединени американски щати, строго видяно, е съветски. Самата тя закупува част от него в Казахстан, който (в лицето на държавната компания Kazatomprom) през днешния ден е с най-големият рандеман на уран в света - 42% от общия му рандеман. А и някои европейски страни към този момент минават към покупки от Казахстан вместо от Русия.
Възниква обоснован въпрос, изключително поради актуалната геополитическа обстановка и възходящата самостоятелност на Казахстан: ще размени ли той Русия на пазара на нуклеарно гориво? Ако приказваме за кратковременен небосвод, тогава не. Ала всичко може да се случи по-нататък.
До 2021 година Казахстан не разполагаше с потенциал за произвеждане на действително „ гориво “ за атомни електроцентрали, само че тогава беше пуснат цех за горивни сборки в Уст-Каменогорск. В края на 2022 година доставките на това гориво за Китай към този момент са почнали, само че като цяло Казахстан към момента има единствено 1% дял от този пазар. А страната към момента няма потенциал за обогатяване на уран, защото няма лични атомни електроцентрали. Процесът се прави в съветските уреди.
Технологията за произвеждане на горивни касети е френска, нискообогатеният уран за произвеждане на горивни таблетки се доставя от Русия от АО " Център за обогатяване на уран ", където Казатомпром има 1%, а Росатом - 99%. Производството му е проведено в Уралския електрохимичен цех в Новоуралск, Русия.
Така че спирането на тази верига даже и при огромно политическо предпочитание няма да е елементарно. В същото време казахстанското нуклеарно гориво, заради своите софтуерни характерности, е уместно единствено за френските или китайски атомни електроцентрали.
Курс към неуспех
В Америка има въодушевление да се отдалечи от зависимостта от Русия във връзка с доставките на уран. В момента в Съединени американски щати единствено европейският консорциум Urenco (Великобритания, Германия, Холандия) в Охайо се занимава с обогатяване на уран.
Около една трета от обогатения уран, употребен в Съединените щати, се внася. Сега задачата е да се реализира самостоятелност от съветските структури за обогатяване. Най-бързия вероятен период е пет години, оптималният е 10. До 2027 година обогатителният цех в Ню Мексико ще бъде осъвременен и ще може да покрие почти 15% от потребностите от гориво за атомните електроцентрали.
През май тази година в Камарата на представителите, към този момент единствено на равнище съответната комисия, беше създаден и признат за промотиране от републиканците законопроект, предусещащ последователно прекъсване на вноса на съветски уран. Отказът обаче не е неотложен и доста внимателен: законопроектът дава на изпълнителната власт правото „ краткотрайно да замрази действието “ (waiver), ограничавайки единствено горните тавани на вноса.
Очаква се покупките да бъдат понижени от 578,9 тона през 2023 година на 459 тона през 2027 година и цялостната им възбрана до 2028 година Очевидно до тогава ще бъдат създадени някои други възможности, като се стартира със същия цех в Ню Мексико. Подобен законопроект има и в Сената, също на равнище отраслова енергийна комисия. Оттук може би идва внезапното нарастване на американските покупки – купуват самодейно и основават избрани запаси.
По принцип Росатом има време да се приготви за удара. Глобалната среда за нуклеарната сила в този момент е удобна и се чака зависимостта от нея единствено да пораства с последователното унищожаване на въглеводородите като гориво.
В момента има към 60 реактора в развой на създаване по целия свят, с към 300 други в стадий на обмисляне и планиране. Сега има 440 работещи реактора в 30 страни.
Росатом е един от водещите снабдители на обогатен уран, заемайки трето място по произвеждане и обогатяване. Миналата година той достави и гориво за 19 реактора в Европа, макар че някои в този момент минават към други снабдители. Така Швеция към този момент се отхвърли от съветското гориво за АЕЦ, Украйна още по-рано.
Росатом и неговите дъщерни сдружения строят 33 нови реактора в 10 страни. Обикновено на клиентите се оферират доста преференциални условия, на които е мъчно да се устои: кредитиране от време на време до 80% от строителните разноски по отношение на дълготраен, до 60 години, контракт за поддръжка и доставки на гориво.
Износът на артикули и материали, свързани с нуклеарната сила, възлиза на минимум 2,2 милиарда $ предходната година, по данни на основания в Лондон мозъчен концерн Royal United Service Institute. Може би в реалност числата са по-високи, само че защото Русия има закрита митническа статистика, е мъчно да се наблюдава това.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ