След преврата: Наложените санкции могат да имат катастрофални последици за Нигер
Миналата седмица военните в Нигер взеха решение да смъкват президента Мохамед Базум и да вземат властта, оправдавайки дейностите си с утежняване на обстановката със сигурността и на социално-икономическото състояние в страната. Превратът неотложно беше наказан от интернационалната общественост, само че с изключение на вътрешно-и геополитическите измерения той може да има обилни стопански и военни последици за Нигер.
Икономическите наказания, които бяха наложени на Нигер незабавно след преврата, могат съществено да навредят на стопанската система на страната, която е една от най-бедните в света, отбелязва Асошиейтед прес.
Първи сходни стъпки предприе районната организация на страните от Западна Африка, известна като ЕКОВАС (Икономическата общественост на западноафриканските държави). В неделя страните от организацията, в която членува и Нигер, вкараха против военната хунта в Ниамей ограничаващи ограничения в региона на стопанската система и забранa за влизане на територията им на членовете на новото държавно управление.
Нигер мощно зависи от помощта извън, която получава, по тази причина глобите може да доведат до още по-голяма мизерия и обедняване на 25-милионното нигерско население. Наказателните ограничения, които ЕКОВАС предприе в региона на стопанската система, включват по-специално възбрана за всевъзможни търговски и финансови транзакции сред нейните страни членки и Нигер и заледяване на нигерските активи в районните централни банки.
Регионалната организация блокира и огромно и значимо за Нигер издаване на дългови бумаги на интернационалните пазари.
Санкциите могат да имат пагубни последствия за Нигер, по тази причина би трябвало да се откри метод да се излезе от тази обстановка, сподели в неделя пред радио „ Франс ентарнасионал “ министър-председателят на сваленото нигерско държавно управление на президента Базум, Ухумуду Махамаду.
„ Ембаргото ще направи доста тежък живота на хората. Нигер е страна, която е мощно подвластна от интернационалната общественост “, разяснява той.
Като илюстрация на тези думи Ройтерс отбелязва, че сваленото държавно управление в Нигер е разчитало към 40 % от средствата, нужни за попълването на държавния бюджет за настоящата финансова година, да дойдат от външни сътрудници. Това прави над 2,2 милиарда $ от общо 5,53 милиарда, на колкото беше планувано да възлезе общият размер на държавната проект сметка.
Освен ЕКОВАС другите основни сътрудници на Нигер, които замразиха помощта за Нигер, бяха Европейски Съюз, който за интервала 2021 – 2024 година беше заделил средства за тази страна от над 503 милиона евро за възстановяване на ръководството и образованието в Нигер и постигането на резистентен стопански напредък там.
Помощта за развиване спря и някогашната колониална владетелка Франция, която за предходната година е предоставила на Ниамей помощ за развиване в размер на към 120 милиона евро, а за тази година се очакваше сумата леко да се усили.
Съединени американски щати към момента не са спрели финансовата поддръжка, само че е твърдо допустимо и те да решат да го създадат.
Надеждите и упованията на доста от елементарните хора в Нигер, които поддържат пучистите, са свързани точно с възстановяване на социално-икономическото състояние в страната.
„ Ситуацията в страната не е добра. Време е за смяна и смяната пристигна “, сподели пред Асошиейтед прес Муса Сейду, жител, излязъл в края на предходната седмица на протест в поддръжка на преврата. „ От пучистите желаеме само да подобрят обществените условия в страната, с цел да могат нигерците да водят по-добър живот в страната си и да живеят в мир. “
Но с изключение на стопански бедна страна Нигер има и естествени благосъстояния. Това е седмият по величина производител на уран в света, радиоактивен метал, който е нужен за добива на нуклеарна сила и лекуването на рак.
ЗАПЛАХА ОТ ВОЕННА НАМЕСА
Не по-малка остава заплахата и от военна интервенция на страните от ЕКОВАС, които намерено заплашиха завзелата властта хунта с намеса, с цел да защитят демокрацията в Нигер. Справка в предишното демонстрира, че това може да не се окажат единствено празни думи.
През 90-те ЕКОВАС се намесва в Либерия по време на гражданската война там, трансформирала се в един от най-кървавите спорове в Африка, само че тогава резултатите не оправдаха намесата и мнозина в тези страни започнаха да се отнасят резервирано към бъдещи интервенции на страните им във вътрешни спорове на други страни.
Независимо от това през 2017 година ЕКОВАС предприе нова военна интервенция, този път в Гамбия, с цел да попречи на Яя Джаме, предшественика на новия демократично определен президент, да осуети предаването на властта. Тогава по данни на неправителствената организация „ Глобален център за наблюдаване “ (Global Observatory), която прави разбори по въпроси, свързани с мира и сигурността по света, в Гамбия са влезнали към 7000 бойци на Гана, Нигерия и Сенегал. Тогава като цяло задачата на войските на ЕКОВАС беше преценена като сполучлива.
Проблемът с допустима военна интервенция в Нигер се състои в това, че може да се стигне до яростни боеве, в случай че нигерската войска реши да окаже опозиция. Допълнителна заплаха крие и опцията да се стигне до принуждение сред групи от гражданското население в Нигер, които поддържат преврата, и такива, които не го поддържат.
Все отново съгласно анализатори вероятността за военна интервенция на ЕКОВАС е дребна.
„ Макар и в действителност да има заплаха да се стигне до намеса, опцията да има сходен процес е дребна. Но в случай че този сюжет се сбъдне и пучистите решат да окажат опозиция, следствията за мирното население ще бъдат пагубни “, сподели пред Асошиейтед прес Рида Лиямури от мароканския мозъчен концерн Център за политически проучвания по въпросите на Новия Юг.
Лиямури добави, че точно опасността за експлоадиране на принуждение, което сходна интервенция може да провокира, го кара да счита, че военна намеса няма да има.
Източник Българска телеграфна агенция
