Непредсказуемата слънчева активност сваля на Земята редица сателити
Миналата седмица три дребни австралийски спътника от галактическата стратегия Binar на университета Къртин изгоряха в земната атмосфера. Това по този начин или другояче щеше да се случи. Всъщност Binar значи „ огнено кълбо “ на езика ноонгар на Първите народи в Пърт.
Когато един спътник е в ниска околоземна орбита (2000 км или по-малко), той изпитва орбитално раздробяване, като се доближава от ден на ден към повърхността и най-после изгаря.
Но тези дребни кубични спътници (CubeSats), известни като Binar-2, 3 и 4, навлязоха в атмосферата доста по-рано от в началото плануваното. Те устояха единствено два месеца – една трета от предстоящото. Това доста понижи скъпото време за просвета и тестване на нови системи.
Причината за преждевременната им гибел? Нашето Слънце е навлязло във висока динамичност и спътниците на Binar надалеч не са единствената жертва. Високата слънчева интензивност в последно време предизвиква ненадейно главоболие на сателитните оператори през последните няколко години, като тя непрестанно се усилва.
Защо Слънцето е толкоз интензивно?
Слънчевата интензивност включва феномени като слънчеви петна, слънчеви изригвания и безоблачен вятър – потокът от заредени частици, който се насочва към Земята.
Тази интензивност е резултат от непрекъснато изменящото се магнитно поле на Слънцето, което се прекатурва изцяло на всеки 11 години. В средата на този цикъл слънчевата интензивност е най-висока.
Въпреки че този цикъл е прочут, съответната слънчева интензивност е предизвикателство за прогнозирането ѝ – динамичността е комплицирана, а прогнозирането на слънчевата интензивност е в начален етап.
През последните няколко месеца индикаторите за слънчевата интензивност бяха повече от веднъж и половина по-високи от прогнозите за тази точка от сегашния цикъл, обозначена като 25-ти безоблачен цикъл.
Въздействието на галактическото време
Космическото време се отнася до въздействието на околната среда, което поражда отвън нашата атмосфера (най-вече от Слънцето). То въздейства на нас на Земята по разнообразни забележими и незабележими способи.
Най-очевидният от тях е съществуването на полярни сияния. През миналите няколко месеца полярните сияния се следиха доста по-интензивно и по-близо до екватора, в сравнение с през последните две десетилетия. Това е директен резултат от нарасналата слънчева интензивност.
Космическото време, и по-конкретно слънчевата интензивност, също основава спомагателни провокации за спътниците и сателитните оператори.
По-високата слънчева интензивност значи повече слънчеви изригвания и по-силен безоблачен вятър – вследствие на което се усилва потокът от заредени частици, които могат да повредят или да нарушат работата на електрическите съставни елементи на спътниците.
Това значи също по този начин увеличение на йонизиращата радиация, което води до по-висока доза за астронавтите и водачите, както и до евентуални разстройства в радиокомуникациите на дълги дистанции.
Но за спътниците в ниска околоземна орбита най-същественият резултат от слънчевата интензивност е, че спомагателната сила се всмуква във външната атмосфера, което води до нейното издуване на открито.
В резултат на това всички спътници, намиращи се на по-малко от 1000 км от Земята, изпитват доста нарастване на атмосферното противодействие. Това е мощ, която нарушава тяхната орбита и ги кара да падат към повърхността на планетата.
Сред по-известните спътници в този район са Международната галактическа станция и констелацията Starlink. Тези спътници разполагат с мотори за противопоставяне на този резултат, само че тези корекции могат да бъдат много скъпи.
В ниска околоземна орбита се намират и доста академични спътници, като да вземем за пример Binar CubeSats. Спътниците Cube рядко са оборудвани с принадлежности, които могат да поправят тяхната височина, тъй че те са напълно на милостта на галактическото време.
Какво се случва с Binar?
Космическата стратегия „ Бинар “ е сателитна изследователска стратегия, която се реализира в университета Къртин. Тя има за цел да усъвършенства познанията ни за Слънчевата система и да снижи бариерата за работа в космоса.
Програмата стартира работа с първия си спътник, Binar-1 (Бинар-1), през септември 2021 година Това е по-малко от година в 25-ия безоблачен цикъл, когато слънчевата интензивност е относително ниска.
При тези условия спътникът с размер на десетсантиметров куб излезе на височина 420 км и оцеля цели 364 дни в орбита.
Последващите задачи на програмата – Binar-2, 3 и 4 – бяха три еднообразно огромни CubeSat-а. Очакваше се обаче те да устоят почти шест месеца заради спомагателната повърхност на повърхността от новите разгърнати слънчеви панели и плануваното повишение на слънчевата интензивност.
Вместо това те устояха единствено два месеца, преди да изгорят. Въпреки че задачите с кубични спътници са относително евтини, преждевременното им преустановяване постоянно ще коства скъпо. Това важи в още по-голяма степен за комерсиалните спътници, което акцентира нуждата от по-точно прогнозиране на галактическото време.
Добрата вест е, че Слънцето още веднъж ще се успокои. Въпреки актуалната ненадейно висока слънчева интензивност, тя евентуално ще намалее до 2026 година и се чака през 2030 година да се върне към слънчевия най-малко.
Макар че това не беше директната цел на задачата, галактическата стратегия „ Бинар “ в този момент по трогателен метод показва трагичните последствия от слънчевата интензивност върху галактическите интервенции.
Въпреки че ненавременната загуба на Binar-2, 3 и 4 е за жалост, работата по бъдещите задачи към този момент е почнала. Очаква се те да бъдат изстреляни при надалеч по-благоприятно галактическо време – когато Слънцето най-малко малко се успокои и слънчевата интензивност спадне.
