Талибаните спряха интернета, оставят момичетата само с религиозни...
Миналата седмица талибаните прекъснаха оптичния интернет в редица северни провинции. Достъпът беше спрян в Балх, Кандахар, Хелманд, Урузган, Нимроз, Забул, Баглан, Тахар, Кундуз, Бадахшан, Херат и Парван. Според висшия водач Хибатула Ахунзада мярката има за цел да „ предотврати неморалността “.
Опасенията са, че това е първата стъпка към цялостно изключване на интернет в страната, написа The Guardian.
Последният клас – през телефона
Марджанех мечтаела да научи британски и да завоюва стипендия в чужбина, с цел да стане доктор. Сега единствената ѝ алтернатива е мобилен интернет – муден, безценен и в Кандахар недосегаем за девойки, които нямат мъжки родственик да им купи SIM карта.
В Тахар 17-годишната Мариам учи програмиране и графичен дизайн. При изключването на домашния интернет тя се трансферира на телефона си. Връзката обаче е прекъсвана, гласът на преподавателя изчезва. „ За програмиране ти би трябвало постоянен компютър и интернет. Без това целият урок се срутва “, споделя тя. Семейството ѝ е плащало 1100 афгани месечно за безграничен достъп. Мобилните данни костват двойно и свършват за дни.
„ Тази седмица се почувствах по този начин, както по време на рухването на Кабул “, споделя Мариам.
Не единствено обучение, само че и връзка със света
Онлайн университети и учебни заведения бяха последното леговище за десетки хиляди девойки. „ Женският онлайн университет “ да вземем за пример има 17 000 студентки в 15 разнообразни дисциплини. Прекъсването на интернета лишава девойките освен от обучение, само че и от контакт с външния свят.
„ Всяка вечер се събирахме в Гугъл Meet. Самото чувство да чуваш гласове ни даваше вяра. Когато интернетът спря, беше все едно покривът се срути върху нас “, споделя 25-годишната студентка по право Роуеида от Балх.
Мадрасата – единственият „ легален “ път
Четири години откакто девойките бяха изключени от междинното и висшето обучение, талибаните построяват различна мрежа: ислямски религиозни учебни заведения – мадраси. Според следствие на Guardian и Zan Times в края на 2024 година броят им е над 21 000. Само за шест месеца са издигнати или стартирани 50 нови в 11 провинции.
Мадрасите се управляват от мюсюлмански духовници, които получават заплата от министерството на образованието. За да ги легитимира, министерството издава документи на 21 300 някогашни възпитаници от религиозни учебни заведения. Така младежи без педагогическа подготовка получават право да преподават в гимназии и университети.
Натиск върху фамилиите
Семействата са изправени пред алтернатива: да пратят дъщерите си в мадраса или да останат без храна и помощ. Карима от Нимроз споделя, че локалният мюсюлмански свещеник я убедил да изтегли девойките си от учебно заведение в подмяна на хранителна помощ. Такава обаче не получила.
„ Казаха ни: в случай че не изпратим дъщерите си на религиозни класове, няма да получим нищо “, споделя друга майка, Насрин.
Натискът трансформира нормите в обществото. Момичета, завърнали се от мадраси, стартират да назовават родителите си „ неверници “. Дори работата в администрацията е налична главно за фамилии, чиито дъщери посещават религиозни учебни заведения.
Университетските дипломи губят стойност
Образовани учители и служители биват измествани от младежи с мадрасни документи. В западната провинция Фарах директорка споделя, че петима квалифицирани учители били уволнени. Една от техните заместнички едвам можела да чете. Единственото ѝ преимущество било, че имала връзки и набожен документ.
Учебната стратегия е лимитирана до заучаване на Корана, тълкования на шериата, правила за облекла и държание. Математика и науки няма. Учебниците се внасят от Пакистан и се печатат на пущу, даже в региони, където формалният език е подари.
Загубени фантазии
„ Ако това продължи, няма да завърша. Ще изгубя TOEFL, програмирането, всичко. Просто е безнадеждно “, споделя Мариам.
Нахид, на 24 години, е учила стопанска система, мечтаела е да стане преподавателка. Сега прекарва сутрините си в религиозно учебно заведение в мазе на джамия в Херат. „ Ако остана у дома, ще полудея. Там най-малко виждам други дами “, споделя тя. Получава и по 1000 афгани месечно – тласък, който доста фамилии не могат да подценен.
Образование против идеология
Талибаните трансформират религиозните учебни заведения в единствената опция за девойките. Интернетът, който им даваше късмет да избягат от това бъдеще, към този момент е съвсем спрян.
За хиляди афганистанки цената е двойна: загуба на познания и загуба на независимост. Надеждата за ново потомство дами лекари, инженери и журналистки угасва, сменена от една идеологическа доктрина, която не оставя място за фантазии.
Опасенията са, че това е първата стъпка към цялостно изключване на интернет в страната, написа The Guardian.
Последният клас – през телефона
Марджанех мечтаела да научи британски и да завоюва стипендия в чужбина, с цел да стане доктор. Сега единствената ѝ алтернатива е мобилен интернет – муден, безценен и в Кандахар недосегаем за девойки, които нямат мъжки родственик да им купи SIM карта.
В Тахар 17-годишната Мариам учи програмиране и графичен дизайн. При изключването на домашния интернет тя се трансферира на телефона си. Връзката обаче е прекъсвана, гласът на преподавателя изчезва. „ За програмиране ти би трябвало постоянен компютър и интернет. Без това целият урок се срутва “, споделя тя. Семейството ѝ е плащало 1100 афгани месечно за безграничен достъп. Мобилните данни костват двойно и свършват за дни.
„ Тази седмица се почувствах по този начин, както по време на рухването на Кабул “, споделя Мариам.
Не единствено обучение, само че и връзка със света
Онлайн университети и учебни заведения бяха последното леговище за десетки хиляди девойки. „ Женският онлайн университет “ да вземем за пример има 17 000 студентки в 15 разнообразни дисциплини. Прекъсването на интернета лишава девойките освен от обучение, само че и от контакт с външния свят.
„ Всяка вечер се събирахме в Гугъл Meet. Самото чувство да чуваш гласове ни даваше вяра. Когато интернетът спря, беше все едно покривът се срути върху нас “, споделя 25-годишната студентка по право Роуеида от Балх.
Мадрасата – единственият „ легален “ път
Четири години откакто девойките бяха изключени от междинното и висшето обучение, талибаните построяват различна мрежа: ислямски религиозни учебни заведения – мадраси. Според следствие на Guardian и Zan Times в края на 2024 година броят им е над 21 000. Само за шест месеца са издигнати или стартирани 50 нови в 11 провинции.
Мадрасите се управляват от мюсюлмански духовници, които получават заплата от министерството на образованието. За да ги легитимира, министерството издава документи на 21 300 някогашни възпитаници от религиозни учебни заведения. Така младежи без педагогическа подготовка получават право да преподават в гимназии и университети.
Натиск върху фамилиите
Семействата са изправени пред алтернатива: да пратят дъщерите си в мадраса или да останат без храна и помощ. Карима от Нимроз споделя, че локалният мюсюлмански свещеник я убедил да изтегли девойките си от учебно заведение в подмяна на хранителна помощ. Такава обаче не получила.
„ Казаха ни: в случай че не изпратим дъщерите си на религиозни класове, няма да получим нищо “, споделя друга майка, Насрин.
Натискът трансформира нормите в обществото. Момичета, завърнали се от мадраси, стартират да назовават родителите си „ неверници “. Дори работата в администрацията е налична главно за фамилии, чиито дъщери посещават религиозни учебни заведения.
Университетските дипломи губят стойност
Образовани учители и служители биват измествани от младежи с мадрасни документи. В западната провинция Фарах директорка споделя, че петима квалифицирани учители били уволнени. Една от техните заместнички едвам можела да чете. Единственото ѝ преимущество било, че имала връзки и набожен документ.
Учебната стратегия е лимитирана до заучаване на Корана, тълкования на шериата, правила за облекла и държание. Математика и науки няма. Учебниците се внасят от Пакистан и се печатат на пущу, даже в региони, където формалният език е подари.
Загубени фантазии
„ Ако това продължи, няма да завърша. Ще изгубя TOEFL, програмирането, всичко. Просто е безнадеждно “, споделя Мариам.
Нахид, на 24 години, е учила стопанска система, мечтаела е да стане преподавателка. Сега прекарва сутрините си в религиозно учебно заведение в мазе на джамия в Херат. „ Ако остана у дома, ще полудея. Там най-малко виждам други дами “, споделя тя. Получава и по 1000 афгани месечно – тласък, който доста фамилии не могат да подценен.
Образование против идеология
Талибаните трансформират религиозните учебни заведения в единствената опция за девойките. Интернетът, който им даваше късмет да избягат от това бъдеще, към този момент е съвсем спрян.
За хиляди афганистанки цената е двойна: загуба на познания и загуба на независимост. Надеждата за ново потомство дами лекари, инженери и журналистки угасва, сменена от една идеологическа доктрина, която не оставя място за фантазии.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ