Фатална грешка ли беше „оттеглянето“ на Пат Гелсингер и ще доведе ли това до смъртта на Intel?
Миналата седмица стана ясно, че основният изпълнителен шеф на Intel Пат Гелсингер се е отдръпнал от поста си, само че не по своя самодейност, а по гледище на борда на шефовете. Гелсингер прекара 1386 дни на този пост – той беше един от дребното механически способени мениджъри на компанията, за разлика от по-голямата част от борда на шефовете.
Според анализатора Дъг О’Лафлин в този момент Intel ще бъде разграничена и продадена на части.
Гелсингер не би трябвало да бъде идеализиран, защото компанията направи доста неточности под негово управление, само че той имаше проект за излизане от рецесията, беше един от дребното хора с знания в региона на производството на полупроводници, и искаше да се оправи със обстановката. Той заложи на производството на полупроводници освен за Intel, само че и за клиенти от трети страни. С известна доза доверчивост Гелсингер възнамеряваше да сътвори произвеждане на чипове върху стотици хиляди силициеви пластини, макар че първоначално даже десетките хиляди представляваха забележителен проблем. Бившият основен изпълнителен шеф насочваше средства от печеливши подразделения към производството на полупроводници, което в дълготраен проект съгласно него можеше да изведе компанията на върха на пазара, само че в кратковременен проект осъществяването на проекта му не донесе финансова възвръщаемост, компанията сподели обилни загуби и бордът на шефовете не можа да издържи.
Според анализатора „ отдръпването “ на Гелсингер в последния миг преди стартирането на производството по технологията 18А (1,8 nm) може да се съпостави със прекъсването на последния курс химиотерапия при лекуване на рак.
Вместо да постави завършек на дългия и непосилен развой, бордът на шефовете евентуално ще остави Intel да почине и компанията ще бъде продадена на части. Това ще помогне за постигане на оптималната стойност на акциите в кратковременен проект, само че ще лиши компанията от дълготрайните ѝ вероятности. Очаквано непредвидлив ход за съвет, в който 7 от 11-те членове нямат никакви механически знания в сферата. Много от тях са в борда отдавна, което значи, че са виновни за рецесията, в която Intel изпадна и не престават да заемат позициите си и до през днешния ден. Сред тях има хора, които са заемали сходни длъжности в други компании, т.е. професионални членове на борда, а Грегъри Смит, началник на одитния комитет преди този момент е бил изпълнителен вицепрезидент на Boeing – друга компания, който изпитва сходни неуспехи като Intel.
Председател на борда на шефовете на Intel от началото на 2023 гoдина е Франк Йери. Той е член на борда от 2009 година и е назначен на новата позиция две години откакто Гелсинджър пое поста.
Йери е специалист в региона на сливанията и придобиванията и макар обстоятелството, че Intel не е направила публично никакви съдбоносни изказвания, в промишлеността се носят клюки за евентуалната продажба на Altera, напълно или отчасти, както и за това, че Qualcomm може да погълне самата Intel. За последния сюжет обаче има мощен контрааргумент: Intel получи държавно финансиране от Съединени американски щати по силата на локалния „ Закон за чиповете “, който планува строги ограничавания за сливанията и придобиванията.
Intel е обществена компания и решенията в нея се взимат освен от борда на шефовете, само че и от вложителите – акционерите.
Повечето огромни вложители гласоподават съгласно рекомендациите на консултантските компании Glass Lewis и ISS – по предписание техните решения съответстват с решенията на съвета на шефовете и даже да се случи нещо фрапантно, този сюжет не се трансформира. Когато вложителите стартират да преглеждат обстановката в Intel всъщност, те с право показват, че тя наподобява прекомерно комплицирана – те нямат тласък да поправят каквото и да било, когато могат да се откажат от скъпите бумаги на Intel в интерес на акции на друга компания.
Изводът е, че и управителният съвет и вложителите са „ на автопилот “, което изяснява по какъв начин в управителния съвет са се озовали неквалифицирани хора – никой не е положил старания да изключи този „ автопилот “ и в миналото най-голямата компания за полупроводници в Съединени американски щати е изпаднала в крах.
Не е изненадващо, че тези хора на процедура уволниха механически способния началник, който им беше нужен, с цел да спасят Intel. В стенограмата от съвещанието на борда се приказва за „ усъвършенстване на разноските “, което значи, че борда не са харесали прекомерно оптимистичните проекти на Гелсинджър за производството на полупроводници – той е отделял прекалено много запаси за нерентабилна част от бизнеса. Неспециалистите отказвали да признаят, че индустриалното поделение има късмет да трансформира компанията в един от двата играча в света, наедно с TSMC. Отказът от този проект в интерес на готовите артикули със лична марка слага Intel в позицията на един от многото.
Ситуацията към момента не е безнадеждна: на 5 декември Intel разгласи, че е назначила още двама души в своя ръб на шефовете – някогашния основен изпълнителен шеф на ASML Нидерландия Ерик Морис и краткотрайния основен изпълнителен шеф на Microchip Стив Санги. Ако не е прекомерно късно, това е стъпка в вярната посока.
