Господството на долара няма да продължи вечно в многополюсния свят
Миналата седмица се организираха две огромни интернационалните срещи. Едната бе на централните банкери от целия свят в курорта Джаксън Хоул и се трансформира в проява на хватката, която Съединени американски щати имат върху международната стопанска система. Другата намира се организира в Йоханесбург и беше доказателство за предизвикването, отправено към Щатите от водещите страни с нововъзникващи пазари (БРИКС), написа в собствен разбор The Guardian.
Централна фигура на срещата на банкерите беше Джером Пауъл – ръководителят на Федералния запас на Съединени американски щати. Позицията му за лихвените проценти явно имаше значение за Щатите, чиято стопанска система към този момент се оправя относително добре и е невредима от най-сериозното стягане на паричната политика от четири десетилетия насам. Посланието беше, че борбата с инфлацията не е завършила и са вероятни нови нараствания на лихвите.
Но по силата на позицията на $ като съществена аварийна валута в света, това, което Пауъл и неговите сътрудници от Федералния запас вършат, се отразява на живота надалеч оттатък крайбрежията на Америка. Стоки като нефт се правят оценка в долари. Държавите, които взимат заеми в долари, могат да виждат скок при изплащането, в случай че цената на американската валута се увеличи. Държавите, които имат остатъци по настоящата сметка, употребяват постъпленията си, с цел да купуват държавните облигации на Съединени американски щати, което пък разрешава на Щатите да поддържат голям търговски и бюджетен недостиг.
В това няма нищо ново. Това е методът, по който действа интернационалната финансова система след Втората международна война. Не е изненадващо, че Вашингтон желае статуквото да продължи, тъй като разрешава на Съединени американски щати да финансират своите двойни дефицити, без да е належащо да подхващат строги дефлационни дейности, които биха се претендирали от по-малко привилегированите страни.
Също толкоз изненадващо, финансовата надмощие на Съединени американски щати не е универсално известна. Един от претекстовете за основаването на еврото беше, че една европейска единна валута ще бъде конкурентна аварийна валута на $. Миналата седмица срещата в Йоханесбург на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – беше още един опит да се насочи предизвикателство към доминирания от Съединени американски щати интернационален ред.
Причините за това са доста. Погледнато от позиция на разрастваща се страна, методът, по който се ръководи международната стопанска система, наподобява като “шевове ”. Съединени американски щати и техните западни съдружници управляват Международния валутен фонд и Световната банка откогато са учредени през 1944 година, дотам, че всеки ръководещ шеф на МВФ е европеец, а всеки президент на Световната банка е американец. По силата на непрекъснатите си места в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Съединени американски щати, Англия и Франция могат да постановат несъгласие на всевъзможни начинания, които не им харесват. Между тях Съединени американски щати и Европейски Съюз могат да попречат на водещите разрастващи се народи да упражняват действително въздействие на Световната комерсиална организация.
Нещо повече, ясно е, че това не е еднополюсният свят, който политиците в Съединени американски щати предвиждаха след разпадането на Съветския съюз. Китай се трансформира в същински противник и сполучливо уголемява сферата си на въздействие. Една илюстрация за това е световна карта, направена от консултантската компания Capital Economics, която разделя света на страни, които са мощно обвързани или клонят към Съединени американски щати, или Китай. Извън богатите, развити народи в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия, има няколко страни, които са мощно свързани със Съединени американски щати, а единствените забележими нововъзникващи стопански системи, клонящи към Вашингтон, са Индия и Виетнам.
За разлика от това, по-голямата част от Африка се преглежда като клоняща към Китай, както и по-голямата част от Азия и забележителна част от Южна Америка. Толкова огромен потрес ли е това? Не тъкмо. Страните от БРИКС имат своя лична банка, която - за разлика от строгите условия, изисквани от МВФ и Световната банка - предлага заеми без никакви условия. Егоистичното държание на страните от Г-7 – Съединени американски щати, Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Япония и Канада – когато трупаха ваксини по време на рецесията с COVID-19, не беше изключително удобно за спечелването на другари в нововъзникващия свят.
Промяната в геополитическия пейзаж беше демонстрирана от страните, поканени да се причислят към клуба на БРИКС на срещата на върха предходната седмица: три са производители на нефт (Саудитска Арабия, Иран и ОАЕ), две от Африка (Египет и Етиопия), а една (Аржентина) - от Южна Америка.
Има напрежение сред Китай и Индия, както и сред Саудитска Арабия и Иран, до момента в който Южна Африка е нетърпелива да поддържа положителни връзки със Запада. Подобно на Г-7, срещите на върха на БРИКС са “празнични дни ”, където се взема решение малко всъщност. Наличието на 11 членове, вместо 5, усилва възможностите за противоречие.
Нещо повече, ще отнеме години – може би десетилетия – до момента в който БРИКС основат финансова инфраструктура, сходна на тази, която поддържа $. Най-важното е, че вложителите би трябвало да са толкоз подготвени да държат облигации, деноминирани във валута, която не е $, колкото и да държат държавните облигации на Съединени американски щати. Доминирането на $ не е под непосредствена опасност.
Но това може би няма да е постоянно по този начин. Решението на Саудитска Арабия да се причисли към БРИКС също съставлява опасност за господството на $. Богатото на нефт кралство, обичайно е благонадежден съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток, само че връзките сред Вашингтон и Рияд в последно време доста се охладиха. Очакванията са, че саудитците от ден на ден ще одобряват заплащания за нефт от други членове на БРИКС в техните лични валути.
Министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън изрази угриженост по отношение на дълготрайните последствия от потреблението на финансови наказания като инструмент на американската външна политика, като сподели, че
има риск с течение на времето това да подкопае хегемонията на $ “.
Йелън е права да се тревожи. Една единствена, всемогъща аварийна валута, стои необичайно на фона на един многополюсен свят. Трансформацията няма да стане за една нощ, само че предстоят провокации за зелените пари.
Централна фигура на срещата на банкерите беше Джером Пауъл – ръководителят на Федералния запас на Съединени американски щати. Позицията му за лихвените проценти явно имаше значение за Щатите, чиято стопанска система към този момент се оправя относително добре и е невредима от най-сериозното стягане на паричната политика от четири десетилетия насам. Посланието беше, че борбата с инфлацията не е завършила и са вероятни нови нараствания на лихвите.
Но по силата на позицията на $ като съществена аварийна валута в света, това, което Пауъл и неговите сътрудници от Федералния запас вършат, се отразява на живота надалеч оттатък крайбрежията на Америка. Стоки като нефт се правят оценка в долари. Държавите, които взимат заеми в долари, могат да виждат скок при изплащането, в случай че цената на американската валута се увеличи. Държавите, които имат остатъци по настоящата сметка, употребяват постъпленията си, с цел да купуват държавните облигации на Съединени американски щати, което пък разрешава на Щатите да поддържат голям търговски и бюджетен недостиг.
В това няма нищо ново. Това е методът, по който действа интернационалната финансова система след Втората международна война. Не е изненадващо, че Вашингтон желае статуквото да продължи, тъй като разрешава на Съединени американски щати да финансират своите двойни дефицити, без да е належащо да подхващат строги дефлационни дейности, които биха се претендирали от по-малко привилегированите страни.
Също толкоз изненадващо, финансовата надмощие на Съединени американски щати не е универсално известна. Един от претекстовете за основаването на еврото беше, че една европейска единна валута ще бъде конкурентна аварийна валута на $. Миналата седмица срещата в Йоханесбург на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – беше още един опит да се насочи предизвикателство към доминирания от Съединени американски щати интернационален ред.
Причините за това са доста. Погледнато от позиция на разрастваща се страна, методът, по който се ръководи международната стопанска система, наподобява като “шевове ”. Съединени американски щати и техните западни съдружници управляват Международния валутен фонд и Световната банка откогато са учредени през 1944 година, дотам, че всеки ръководещ шеф на МВФ е европеец, а всеки президент на Световната банка е американец. По силата на непрекъснатите си места в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Съединени американски щати, Англия и Франция могат да постановат несъгласие на всевъзможни начинания, които не им харесват. Между тях Съединени американски щати и Европейски Съюз могат да попречат на водещите разрастващи се народи да упражняват действително въздействие на Световната комерсиална организация.
Нещо повече, ясно е, че това не е еднополюсният свят, който политиците в Съединени американски щати предвиждаха след разпадането на Съветския съюз. Китай се трансформира в същински противник и сполучливо уголемява сферата си на въздействие. Една илюстрация за това е световна карта, направена от консултантската компания Capital Economics, която разделя света на страни, които са мощно обвързани или клонят към Съединени американски щати, или Китай. Извън богатите, развити народи в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия, има няколко страни, които са мощно свързани със Съединени американски щати, а единствените забележими нововъзникващи стопански системи, клонящи към Вашингтон, са Индия и Виетнам.
За разлика от това, по-голямата част от Африка се преглежда като клоняща към Китай, както и по-голямата част от Азия и забележителна част от Южна Америка. Толкова огромен потрес ли е това? Не тъкмо. Страните от БРИКС имат своя лична банка, която - за разлика от строгите условия, изисквани от МВФ и Световната банка - предлага заеми без никакви условия. Егоистичното държание на страните от Г-7 – Съединени американски щати, Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Япония и Канада – когато трупаха ваксини по време на рецесията с COVID-19, не беше изключително удобно за спечелването на другари в нововъзникващия свят.
Промяната в геополитическия пейзаж беше демонстрирана от страните, поканени да се причислят към клуба на БРИКС на срещата на върха предходната седмица: три са производители на нефт (Саудитска Арабия, Иран и ОАЕ), две от Африка (Египет и Етиопия), а една (Аржентина) - от Южна Америка.
Има напрежение сред Китай и Индия, както и сред Саудитска Арабия и Иран, до момента в който Южна Африка е нетърпелива да поддържа положителни връзки със Запада. Подобно на Г-7, срещите на върха на БРИКС са “празнични дни ”, където се взема решение малко всъщност. Наличието на 11 членове, вместо 5, усилва възможностите за противоречие.
Нещо повече, ще отнеме години – може би десетилетия – до момента в който БРИКС основат финансова инфраструктура, сходна на тази, която поддържа $. Най-важното е, че вложителите би трябвало да са толкоз подготвени да държат облигации, деноминирани във валута, която не е $, колкото и да държат държавните облигации на Съединени американски щати. Доминирането на $ не е под непосредствена опасност.
Но това може би няма да е постоянно по този начин. Решението на Саудитска Арабия да се причисли към БРИКС също съставлява опасност за господството на $. Богатото на нефт кралство, обичайно е благонадежден съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток, само че връзките сред Вашингтон и Рияд в последно време доста се охладиха. Очакванията са, че саудитците от ден на ден ще одобряват заплащания за нефт от други членове на БРИКС в техните лични валути.
Министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън изрази угриженост по отношение на дълготрайните последствия от потреблението на финансови наказания като инструмент на американската външна политика, като сподели, че
има риск с течение на времето това да подкопае хегемонията на $ “.
Йелън е права да се тревожи. Една единствена, всемогъща аварийна валута, стои необичайно на фона на един многополюсен свят. Трансформацията няма да стане за една нощ, само че предстоят провокации за зелените пари.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ