Джордж Фридман: Промени в Западния Тихи океан
Миналата седмица президентът на Филипините Фердинанд Маркос младши посети Вашингтон, където подписа съглашение за групова защита. По този метод той скрепи двустранните им връзки единствено няколко седмици след подписването на друго съглашение, което разрешава на Съединени американски щати да разполагат войски и самолети в бази във Филипините. Съюзът основава сериозен проблем за Китай, чийто главен интерес е да има безграничен достъп до Тихия океан и по този метод да не се затруднява международната търговия.
Приблизително по същото време Тайван и Япония организираха среща, с цел да възнамеряват координацията на силите при положение, че Китай нападне Тайван. Фактът, че Пекин неотложно осъди срещата, акцентира нейното значение. Падането на Тайван би било сериозна опасност за достъпа на Япония до Тихия океан и вероятно опасност за територията на Япония. Тези закани може и да са далечни, само че една китайска окупация на Тайван ги трансформира от несъществуващи в най-малко теоретични.
От известно време Япония е в развой на разширение на военните си сили и явно е, че взаимните японско-тайвански сили наложително ще включват и Съединените щати. Има индикации, че Южна Корея също би взела участие.
Така новата карта на западната част на Тихия океан слага Китай в напълно друга позиция. Нахлуването на която и да е нова коалиция в континенталната част на Китай към момента е невероятно, като се имат поради размерът и сложността на китайските сухопътни сили. Но усложненията на Китай да си обезпечи обезпечен достъп до Тихия океан и районните му води набъбнаха.
Способността на Япония и Тайван да пресичат китайските военноморски придвижвания, съчетана със способността на Съединените щати и Австралия да блокират китайското придвижване на юг, съставлява проблем за Пекин. Очевидната накърнимост на обединението се състои в това, че тя е посочила ръката си и безспорно не е приключила изцяло отбраната си. Теоретично Китай може да нанесе предпазен удар по всеки един от съдружните сътрудници, само че тесните водни пътища вършат риска от проваляне висок.
Съществуват доказателства, че Китай схваща сериозността на обстановката. Президентът Си Дзинпин неотдавна реалокира Джао Лицзян - чиновник, който стана въплъщение на нападателната и конфронтационна дипломация на китайския вълк боец - от ролята на представител в ролята на началник на отдела за гранични и океански въпроси на Министерството на външните работи. Това е предвестител на забележителна, в случай че не и радикална смяна в китайската външна политика. Всъщност изданието „ Taiwan News “ неотдавна заяви, че висшият китайски посланик Ван Ий е обрисувал нови политики за Тайван и е декларирал, че старите би трябвало да бъдат преразгледани.
Нашето мнение е, че въпреки систематичните вътрешни проблеми на Китай да го вършат по-слаб, в сравнение с допускат военният и икономическият му статут, той към момента е огромна мощ, която при подобаващи условия може да наложи властта си надалеч от крайбрежията си. Но това не са подобаващите условия. Географията на Азиатско-тихоокеанския район се трансформира в ущърб на Пекин. Китай направи жестове за смяна на политиката си. Остава да забележим дали вътрешната политика на Китай му разрешава да бъде толкоз еластичен. /БГНЕС
-----------
Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”.
