Подривната дейност на „Америка за България“
Миналата седмица журналистическо следствие на „ Труд “, провокирано от статус на Кристиян Шкварек, разкри забавни взаимовръзки в бъдещата парламентарна група на „ Продължаваме промяната “. Оказа се, че огромна част от депутатите на тази партия са навързани като свински вътрешности в комплицирана мрежа от компании, НПО-та и просветителни институции, зад които стои фондация „ Америка за България “.
Самото разобличаване не би трябвало да е кой знае каква изненада. Профилът на лицата към Петков и Василев подсказва, че става дума за хора с ясно изразени „ прозападни “ културни тежнения, афинитет към НПО-сектора и липса на угризения по отношение на задграничното финансиране. Това обаче е добър мотив да се вгледаме в цялостната роля на „ Америка за България “, откакто към този момент тази фондация е овладяла най-голямата група в българския парламент.
„ Фондация „ Америка за България “ е самостоятелна, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за подсилване на частния бранш и демократичните институции в страната “ – по този начин написа на формалния уебсайт на организацията. Посочените области, в които се развива активност (тоест, финансиране на проекти) са:
- бизнес, предприемачество и технологии
- положително обучение и работни умения
- удобна бизнес среда
- културно-исторически и естествен туризъм
На пръв взор развиваната активност е от изгода за обществото ни. Но под повърхността пораждат някои въпроси. Например:
Защо една задгранична фондация влага в насърчаване на бизнес и предприемачески умения, това не е ли грижа на съответните локални бизнес сдружения и браншови организации?
Защо една задгранична фондация се ангажира с нашата просветителна система – нещо, което би следвало да е приоритет на българската страна и общество?
Отговорът на първия въпрос е: с цел да печели благосклонности в средите на локалния бизнес и след това да лобира пред него за пробутване на избрани американски ползи.
Отговорът на втория въпрос е: с цел да култивира у възпитаници, учители и родители американофилия, която в подобаващ миг да се експлоатира за политически цели. А също и да предявява искания за смяна на образователното наличие по неин усет (чрез подвластните от нея НПО-активисти, които непрестанно досаждат на просветителното министерство с всевъзможни предложения).
Що се отнася до удобната бизнес среда, там една от насоките е възстановяване на правната среда. Което би било прелестно, в случай че става дума единствено за законодателството, касаещо частната самодейност. Само дето се прокарва и друга линия – законодателни промени в духа на актуалното американско общество. Накратко казано – „ джендър политики “.
Друго, което от фондацията показват, е че „ поддържат самостоятелните медии “. Което може да е правилно в смисъл, че медиите, с които работят, евентуално са били самостоятелни преди към тях да потекат грантовете от „ АзБ “. Сега обаче такива медии се са трансформирали в гневни пропагандни рупори на (лявото крило на) американската Демократическа партия и всичко, което идва оттова като хрумвания и политики.
Подкрепата на културно-историческия и естествен туризъм е една несъмнено положителна активност. Но смесването на изгоди и вреди води до такава степен, че потребните действия се трансформират в оправдание на фондацията, в случай че някой тръгне да я лимитира. А нездравословните са факт.
В реалност „ АзБ “ е една непозната централа, която вербува евентуални родоотстъпници, корумпира и развращава българския публичен (а оттова и политически) хайлайф. Съединените щати имат сходни аналози в доста страни по света, само че общата логичност е пробутване на американските ползи в съответната страна (най-вече посредством създаване на локална „ агентурна мрежа “ от грантово подвластни политици, общественици, интелектуалци). Парадоксалното е, че нещо реципрочно (примерно, фондация „ България за Америка “, разположена във Вашингтон) е немислимо. Ако някой се опита да го направи, ще се сблъска челно с федералното законодателство. А в Израел даже няма да стигне до съд, просто ще „ изчезне безследно “ (това във връзка появилите се в медиите изказвания кой ще е бъдещия ни външен министър – човек, чиято биография непосредствено би трябвало да предизвика нашите служби да го ревизират за връзки с МОСАД).
Чуждите зависимости измежду българския политически хайлайф са остаряла, само че доста болна тематика. И те би трябвало да бъдат изкоренявани без излишък. Проблемът е, че в случай че използван стандартите на България от преди 09.09. 1944г. за справяне с непознатата агентура (съветска, англо-американска, югославска), то евентуално половината ни политици или ще завършат кариерата си на гарнизонното стрелбище зад казармите на 1-ви и 6-и пехотни полкове, или най-малкото в CV-то им ще участва и престой в Софийския централен затвор. Но все отнякъде би трябвало да се стартира. Фондации като „ Америка за България “ нямат място тук, а обществото ни има потребност от лустрация – на актуалните непознати сътрудници. Независимо на какъв стопанин служат – американски, съветски, турски и или някакъв различен.
Това обаче е за едни други времена. Сега би трябвало да внимаваме едни обвързаности да не доведат до изменничества.
Димитър Петров, коментар за
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Самото разобличаване не би трябвало да е кой знае каква изненада. Профилът на лицата към Петков и Василев подсказва, че става дума за хора с ясно изразени „ прозападни “ културни тежнения, афинитет към НПО-сектора и липса на угризения по отношение на задграничното финансиране. Това обаче е добър мотив да се вгледаме в цялостната роля на „ Америка за България “, откакто към този момент тази фондация е овладяла най-голямата група в българския парламент.
„ Фондация „ Америка за България “ е самостоятелна, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за подсилване на частния бранш и демократичните институции в страната “ – по този начин написа на формалния уебсайт на организацията. Посочените области, в които се развива активност (тоест, финансиране на проекти) са:
- бизнес, предприемачество и технологии
- положително обучение и работни умения
- удобна бизнес среда
- културно-исторически и естествен туризъм
На пръв взор развиваната активност е от изгода за обществото ни. Но под повърхността пораждат някои въпроси. Например:
Защо една задгранична фондация влага в насърчаване на бизнес и предприемачески умения, това не е ли грижа на съответните локални бизнес сдружения и браншови организации?
Защо една задгранична фондация се ангажира с нашата просветителна система – нещо, което би следвало да е приоритет на българската страна и общество?
Отговорът на първия въпрос е: с цел да печели благосклонности в средите на локалния бизнес и след това да лобира пред него за пробутване на избрани американски ползи.
Отговорът на втория въпрос е: с цел да култивира у възпитаници, учители и родители американофилия, която в подобаващ миг да се експлоатира за политически цели. А също и да предявява искания за смяна на образователното наличие по неин усет (чрез подвластните от нея НПО-активисти, които непрестанно досаждат на просветителното министерство с всевъзможни предложения).
Що се отнася до удобната бизнес среда, там една от насоките е възстановяване на правната среда. Което би било прелестно, в случай че става дума единствено за законодателството, касаещо частната самодейност. Само дето се прокарва и друга линия – законодателни промени в духа на актуалното американско общество. Накратко казано – „ джендър политики “.
Друго, което от фондацията показват, е че „ поддържат самостоятелните медии “. Което може да е правилно в смисъл, че медиите, с които работят, евентуално са били самостоятелни преди към тях да потекат грантовете от „ АзБ “. Сега обаче такива медии се са трансформирали в гневни пропагандни рупори на (лявото крило на) американската Демократическа партия и всичко, което идва оттова като хрумвания и политики.
Подкрепата на културно-историческия и естествен туризъм е една несъмнено положителна активност. Но смесването на изгоди и вреди води до такава степен, че потребните действия се трансформират в оправдание на фондацията, в случай че някой тръгне да я лимитира. А нездравословните са факт.
В реалност „ АзБ “ е една непозната централа, която вербува евентуални родоотстъпници, корумпира и развращава българския публичен (а оттова и политически) хайлайф. Съединените щати имат сходни аналози в доста страни по света, само че общата логичност е пробутване на американските ползи в съответната страна (най-вече посредством създаване на локална „ агентурна мрежа “ от грантово подвластни политици, общественици, интелектуалци). Парадоксалното е, че нещо реципрочно (примерно, фондация „ България за Америка “, разположена във Вашингтон) е немислимо. Ако някой се опита да го направи, ще се сблъска челно с федералното законодателство. А в Израел даже няма да стигне до съд, просто ще „ изчезне безследно “ (това във връзка появилите се в медиите изказвания кой ще е бъдещия ни външен министър – човек, чиято биография непосредствено би трябвало да предизвика нашите служби да го ревизират за връзки с МОСАД).
Чуждите зависимости измежду българския политически хайлайф са остаряла, само че доста болна тематика. И те би трябвало да бъдат изкоренявани без излишък. Проблемът е, че в случай че използван стандартите на България от преди 09.09. 1944г. за справяне с непознатата агентура (съветска, англо-американска, югославска), то евентуално половината ни политици или ще завършат кариерата си на гарнизонното стрелбище зад казармите на 1-ви и 6-и пехотни полкове, или най-малкото в CV-то им ще участва и престой в Софийския централен затвор. Но все отнякъде би трябвало да се стартира. Фондации като „ Америка за България “ нямат място тук, а обществото ни има потребност от лустрация – на актуалните непознати сътрудници. Независимо на какъв стопанин служат – американски, съветски, турски и или някакъв различен.
Това обаче е за едни други времена. Сега би трябвало да внимаваме едни обвързаности да не доведат до изменничества.
Димитър Петров, коментар за
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ