Кои са причините цената на тока в България да пада до 0 лева?
Миналата седмица бяхме очевидци на казус за относително младата борса на ток в България – два дни подред в обедните и следобедни часове бяха реализирани нулеви цени на електрическата енергия. Стойностите са за сегмента „ Ден напред “, в който почасовите ставки на електрическата енергия за идващия ден се дефинират всекидневно посредством търг с производители и купувачи. За да има такива стойности обаче, това значи, че има продавачи, които са подготвени да продават на тези цени.
Какви са аргументите?
Цените на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) започнаха да се възстановяват последните месеци, като междинната цена на базов товар през април беше 193.08 лева за MWh, за месец май тя ще е по-ниска – към 170 лева за MWh, по калкулации на Economic.bg.
За да се стигне до нулеви цени, са нужни няколко фактора, които да работят в една и съща посока. Сред тях са слабото търсене, високото произвеждане на слънчева и вятърна сила и прохладната пролет.
Постигането на нулева цена е цялост от фактори, само че главният е, че няма търсене. Когато няма търсене, цената естествено понижава. Ако търсенето се задоволява единствено от стандартни централи, мъчно може да се доближат нулеви цени, защото техните пределни разноски са доста над това равнище. Включването на ВЕИ производители в микса обаче трансформира картината, защото техните пределни разноски са по-ниски и способстват за по-ниските цени, изясни за Economic.bg Калоян Стайков, основен икономист в Институт за енергиен мениджмънт.
Той обаче припомня, че на българския пазар има и външни участници, които могат да повлияят. Конкретно ние сме свързани с Гърция и Румъния и от време на време от там също идва евтина сила, само че не можем да сме сигурни за произхода ѝ и дали не е от Италия, Унгария или Полша, да вземем за пример.
Трябва да се обърне внимание, че нулевите цени се следят през почивните дни - събота и неделя, през седмицата няма такива цени, което значи, че движещият фактор за това е търсенето, което понижава фрапантно събота и неделя и по празниците “.
Кой може да продава на 0 лева?
ВЕИ мощностите, които получават държавни дотации са една от аргументите за реализиране на нулева цена. Те са подкрепяни от страната точно с цел да създават зелена сила. „ Ако нямаше дотации, те би трябвало да дефинират по-висока първична цена, тъй че да вземат участие на пазара, да си обезпечат работа и да си изплащат заемите. Но тъй като получават дотации, могат да си понижат цената, с която вземат участие на пазара, и това понижаване може да стигне до нулеви, даже и негативни стойности “, изясни още специалистът.
„ Друг е въпросът за какво има произвеждане, което е при нулеви стойности. Отговорът е, тъй като има централи, които получават дотации за всеки произходящ и продаден мегаватчас. Тоест, тяхната цел е да продават и за всеки продаден мегаватчас те получават позитивен доход, даже цената на борсата да е 0 лв.. Развитието на технологиите и понижаването на финансовите разноски на нови ВЕИ централи, може да се доближи миг, в който ще могат да оферират сходни цени и без дотации, само че към момента сме надалеч от това състояние “.
Съответно, когато няма търсене от другата страна - имаме нетипична пролет, защото нормално по това време на годината към този момент е относително топло, това натиска цените надолу. “
Според Стайков повсеместен проблем е финансирането на тези мощности, което се случва през „ Фонд сигурност на електроенергийната система “, в който влизат пари от една страна от централите, което значи, че тези пари не влизат в бюджета, а въпреки това от въглеродни квоти, което значи, че тези пари не се употребяват за други неща.
Тоест, макар нулевите цени потребителят или данъкоплатецът не престават да заплащат за тази сила, само че без да виждат този разход в месечната си сметка “.
Пазарът страда
Част от производителите на електрическа енергия страдат от ниските стойности и това са тези с базово произвеждане. АЕЦ " Козлодуй " е най-потърпевш, тъй като неговата мощ не може да се движи нагоре-надолу и да се включва и изключва гъвкаво, по-малко е отражението при ТЕЦ-овете, тъй като при тях има такава опция, въпреки че тяхното натоварване понижава доста поради високи разноски за въглеродни излъчвания.
Това важи и за нови ВЕИ, които не получават преференциални награди, и при тях обстановката е като при базовите централи, т.е. те вземат решение дали има смисъл да продължат да създават при нулеви цени, да начисляват разноски или да изключат централите, когато цените паднат под някаква стойност.
Подобни стойност лимитират опцията на някои централи да работят или да печелят, тъй като в тези часове те не могат да си покрият оперативните разноски, в това число и АЕЦ „ Козлодуй “, която е с най-ниските пределни разноски.
Добра ли е новината?
Дали новината за нулева цена на пазара е добра, зависи от коя страна си.
За производителите явно не е, тъй като те не желаят да работят на нулеви цени, само че и за потребителите също не е, тъй като на процедура тези нулеви цени се субсидират.
Стайков споделя, че е доста условно кой печели и кой губи от тази обстановка. Но по думите му логиката на всеки пазар е, че той работи, когато фирмите могат да печелят, а това към момента не е допустимо при нулеви цени.
Тенденцията обаче се чака да продължи поради внезапното повишаване на ВЕИ мощностите, само че пазарът работи, с цел да печели, което слага под въпрос това дали развиването им би трябвало да продължи да се финансира с държавни и европейски пари.
Какви са аргументите?
Цените на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) започнаха да се възстановяват последните месеци, като междинната цена на базов товар през април беше 193.08 лева за MWh, за месец май тя ще е по-ниска – към 170 лева за MWh, по калкулации на Economic.bg.
За да се стигне до нулеви цени, са нужни няколко фактора, които да работят в една и съща посока. Сред тях са слабото търсене, високото произвеждане на слънчева и вятърна сила и прохладната пролет.
Постигането на нулева цена е цялост от фактори, само че главният е, че няма търсене. Когато няма търсене, цената естествено понижава. Ако търсенето се задоволява единствено от стандартни централи, мъчно може да се доближат нулеви цени, защото техните пределни разноски са доста над това равнище. Включването на ВЕИ производители в микса обаче трансформира картината, защото техните пределни разноски са по-ниски и способстват за по-ниските цени, изясни за Economic.bg Калоян Стайков, основен икономист в Институт за енергиен мениджмънт.
Той обаче припомня, че на българския пазар има и външни участници, които могат да повлияят. Конкретно ние сме свързани с Гърция и Румъния и от време на време от там също идва евтина сила, само че не можем да сме сигурни за произхода ѝ и дали не е от Италия, Унгария или Полша, да вземем за пример.
Трябва да се обърне внимание, че нулевите цени се следят през почивните дни - събота и неделя, през седмицата няма такива цени, което значи, че движещият фактор за това е търсенето, което понижава фрапантно събота и неделя и по празниците “.
Кой може да продава на 0 лева?
ВЕИ мощностите, които получават държавни дотации са една от аргументите за реализиране на нулева цена. Те са подкрепяни от страната точно с цел да създават зелена сила. „ Ако нямаше дотации, те би трябвало да дефинират по-висока първична цена, тъй че да вземат участие на пазара, да си обезпечат работа и да си изплащат заемите. Но тъй като получават дотации, могат да си понижат цената, с която вземат участие на пазара, и това понижаване може да стигне до нулеви, даже и негативни стойности “, изясни още специалистът.
„ Друг е въпросът за какво има произвеждане, което е при нулеви стойности. Отговорът е, тъй като има централи, които получават дотации за всеки произходящ и продаден мегаватчас. Тоест, тяхната цел е да продават и за всеки продаден мегаватчас те получават позитивен доход, даже цената на борсата да е 0 лв.. Развитието на технологиите и понижаването на финансовите разноски на нови ВЕИ централи, може да се доближи миг, в който ще могат да оферират сходни цени и без дотации, само че към момента сме надалеч от това състояние “.
Съответно, когато няма търсене от другата страна - имаме нетипична пролет, защото нормално по това време на годината към този момент е относително топло, това натиска цените надолу. “
Според Стайков повсеместен проблем е финансирането на тези мощности, което се случва през „ Фонд сигурност на електроенергийната система “, в който влизат пари от една страна от централите, което значи, че тези пари не влизат в бюджета, а въпреки това от въглеродни квоти, което значи, че тези пари не се употребяват за други неща.
Тоест, макар нулевите цени потребителят или данъкоплатецът не престават да заплащат за тази сила, само че без да виждат този разход в месечната си сметка “.
Пазарът страда
Част от производителите на електрическа енергия страдат от ниските стойности и това са тези с базово произвеждане. АЕЦ " Козлодуй " е най-потърпевш, тъй като неговата мощ не може да се движи нагоре-надолу и да се включва и изключва гъвкаво, по-малко е отражението при ТЕЦ-овете, тъй като при тях има такава опция, въпреки че тяхното натоварване понижава доста поради високи разноски за въглеродни излъчвания.
Това важи и за нови ВЕИ, които не получават преференциални награди, и при тях обстановката е като при базовите централи, т.е. те вземат решение дали има смисъл да продължат да създават при нулеви цени, да начисляват разноски или да изключат централите, когато цените паднат под някаква стойност.
Подобни стойност лимитират опцията на някои централи да работят или да печелят, тъй като в тези часове те не могат да си покрият оперативните разноски, в това число и АЕЦ „ Козлодуй “, която е с най-ниските пределни разноски.
Добра ли е новината?
Дали новината за нулева цена на пазара е добра, зависи от коя страна си.
За производителите явно не е, тъй като те не желаят да работят на нулеви цени, само че и за потребителите също не е, тъй като на процедура тези нулеви цени се субсидират.
Стайков споделя, че е доста условно кой печели и кой губи от тази обстановка. Но по думите му логиката на всеки пазар е, че той работи, когато фирмите могат да печелят, а това към момента не е допустимо при нулеви цени.
Тенденцията обаче се чака да продължи поради внезапното повишаване на ВЕИ мощностите, само че пазарът работи, с цел да печели, което слага под въпрос това дали развиването им би трябвало да продължи да се финансира с държавни и европейски пари.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ