Бившият румънски президент разбърква политическите карти в Молдова
Миналата седмица някогашният президент на Румъния, през днешния ден почетен ръководител на молдовската Партия на националното единение (ПНЕ) Траян Бъсеску, стремглаво нахлу в политиката на тази страна. Придружен от съдружни съратници, той предприе огромно пропагандно турне из Молдова и тържествено го завърши в пресцентъра на петзвездния кишиневски хотел " Радисън блу ", където със съдействието на клуб " Социален отзив " беседва за пръв път с водещи рускоезични публицисти от националните медии.
Какъв бе същинският стратегически план на този неординерен политик? Отговорът надалеч не е така транспарантен, както наподобява на пръв взор. Навярно няма да сгреша с прогнозата, че присъединяване на Траян Бъсеску в молдовската политика ще я подложи на много метаморфози с внезапна смяна в разположението на силите. Дори единствено първата му поява в полето ѝ паралелно с приемането на молдовско поданство разбуни политическото тресавище в страната. Рандевуто на румънския експрезидент с печата и с пратеници на ред партии и течения, точността и яснотата на дадените отговори може единствено да ни убедят, че на политическата сцена в Молдова излиза нов перспективен състезател.
Според мнозина специалисти образуването на мощен юнионистки политически център е опция да се отнеме част от електората на десницата, критикуваща Демократическата партия (Партията на социалистите и Платформа " Достойнство и истина " ), и през днешния ден е напълно в полза на ръководещите. Твърде ясно е, че " президентът на всички румънци " и почетен водач на ПНЕ, обикалящ с агитколона из Молдова, сполучливо сплотява в своя изгода и за своята групировка всички юнионистки сили в страната, както и хората, разочаровани от формалната проевропейска политика.
Агитката на Бъсеску включва някогашни членове на известната в миналото Либерална партия, също с юнионистка устременост - Анатол Шалару (изпълнителен ръководител на ПНЕ), Ана Гуцу (първи зам.-председател на ПНЕ) и внушителна делегация от румънски сенатори, депутати и вицекметове.
За какво в действителност беседва Бъсеску с рускоезичните публицисти от страната? Ето рецептата му
по какъв начин Молдова да излезе от проточилата се систематична рецесия:
обединяване с Румъния, в което жителите на консолидираната страна ще стигнат до всеобщо благополучие, освен това ще се отърват от руското завещание и " опекунството на днешните си по-големи братя и сестри ".
Освен предстоящите рецензии против проруския президент Игор Додон някогашният водач на прилежащата страна отделя особено внимание и на проевропейските партии. Те съгласно него " подмамват жителите на страната с призрачни вероятности за евроинтеграция ", до момента в който Европейски Съюз ще се уголемява към Балканите и Молдова не е измежду неговите цели. Европейското бъдеще, споделя той, изисква да се обединят всички жители на страната, в това число от етномалцинствата, а след това да се търси евроинтеграция посредством обединение с братска Румъния, натрупала огромен позитивен опит в уреждането на нещата с малцинствените етноси. Това завчас ще отстрани проблемите на всички нации в Молдова и те незабавно ще се почувстват равноправни жители на румънската страна, която свято тачи европейските демократични полезности.
Бъсеску формулира по този начин ясно и позицията си по приднестровския въпрос: " Румъния би трябвало да одобри за причина, че обединяването с Република Молдова допуска
включване на цялата ѝ интернационално приета територия
дружно с Приднестровието. Но Румъния не трябва да не помни, че границата ѝ е минавала по р. Днестър. Ако Кишинев и Букурещ стигнат до единно мнение за сливане, Приднестровието ще е обект на договаряния с Русия и с Украйна ".
Появата на Траян Бъсеску в електоралното поле на Молдова значително ускорява геополитическата полярност в страната. От обстановката на пръв взор печели и пропрезидентската Партия на социалистите. Бъсеску е най-сериозният дразнител за част от гласоподавателите, обичайно гласуващи за социалистите и комунистите. За разлика от Мая Санду (проевропейската ръководителка на Партията на действието и солидарността, б. пр.) той съставлява екзистенциална опасност за тях. Затова едни ще гласоподават от боязън да не влезе в Народното събрание Бъсеску и да извърши " унире " (обединение, б. а.), а други - от боязън да не пристигна на власт Додон. Горе-долу такава атмосфера възнамеряват днешните молдовски управляващи за парламентарните избори, считат множеството специалисти.
Преди няколко години на дипломатически банкет по случай Националния ден на Румъния, където участваха молдовските президенти Мирча Снегур и Петру Лучински, Траян Бъсеску съобщи: " През 1918 година Румъния пристигна в Молдова, а след 100 години Молдова ще пристигна в Румъния! ". През всичките тези години той поредно се движи към декларираната цел, води дейна външна и вътрешна акция за дестабилизиране на Молдова. Нищо чудно да не се е отърсил от президентските си упоритости.
Но както знаем, властта не обича колективизма. Бившите съратници може да се трансфорат в непримирими антагонисти, изключително в спор за контрола над стопанската система и отстраняването на политиците, бранещи държавния суверенитет. Тъй че молдовският парламент и държавното управление, лоялни на този стадий към Бъсеску като политик от тежката категория, само че в действителност целящи да запазят Молдова самостоятелна, а и личната си власт в страната, рискуват ненадейно да се озоват в дългия лист с детронирани величия.
Прочее, ще има ли " унире " или не? - отговора ще научим в най-близко бъдеще. Решаващо ще бъде мнението на народа в Молдова, само че да не забравяме какъв брой надълбоко са трансформирали годините съзнанието на молдовците от новото време. И в подтекста на извънредно дълбоката систематична рецесия листата с имената на днешните молдовски политици от всички клонове на властта може просто да не вземе превъзходство в този спаринг. /БТА
Какъв бе същинският стратегически план на този неординерен политик? Отговорът надалеч не е така транспарантен, както наподобява на пръв взор. Навярно няма да сгреша с прогнозата, че присъединяване на Траян Бъсеску в молдовската политика ще я подложи на много метаморфози с внезапна смяна в разположението на силите. Дори единствено първата му поява в полето ѝ паралелно с приемането на молдовско поданство разбуни политическото тресавище в страната. Рандевуто на румънския експрезидент с печата и с пратеници на ред партии и течения, точността и яснотата на дадените отговори може единствено да ни убедят, че на политическата сцена в Молдова излиза нов перспективен състезател.
Според мнозина специалисти образуването на мощен юнионистки политически център е опция да се отнеме част от електората на десницата, критикуваща Демократическата партия (Партията на социалистите и Платформа " Достойнство и истина " ), и през днешния ден е напълно в полза на ръководещите. Твърде ясно е, че " президентът на всички румънци " и почетен водач на ПНЕ, обикалящ с агитколона из Молдова, сполучливо сплотява в своя изгода и за своята групировка всички юнионистки сили в страната, както и хората, разочаровани от формалната проевропейска политика.
Агитката на Бъсеску включва някогашни членове на известната в миналото Либерална партия, също с юнионистка устременост - Анатол Шалару (изпълнителен ръководител на ПНЕ), Ана Гуцу (първи зам.-председател на ПНЕ) и внушителна делегация от румънски сенатори, депутати и вицекметове.
За какво в действителност беседва Бъсеску с рускоезичните публицисти от страната? Ето рецептата му
по какъв начин Молдова да излезе от проточилата се систематична рецесия:
обединяване с Румъния, в което жителите на консолидираната страна ще стигнат до всеобщо благополучие, освен това ще се отърват от руското завещание и " опекунството на днешните си по-големи братя и сестри ".
Освен предстоящите рецензии против проруския президент Игор Додон някогашният водач на прилежащата страна отделя особено внимание и на проевропейските партии. Те съгласно него " подмамват жителите на страната с призрачни вероятности за евроинтеграция ", до момента в който Европейски Съюз ще се уголемява към Балканите и Молдова не е измежду неговите цели. Европейското бъдеще, споделя той, изисква да се обединят всички жители на страната, в това число от етномалцинствата, а след това да се търси евроинтеграция посредством обединение с братска Румъния, натрупала огромен позитивен опит в уреждането на нещата с малцинствените етноси. Това завчас ще отстрани проблемите на всички нации в Молдова и те незабавно ще се почувстват равноправни жители на румънската страна, която свято тачи европейските демократични полезности.
Бъсеску формулира по този начин ясно и позицията си по приднестровския въпрос: " Румъния би трябвало да одобри за причина, че обединяването с Република Молдова допуска
включване на цялата ѝ интернационално приета територия
дружно с Приднестровието. Но Румъния не трябва да не помни, че границата ѝ е минавала по р. Днестър. Ако Кишинев и Букурещ стигнат до единно мнение за сливане, Приднестровието ще е обект на договаряния с Русия и с Украйна ".
Появата на Траян Бъсеску в електоралното поле на Молдова значително ускорява геополитическата полярност в страната. От обстановката на пръв взор печели и пропрезидентската Партия на социалистите. Бъсеску е най-сериозният дразнител за част от гласоподавателите, обичайно гласуващи за социалистите и комунистите. За разлика от Мая Санду (проевропейската ръководителка на Партията на действието и солидарността, б. пр.) той съставлява екзистенциална опасност за тях. Затова едни ще гласоподават от боязън да не влезе в Народното събрание Бъсеску и да извърши " унире " (обединение, б. а.), а други - от боязън да не пристигна на власт Додон. Горе-долу такава атмосфера възнамеряват днешните молдовски управляващи за парламентарните избори, считат множеството специалисти.
Преди няколко години на дипломатически банкет по случай Националния ден на Румъния, където участваха молдовските президенти Мирча Снегур и Петру Лучински, Траян Бъсеску съобщи: " През 1918 година Румъния пристигна в Молдова, а след 100 години Молдова ще пристигна в Румъния! ". През всичките тези години той поредно се движи към декларираната цел, води дейна външна и вътрешна акция за дестабилизиране на Молдова. Нищо чудно да не се е отърсил от президентските си упоритости.
Но както знаем, властта не обича колективизма. Бившите съратници може да се трансфорат в непримирими антагонисти, изключително в спор за контрола над стопанската система и отстраняването на политиците, бранещи държавния суверенитет. Тъй че молдовският парламент и държавното управление, лоялни на този стадий към Бъсеску като политик от тежката категория, само че в действителност целящи да запазят Молдова самостоятелна, а и личната си власт в страната, рискуват ненадейно да се озоват в дългия лист с детронирани величия.
Прочее, ще има ли " унире " или не? - отговора ще научим в най-близко бъдеще. Решаващо ще бъде мнението на народа в Молдова, само че да не забравяме какъв брой надълбоко са трансформирали годините съзнанието на молдовците от новото време. И в подтекста на извънредно дълбоката систематична рецесия листата с имената на днешните молдовски политици от всички клонове на властта може просто да не вземе превъзходство в този спаринг. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ