Няма никакво значение кой е треньор на ЦСКА-София
Миналата седмица бе буйна за ЦСКА-София и почитателите му. В началото й Стойчо Младенов намерено съобщи, че не си приказва със притежателя на клуба Гриша Ганчев и не е взел участие в зимната селекция.
На идващия ден тимът му победи “Славия” за Купата на България, а треньорът подаде оставка, призната след буен диалог с Гриша Ганчев и неговия наследник Данаил Ганчев, мнения за който изнесоха последователи клуба, поканени да участват.
В края на седмицата дъждът, хладното време и лишеното от класа и искра дерби с “Левски” поохладиха пристрастеностите. Но в тази - към този момент и по древен Страстна седмица, те ще продължат. ЦСКА-София играе реванш за Купата със “Славия” и продължава да договаря за нов непрекъснат треньор за правоприемник на Стойчо Младенов.
Интересен миг избра Младенов да се разпалва за порядки, в които е бил подложен още от декември м.г. Но за това ще стане дума по-долу.
Нека стартираме (и завършим) с това, че в действителност няма никакво значение кой е старши треньор на ЦСКА-София. Никакво. На това ни научи практиката в Борисовата градина от 2015 година насам, когато като избавител там стъпи Гриша Ганчев. Тогава старши беше Христо Янев - във В група и замалко в А. След неговото освобождение за малко повече от 6 години “червените” смениха 16 треньора.
Сърбинът Саша Илич, или който бъде назначен, ще е 17-ият, като в сметката влизат и краткотрайните. Това ще рече приблизително по близо трима на сезон. Най-дълго изкара Стамен Белчев в първия си интервал - година и половина. Но няма нито един ментор, почнал и приключил един сезон.
Както и различен път сме отбелязвали, назначавани бяха треньорски светила (Димитър Пенев, Люпко Петрович), икони за ЦСКА (Любослав Пенев, Стойчо Младинов), млади експерти, задгранични екзотики…
И все няма угодия за управлението, а и за треньорите. Всеки един застава отпред с огромни очаквания и упования, само че всичко свършва доста бързо с преждевременна разлъка. Няма нито един изпълнен контракт.
Вече стана пословично - последните трима на поста - Бруно Акрапович, Любослав Пенев и Стойчо Младенов, споделяха едно и също на разлъка: че не са имали думата при трансферите; съобразявали са се с играчите, които “някой друг” им избира и води на Армията. Този “някой друг” е Стойчо Стоилов.
През предходната година мнозина наивно повярваха, че той е отхвърлен от спортно-техническата власт, както бе оповестено. Уви - просто мина напълно в сянка, което в последна сметка беше добре пристигнало за него и Ганчеви, защото излезе най-малко от медийния фокус.
А Любослав Пенев - в типичния си язвителен фасон, сподели още нещо и при двата си интервала в ЦСКА-София: че някой на заплата в клуба работи против клуба; че някой вади информация от съблекалнята и я дава на избрани медии (те са добре известни, най-много един състезателен уебсайт, основният редактор на който не стопира да се гордее какъв брой е непосредствен с Ганчев).
Старши треньорът на ЦСКА-София е някой, от който се чака за месец-два да направи чудеса и да почне да бие наред, освен това с красива и зрелищна игра. С треторазредните свободни сътрудници, които “някой друг” му докарва. Да бутне “Лудогорец” по този метод. В момента, в който стартира да проличава, че това няма да стане - било то в ранната пролет или още при започване на сезона, той си отива. Без значение по какъв начин се случва това. Нито по какъв начин се споделя експертът.
А селекцията? Има попадения, несъмнено, без които ЦСКА-София нямаше да завоюва Купата предходната година и в два следващи сезона да играе в групи в Европа. Но за нещо по-голямо, като шампионска купа, се желае доста повече. На трансферната политика на ЦСКА-София липсват две неща - класа и посока. Често тя е безредна, най-после излиза, че все нещо липсва.
За класа се желаят пари. Или това, което прави “Лудогорец”, въпреки че е противоречиво до каква степен “орлите” купуват класа в последните години или просто заряд. Стига им едвам продължат да печелят в България, които по никакъв начин не е мъчно, поради слабите ЦСКА-София и “Левски”, комфорта от страна на БФС, медиите и така нататък
Другият вид с посоката е да се вземат точните играчи на точните позиции съгласно стила на игра - нещо, което стартира да прави Станимир Стоилов. И резултатът взе да проличава.
По метода, по който се случват нещата на “Българска армия”, ЦСКА-София е жертван да е новият “вечно втори”. А може скоро да се окаже и трети. Тук е разковничето за точката на изкривяване в връзките сред последователите и Ганчев. Досега мантрата за цесекарите бе следната: врагът е “Лудогорец”, а той не може да бъде бутнат, тъй като е подкрепян от БФС и страната.
А “Левски”? Той е обратно, пред банкрут, по-често побеждаван в дербитата. Да, само че нещата започнаха да се трансформират. С тежките си финансови проблеми, “Левски” наподобява по-смислен, има развиване с български играчи и второразредни чужденци. Освен в случай че не си ритне столчето самичък (което в никакъв случай не е изключено, в случай че се съди и по реакциите на Станимир Стоилов), “синият” тим от лятото може да се трансформира в преследвач №1 на “Лудогорец”.
Най-важното е, че стадион “Георги Аспарухов” е цялостен, а почитателите не престават да държат клуба над водата, всяка една акция за набиране на средства е сполучлива. В същото време публиката на ст. “Българска армия” може да се преброи на око, измежду играчите и почитателите проличава фрустрация.
Колкото до Стойчо Младенов - не, той не е позитивен воин в тази драма. Просто тъй като с постъпката си за следващ път сподели, че колкото и да се прави на обединител на алената общественост, обича най-много егото си. Моментът за експлоадиране против порочния модел на ръководство не бе непринудено определен, Екзекутора е отракан и прозорлив - той пристигна в най-важния миг от сезона за ЦСКА-София.
Може би с дребната си гражданска война Младенов е разчитал, че ще принуди Ганчев най-накрая да му угоди и направи това, което не направи предишното лято: да се освободи от Стойчо Стоилов и тежката конструкция и да даде цялата спортно-техническа власт на “треньора-обединител”. Не би. Как по този начин Стойчо Младенов не провокира тази стихия още през декември, или при започване на годината, виждайки, че е пратен в осма глуха?
Не, на “Българска армия” нищо не се е трансформирало от 2016 година насам. И няма да се промени. Сладващият треньор евентуално ще се споделя Саша Илич - легенда на “Партизан” (Белград), само че и от него нищо няма да зависи. Много вероянто е още до края на годината да бъде заменен. Или да си тръгне самичък - поради същото, за което и хората преди него. Това даже към този момент не е забавно. И смешно не е...
По-интересното е какво се случва с ЦСКА-София като клуб. Времето на този притежател изтича, само че пък има ли кой да го наследи? Построяването на нов стадион не наподобява действителна вероятност - не и за момента. Нестабилното ръководство на страната също не оказва помощ в това отношение.
Ново продобиване на Купата ще обезпечи заем от време тъкмо до началото на новото състезание измежду лято - не повече. След което стартира остарялата ария - парче от попфолка.
На идващия ден тимът му победи “Славия” за Купата на България, а треньорът подаде оставка, призната след буен диалог с Гриша Ганчев и неговия наследник Данаил Ганчев, мнения за който изнесоха последователи клуба, поканени да участват.
В края на седмицата дъждът, хладното време и лишеното от класа и искра дерби с “Левски” поохладиха пристрастеностите. Но в тази - към този момент и по древен Страстна седмица, те ще продължат. ЦСКА-София играе реванш за Купата със “Славия” и продължава да договаря за нов непрекъснат треньор за правоприемник на Стойчо Младенов.
Интересен миг избра Младенов да се разпалва за порядки, в които е бил подложен още от декември м.г. Но за това ще стане дума по-долу.
Нека стартираме (и завършим) с това, че в действителност няма никакво значение кой е старши треньор на ЦСКА-София. Никакво. На това ни научи практиката в Борисовата градина от 2015 година насам, когато като избавител там стъпи Гриша Ганчев. Тогава старши беше Христо Янев - във В група и замалко в А. След неговото освобождение за малко повече от 6 години “червените” смениха 16 треньора.
Сърбинът Саша Илич, или който бъде назначен, ще е 17-ият, като в сметката влизат и краткотрайните. Това ще рече приблизително по близо трима на сезон. Най-дълго изкара Стамен Белчев в първия си интервал - година и половина. Но няма нито един ментор, почнал и приключил един сезон.
Както и различен път сме отбелязвали, назначавани бяха треньорски светила (Димитър Пенев, Люпко Петрович), икони за ЦСКА (Любослав Пенев, Стойчо Младинов), млади експерти, задгранични екзотики…
И все няма угодия за управлението, а и за треньорите. Всеки един застава отпред с огромни очаквания и упования, само че всичко свършва доста бързо с преждевременна разлъка. Няма нито един изпълнен контракт.
Вече стана пословично - последните трима на поста - Бруно Акрапович, Любослав Пенев и Стойчо Младенов, споделяха едно и също на разлъка: че не са имали думата при трансферите; съобразявали са се с играчите, които “някой друг” им избира и води на Армията. Този “някой друг” е Стойчо Стоилов.
През предходната година мнозина наивно повярваха, че той е отхвърлен от спортно-техническата власт, както бе оповестено. Уви - просто мина напълно в сянка, което в последна сметка беше добре пристигнало за него и Ганчеви, защото излезе най-малко от медийния фокус.
А Любослав Пенев - в типичния си язвителен фасон, сподели още нещо и при двата си интервала в ЦСКА-София: че някой на заплата в клуба работи против клуба; че някой вади информация от съблекалнята и я дава на избрани медии (те са добре известни, най-много един състезателен уебсайт, основният редактор на който не стопира да се гордее какъв брой е непосредствен с Ганчев).
Старши треньорът на ЦСКА-София е някой, от който се чака за месец-два да направи чудеса и да почне да бие наред, освен това с красива и зрелищна игра. С треторазредните свободни сътрудници, които “някой друг” му докарва. Да бутне “Лудогорец” по този метод. В момента, в който стартира да проличава, че това няма да стане - било то в ранната пролет или още при започване на сезона, той си отива. Без значение по какъв начин се случва това. Нито по какъв начин се споделя експертът.
А селекцията? Има попадения, несъмнено, без които ЦСКА-София нямаше да завоюва Купата предходната година и в два следващи сезона да играе в групи в Европа. Но за нещо по-голямо, като шампионска купа, се желае доста повече. На трансферната политика на ЦСКА-София липсват две неща - класа и посока. Често тя е безредна, най-после излиза, че все нещо липсва.
За класа се желаят пари. Или това, което прави “Лудогорец”, въпреки че е противоречиво до каква степен “орлите” купуват класа в последните години или просто заряд. Стига им едвам продължат да печелят в България, които по никакъв начин не е мъчно, поради слабите ЦСКА-София и “Левски”, комфорта от страна на БФС, медиите и така нататък
Другият вид с посоката е да се вземат точните играчи на точните позиции съгласно стила на игра - нещо, което стартира да прави Станимир Стоилов. И резултатът взе да проличава.
По метода, по който се случват нещата на “Българска армия”, ЦСКА-София е жертван да е новият “вечно втори”. А може скоро да се окаже и трети. Тук е разковничето за точката на изкривяване в връзките сред последователите и Ганчев. Досега мантрата за цесекарите бе следната: врагът е “Лудогорец”, а той не може да бъде бутнат, тъй като е подкрепян от БФС и страната.
А “Левски”? Той е обратно, пред банкрут, по-често побеждаван в дербитата. Да, само че нещата започнаха да се трансформират. С тежките си финансови проблеми, “Левски” наподобява по-смислен, има развиване с български играчи и второразредни чужденци. Освен в случай че не си ритне столчето самичък (което в никакъв случай не е изключено, в случай че се съди и по реакциите на Станимир Стоилов), “синият” тим от лятото може да се трансформира в преследвач №1 на “Лудогорец”.
Най-важното е, че стадион “Георги Аспарухов” е цялостен, а почитателите не престават да държат клуба над водата, всяка една акция за набиране на средства е сполучлива. В същото време публиката на ст. “Българска армия” може да се преброи на око, измежду играчите и почитателите проличава фрустрация.
Колкото до Стойчо Младенов - не, той не е позитивен воин в тази драма. Просто тъй като с постъпката си за следващ път сподели, че колкото и да се прави на обединител на алената общественост, обича най-много егото си. Моментът за експлоадиране против порочния модел на ръководство не бе непринудено определен, Екзекутора е отракан и прозорлив - той пристигна в най-важния миг от сезона за ЦСКА-София.
Може би с дребната си гражданска война Младенов е разчитал, че ще принуди Ганчев най-накрая да му угоди и направи това, което не направи предишното лято: да се освободи от Стойчо Стоилов и тежката конструкция и да даде цялата спортно-техническа власт на “треньора-обединител”. Не би. Как по този начин Стойчо Младенов не провокира тази стихия още през декември, или при започване на годината, виждайки, че е пратен в осма глуха?
Не, на “Българска армия” нищо не се е трансформирало от 2016 година насам. И няма да се промени. Сладващият треньор евентуално ще се споделя Саша Илич - легенда на “Партизан” (Белград), само че и от него нищо няма да зависи. Много вероянто е още до края на годината да бъде заменен. Или да си тръгне самичък - поради същото, за което и хората преди него. Това даже към този момент не е забавно. И смешно не е...
По-интересното е какво се случва с ЦСКА-София като клуб. Времето на този притежател изтича, само че пък има ли кой да го наследи? Построяването на нов стадион не наподобява действителна вероятност - не и за момента. Нестабилното ръководство на страната също не оказва помощ в това отношение.
Ново продобиване на Купата ще обезпечи заем от време тъкмо до началото на новото състезание измежду лято - не повече. След което стартира остарялата ария - парче от попфолка.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ