1917 - 2023: февруари през юни. Капризите на политическото време в руската история
Миналата събота колони на ЧВК " Вагнер " влязоха в Ростов на Дон и превзеха щаба на Южния боен окръг. Шефът на компанията Евгений Пригожин разгласи акция против Москва, с цел да се " разправи " с неугодните му военни. Президентът на Руската федерация излезе с послание, в което осъди протеста и направи исторически паралели с предишното на съветската страна.
„ Точно подобен удар беше нанесен на Русия през 1917 година, когато страната водеше Първата международна война “, сподели Владимир Путин. Но успеха й беше открадната. Интриги, кавги, политиканстване зад тила на армията и народа се трансфораха в максимален потрес, унищожаването на армията и разпадането на страната, загубата на големи територии... "
Всякакви съпоставения са условни. Но всичко беше в действителност сходно на трагичните събития от 1917 година За благополучие изходът от борбата сред управляващите и бунтовниците през 2023 година се оказа друг.
Миналото би трябвало да се знае не тъй като е отминало, а тъй като, напускайки, не е знаело по какъв начин да отстрани следствията си.
Василий Ключевски.
... Малко преди Февруарската гражданска война, на среща с френския дипломат Морис Палеолог, Николай II сподели, че е „ изпълнен с упорита решителност да продължи войната до победа, до решителна и цялостна победа “.
Генерал-адютант Алексей Брусилов също изрази убеденост в идния успех: „ Аз персонално, както от информацията, с която разполагам, по този начин и от моята дълбока религия, съм изцяло уверен, че тази година врагът най-сетне ще бъде изцяло надвит. “
Защо кралят и генералът бяха толкоз оптимисти? Имаше ли основателни аргументи за това? Повече за това по-късно.
... Опасността от революцията беше във въздуха, отлетя в императорските палати. Министър-председателят Николай Голицин предизвестява Николай II за заплахата от протест. Той беше още един от ръководителя на Държавната дума Михаил Родзянко, флигел-адютант Анатолий Мордвинов. Да, и шефът на полицейското ръководство Алексей Василев пристигна в Царское село с обезпокоителен отчет.
Но монархът единствено махна с ръка: „ Ние всички сме в ръцете на Бог “.
… юни 2023 година Президентът на Руската федерация споделя, че по време на военната интервенция в Украйна Русия " пази своята земя, своя народ и своите полезности " и затова успеха безспорно ще бъде нейна.
Скоро въоръжените сили на Украйна стартират контранастъпление, за което се говореше с възторг в Киев няколко месеца. Разразяват се яростни боеве във всички сектори на многокилометровия фронт, само че украинските офанзиви са разрушени от мощната съветска защита. В този случай врагът понася големи загуби. Бойната техника, донесена от Запада, гори...
Ръководителят на ЧВК " Вагнер ", осветлен от славата на предходни борби, главната от които беше завладяването на Артемовск, от ден на ден утвърждаваше своята безпогрешност. Той подлага на критика хода на военната интервенция с възходяща гняв, повтаряйки безпределно имената на виновниците, съгласно него, в стратегическите неточности. В дълго изявление в навечерието на протеста Пригожин твърди, че СВO е съдбовна неточност на управляващите, че е допустимо да се договаря с Украйна и да се въздържат от потребление на мощ.
Тонът на изявленията на възрастния, небръснат мъж се нагорещяваше от ден дневно и пристигна моментът, когато отдолу под думите му хвърчаха искри. И скоро избухна пожарът: Пригожин сподели, че съветските военни сякаш са нанесли ракетни и бомбени офанзиви на тиловите лагери на Вагнер. Това беше опровергано от Министерството на защитата и ФСБ.
Въпреки това Пригожин разгласи поход към Москва. Вероятно този авантюрист се е подготвял авансово за такава стъпка и всичко, от което се нуждаеше, беше опрощение. Скоро след заповедта му към столицата се насочиха бронирани машини и танкове на ЧВК...
Да се върнем при започване на седемнадесета. Беше четвъртата година от международната война, наречена в Русия Втора отечествена война. Огромният фронт, трептящ от артилерийски удари, тон на картечен огън и свистене на пушки, се простираше от Балтийско и Черно море през Мала Азия до Персия. Командването на съветската войска възнамеряваше да хвърли войските в уверено нахлуване.
„ До началото на 1917 година съветската монархия към момента беше в огромна материална мощ, с изобилно благосъстояние на страната “, написа Александър Солженицин. „ И за воденето на войната: към този момент развитата военна промишленост, към момента невижданата централизация на отлични оръжия на фронта, към момента незавършеният офицерски кадър и милиони бойци, които в никакъв случай не са отказвали да се бият. “
В лагера на врага, в противен случай, цареше безпокойствие. Това беше изразено от генерала от пехотата Ерих Лудендорф, който заемаше поста шеф на немския общоприет щаб през зимата на 1917 година: „ Нашето състояние беше извънредно мъчно и съвсем безнадеждно. Нямаше потребност да мислим за нахлуване, трябваше да поддържаме запасите в подготвеност за отбрана. Също по този начин беше невероятно да се надяваме, че някоя от страните на Антантата ще бъде отвън строя (колко грешеше! - В.Б. ). Поражението ни изглеждаше неизбежно, в случай че войната се проточи. "
Човешките запаси на армията на Кайзера понижават, стопанската система е изтощена, промишлеността е разрушена. В тила смъртността е повишена внезапно - основно от заболявания, свързани с недохранване. Епидемии бушуват, хора падат мъртви по улиците...
Цененият плод беше подготвен да падне на земята! Ако съветската войска беше в положение да води интензивни военни дейности през идващите няколко месеца, те съвсем неизбежно щяха да доведат Германия, а след нея и Австро-Унгария, до цялостен провал. А през ноември 1918 година Русия щеше да е измежду спечелилите в Първата международна война!
Обаче из землянките на предната линия към този момент се носеше миризлив революционен дух. Подкопаването на основите на Руската империя стартира в тила - в салоните и дворците. Господата от висшите държавни кръгове - индустриалци, притежатели на наедрял капитал, военни, водачи на левите думски фракции започнаха да кроят скрит план против царя.
Отделът за сигурност знаеше за идния протест. Генерал от Отделния корпус на жандармите Александър Спиридович свидетелства: „... за напускането на суверена те говореха, по този начин да се каже, като за промяната на нежелан министър. Говореха за обстоятелството, че Царицата и Вирубова скоро ще бъдат убити толкоз просто, що се касае за някаква болнична интервенция. Те извикаха офицерите, които сякаш бяха подготвени да маршируват, извикаха някои полкове, говореха за заговора на великите херцози... "
През февруари 1917 година съветският хайлайф предава Николай II и надалеч от столицата го принуждава да подпише абдикация. Империята, която съществува повече от 300 години, се разпада. „ В един през нощта напуснах Псков с тежко възприятие за претърпяното. Наоколо изменничество, плашливост и машинация! – Пише Царят в дневника си.
„ Съдбата не е била толкоз жестока към никоя страна, както към Русия. Нейният транспортен съд потъна, когато пристанището се виждаше... - се споделя в епитафията на царска Русия от Уинстън Чърчил. – Дългите отстъпления свършиха; гладът за снаряди е победен; оръжията се лееха в необятен поток; по-силна, по-многобройна, по-добре оборудвана войска охраняваше просторен фронт; тиловите сборни пунктове са пренаселени с хора...
Не останаха повече никакви сложни дейности: просто да останат на пост; да притискат със своята мощ необятно разтегнатите немски линии; да задържат, без да демонстрират особена интензивност, отслабващите противников сили на техния фронт; с други думи, просто да задържат; това е всичко, което стоеше сред Русия и плодовете на общата победа... "
Бунтът на Вагнер стартира, когато съветската войска стартира да демонстрира голямата си мощ. Появи се убеденост, стартира да се появява военен опит. Но укрепените позиции можеха да се срутен за една нощ, само че не заради настъплението на врага, а от лицемерен, подъл удар в гърба.
... Отрядите на ЧВК отиваха към Москва. Край пътищата хората стояха с учудване и боязън и следиха придвижването на военната техника. „ Колоната на „ вагнеровците “ не се движеше по асфалта, тя се движеше през сърцата на хората, разполовявайки обществото “, написа Александър Ходаковски, заместник-началник на Националната армия на ДНР.
До събота вечерта, когато до столицата оставаха двеста километра и когато напрежението доближи най-високата си точка, моторите на танковете и бронетранспортьорите на Вагнер замръзнаха. Имаше известие, че телефонните диалози сред президента на Беларус Александър Лукашенко и Пригожин са довели до края на метежа.
Подробностите за случилото се останаха в мъглата, която, популярност Богу, не стана кървава. Човек може единствено да си показа с смут какво можеше да се случи, в случай че Вагнер влезе в столицата и се сблъска с държавни войски.
Трагедията можеше да се случи на фронта, в случай че въоръжените сили на Украйна преминеха в нахлуване против войските на Руската федерация, зашеметени от известията от Москва. Но в Киев нямаха време даже да измислят нещо, камо ли да реализират нещо. И руснаците на фронтовата линия нямаха време да осъзнаят какво се случва.
Това е такава верига от събития, които ще проучваме дълго време съгласно думи, обстоятелства, детайлности. 24 юни 2023 година беше исторически ден, само че за благополучие не драматичен. Зловещата сянка на 1917 година надвисна над Русия, само че не падна върху нея.
Тревогата обаче не стихва.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Точно подобен удар беше нанесен на Русия през 1917 година, когато страната водеше Първата международна война “, сподели Владимир Путин. Но успеха й беше открадната. Интриги, кавги, политиканстване зад тила на армията и народа се трансфораха в максимален потрес, унищожаването на армията и разпадането на страната, загубата на големи територии... "
Всякакви съпоставения са условни. Но всичко беше в действителност сходно на трагичните събития от 1917 година За благополучие изходът от борбата сред управляващите и бунтовниците през 2023 година се оказа друг.
Миналото би трябвало да се знае не тъй като е отминало, а тъй като, напускайки, не е знаело по какъв начин да отстрани следствията си.
Василий Ключевски.
... Малко преди Февруарската гражданска война, на среща с френския дипломат Морис Палеолог, Николай II сподели, че е „ изпълнен с упорита решителност да продължи войната до победа, до решителна и цялостна победа “.
Генерал-адютант Алексей Брусилов също изрази убеденост в идния успех: „ Аз персонално, както от информацията, с която разполагам, по този начин и от моята дълбока религия, съм изцяло уверен, че тази година врагът най-сетне ще бъде изцяло надвит. “
Защо кралят и генералът бяха толкоз оптимисти? Имаше ли основателни аргументи за това? Повече за това по-късно.
... Опасността от революцията беше във въздуха, отлетя в императорските палати. Министър-председателят Николай Голицин предизвестява Николай II за заплахата от протест. Той беше още един от ръководителя на Държавната дума Михаил Родзянко, флигел-адютант Анатолий Мордвинов. Да, и шефът на полицейското ръководство Алексей Василев пристигна в Царское село с обезпокоителен отчет.
Но монархът единствено махна с ръка: „ Ние всички сме в ръцете на Бог “.
… юни 2023 година Президентът на Руската федерация споделя, че по време на военната интервенция в Украйна Русия " пази своята земя, своя народ и своите полезности " и затова успеха безспорно ще бъде нейна.
Скоро въоръжените сили на Украйна стартират контранастъпление, за което се говореше с възторг в Киев няколко месеца. Разразяват се яростни боеве във всички сектори на многокилометровия фронт, само че украинските офанзиви са разрушени от мощната съветска защита. В този случай врагът понася големи загуби. Бойната техника, донесена от Запада, гори...
Ръководителят на ЧВК " Вагнер ", осветлен от славата на предходни борби, главната от които беше завладяването на Артемовск, от ден на ден утвърждаваше своята безпогрешност. Той подлага на критика хода на военната интервенция с възходяща гняв, повтаряйки безпределно имената на виновниците, съгласно него, в стратегическите неточности. В дълго изявление в навечерието на протеста Пригожин твърди, че СВO е съдбовна неточност на управляващите, че е допустимо да се договаря с Украйна и да се въздържат от потребление на мощ.
Тонът на изявленията на възрастния, небръснат мъж се нагорещяваше от ден дневно и пристигна моментът, когато отдолу под думите му хвърчаха искри. И скоро избухна пожарът: Пригожин сподели, че съветските военни сякаш са нанесли ракетни и бомбени офанзиви на тиловите лагери на Вагнер. Това беше опровергано от Министерството на защитата и ФСБ.
Въпреки това Пригожин разгласи поход към Москва. Вероятно този авантюрист се е подготвял авансово за такава стъпка и всичко, от което се нуждаеше, беше опрощение. Скоро след заповедта му към столицата се насочиха бронирани машини и танкове на ЧВК...
Да се върнем при започване на седемнадесета. Беше четвъртата година от международната война, наречена в Русия Втора отечествена война. Огромният фронт, трептящ от артилерийски удари, тон на картечен огън и свистене на пушки, се простираше от Балтийско и Черно море през Мала Азия до Персия. Командването на съветската войска възнамеряваше да хвърли войските в уверено нахлуване.
„ До началото на 1917 година съветската монархия към момента беше в огромна материална мощ, с изобилно благосъстояние на страната “, написа Александър Солженицин. „ И за воденето на войната: към този момент развитата военна промишленост, към момента невижданата централизация на отлични оръжия на фронта, към момента незавършеният офицерски кадър и милиони бойци, които в никакъв случай не са отказвали да се бият. “
В лагера на врага, в противен случай, цареше безпокойствие. Това беше изразено от генерала от пехотата Ерих Лудендорф, който заемаше поста шеф на немския общоприет щаб през зимата на 1917 година: „ Нашето състояние беше извънредно мъчно и съвсем безнадеждно. Нямаше потребност да мислим за нахлуване, трябваше да поддържаме запасите в подготвеност за отбрана. Също по този начин беше невероятно да се надяваме, че някоя от страните на Антантата ще бъде отвън строя (колко грешеше! - В.Б. ). Поражението ни изглеждаше неизбежно, в случай че войната се проточи. "
Човешките запаси на армията на Кайзера понижават, стопанската система е изтощена, промишлеността е разрушена. В тила смъртността е повишена внезапно - основно от заболявания, свързани с недохранване. Епидемии бушуват, хора падат мъртви по улиците...
Цененият плод беше подготвен да падне на земята! Ако съветската войска беше в положение да води интензивни военни дейности през идващите няколко месеца, те съвсем неизбежно щяха да доведат Германия, а след нея и Австро-Унгария, до цялостен провал. А през ноември 1918 година Русия щеше да е измежду спечелилите в Първата международна война!
Обаче из землянките на предната линия към този момент се носеше миризлив революционен дух. Подкопаването на основите на Руската империя стартира в тила - в салоните и дворците. Господата от висшите държавни кръгове - индустриалци, притежатели на наедрял капитал, военни, водачи на левите думски фракции започнаха да кроят скрит план против царя.
Отделът за сигурност знаеше за идния протест. Генерал от Отделния корпус на жандармите Александър Спиридович свидетелства: „... за напускането на суверена те говореха, по този начин да се каже, като за промяната на нежелан министър. Говореха за обстоятелството, че Царицата и Вирубова скоро ще бъдат убити толкоз просто, що се касае за някаква болнична интервенция. Те извикаха офицерите, които сякаш бяха подготвени да маршируват, извикаха някои полкове, говореха за заговора на великите херцози... "
През февруари 1917 година съветският хайлайф предава Николай II и надалеч от столицата го принуждава да подпише абдикация. Империята, която съществува повече от 300 години, се разпада. „ В един през нощта напуснах Псков с тежко възприятие за претърпяното. Наоколо изменничество, плашливост и машинация! – Пише Царят в дневника си.
„ Съдбата не е била толкоз жестока към никоя страна, както към Русия. Нейният транспортен съд потъна, когато пристанището се виждаше... - се споделя в епитафията на царска Русия от Уинстън Чърчил. – Дългите отстъпления свършиха; гладът за снаряди е победен; оръжията се лееха в необятен поток; по-силна, по-многобройна, по-добре оборудвана войска охраняваше просторен фронт; тиловите сборни пунктове са пренаселени с хора...
Не останаха повече никакви сложни дейности: просто да останат на пост; да притискат със своята мощ необятно разтегнатите немски линии; да задържат, без да демонстрират особена интензивност, отслабващите противников сили на техния фронт; с други думи, просто да задържат; това е всичко, което стоеше сред Русия и плодовете на общата победа... "
Бунтът на Вагнер стартира, когато съветската войска стартира да демонстрира голямата си мощ. Появи се убеденост, стартира да се появява военен опит. Но укрепените позиции можеха да се срутен за една нощ, само че не заради настъплението на врага, а от лицемерен, подъл удар в гърба.
... Отрядите на ЧВК отиваха към Москва. Край пътищата хората стояха с учудване и боязън и следиха придвижването на военната техника. „ Колоната на „ вагнеровците “ не се движеше по асфалта, тя се движеше през сърцата на хората, разполовявайки обществото “, написа Александър Ходаковски, заместник-началник на Националната армия на ДНР.
До събота вечерта, когато до столицата оставаха двеста километра и когато напрежението доближи най-високата си точка, моторите на танковете и бронетранспортьорите на Вагнер замръзнаха. Имаше известие, че телефонните диалози сред президента на Беларус Александър Лукашенко и Пригожин са довели до края на метежа.
Подробностите за случилото се останаха в мъглата, която, популярност Богу, не стана кървава. Човек може единствено да си показа с смут какво можеше да се случи, в случай че Вагнер влезе в столицата и се сблъска с държавни войски.
Трагедията можеше да се случи на фронта, в случай че въоръжените сили на Украйна преминеха в нахлуване против войските на Руската федерация, зашеметени от известията от Москва. Но в Киев нямаха време даже да измислят нещо, камо ли да реализират нещо. И руснаците на фронтовата линия нямаха време да осъзнаят какво се случва.
Това е такава верига от събития, които ще проучваме дълго време съгласно думи, обстоятелства, детайлности. 24 юни 2023 година беше исторически ден, само че за благополучие не драматичен. Зловещата сянка на 1917 година надвисна над Русия, само че не падна върху нея.
Тревогата обаче не стихва.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ