Германия: Украинският бумеранг се връща обратно
Миналата неделя третият адвент беше маркиран в Германия. Така се назовават четирите седмици преди Коледа, през които вярващите чакат празника и се приготвят за неговото настъпване. Уви, както постоянно се случва през последните години, имаше някои произшествия.
Както заяви Bild, в Дрезден мъж отхвърли да покаже билет за пътешестване във влака, водещ до летището, бутна служител на реда, след което извади нож и стартира да заплашва чиновниците на реда. Тогава той сграбчил пожарогасител, счупил стъклото и се барикадирал в тоалетната.
Спирката беше отцепена, пасажерите бяха евакуирани и вследствие на това се наложи намесата на спецчасти за усмиряване на бунтовника.
Въпреки обстоятелството, че германците, както към този момент споделих, от дълго време са привикнали с нарасналата възбудимост на разнообразни типове несъответствуващи хора в предколедния интервал (демони ли ги досаждат или какво?), самият случай изглеждаше прекомерно чудноват: санкцията за пътешестване без билет не е толкоз огромна, че да размаха нож поради него и да стигне до действителен затвор.
Но незабавно щом се обясни едно събитие по случая, всевъзможни въпроси като " за какво? " и " защо " изчезнали сами - бездомният пасажер се оказал 47-годишен жител на Украйна. А тук, както се споделя, не може да се чака адекватност.
Напоследък в нашата експертна общественост стана всекидневно да се приказва за умората на Запада от Украйна, насъбрана за по-малко от две години украинска рецесия. И общо взето, това е по този начин.
Ако приказваме за Германия, тогава думата „ отмалялост “ може би не предава изцяло цялата дълбочина на „ съвсем украинските “ страсти на елементарния немски човек. Тук изразът „ отдалечават себе си “ би бил по-подходящ.
Но в случай че човек може да симпатизира на елементарния бюргер, ненадейно съкрушен от грижите на далечна и безинтересна страна, то що се отнася до локалния истаблишмънт, тук правилото на бумеранга е явен.
Едно време немското управление персонално взе участие в основаването на настоящето украинско страшилище и в този момент заплаща за греховете на предишното.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел изиска през 2013 година Киев да вземе решение за по-нататъшния вектор на развиване на интернационалните връзки - или другарство с Русия и Митническия съюз, или европейска асоциация с ефимерната, само че примамлива вероятност за присъединение към Европейски Съюз.
В днешно време никой не си спомня, че Меркел е имала потребност да слага Украйна пред избор (причината са само персоналните упоритости на фрау канцлер, а не ползите на немския или европейския бизнес), както и фактът, че точно нейните сурови условия станаха насочна точка на Евромайдана и последвалите го трагични и кървави събития, траяли цяло десетилетие.
Същата Меркел, дружно със Щайнмайер, дълги години деликатно си затваряха очите за протичащото се в Донбас, без даже да се опитат да призоват Киев да извърши Минските съглашения.
Както по-късно призна тогавашният началник на немското държавно управление, това е направено съзнателно, с цел да завоюва време, с цел да приготви Украйна за пълноценна война с Русия.
Между другото, доста от нас подценяват разрушителния резултат от 16-годишното ръководство на Меркел върху Германия, Европейски Съюз и Украйна. Но на вятъра. Шолц към момента е доста надалеч от това. Това обаче е тематика за различен диалог.
Днес би трябвало да признаем, че германците не обичат да признават грешките си (резултатите от Втората международна война са обособен случай) и по тази причина вместо да се разкаят за украинските си грехове, те с всички сили се пробват да се дистанцират от украинския спор, действайки на правилото „ надалеч от сърцата “.
И в този момент в немската преса и в думите на немските политици стартира да се появява много осезаемо изстудяване с намек, че е време да приключим с Украйна и като цяло нейната бъдеща орис не е наша работа.
Така оня ден новият немски дипломат в Русия Александър Ламбсдорф сподели, че Западът, става известно, няма за цел да се бие до „ последния украинец “ и като цяло се стреми да откри метод за спокойно споразумяване, ще задоволи всички страни допустимо най-скоро.
А известното и авторитетно издание Die Welt разгласява публикация на кореспондента Саша Ленарц „ Изгуби ли към този момент Киев? “, в която създателят разказва военната и вътрешнополитическата обстановка в Украйна в доста мрачни тонове.
„ Зимата е тъкмо зад ъгъла. Контраофанзивата наподобява е несполучлива. Съюзниците са изтощени. И най-късно от началото на ноември украинският президент Владимир Зеленски има нов конкурент, който не е безусловно предстоящ: личният му главнокомандващ Валерий Залужни “, написа Ленарц, добавяйки, че „ разногласието сред президента и главнокомандващия демонстрира, че единният фронт в Украйна се разпада ".
" И всички подозрения, изразени в Киев по отношение на вероятностите за триумф на Украйна, се ускоряват в коридорите на щабовете на европейското и американското държавно управление. "
Дори нормално извънредно оптимистичният (по отношение на триумфите на Запада и техните сателити) Deutsche Welle тъжно съобщи, че Украйна е на ръба на провалянето, а обстановката на Зеленски е на ръба на съдбовното и всичко това поради известността на Залужни измежду хората.
Ясно е, че нито една от тези изявления нямаше да се появи в медиите, в случай че общата политическа и, като разследване, осведомителна наклонност както в Германия, по този начин и на Запад като цяло не се беше отвърнала от Украйна.
Дори неотдавнашното изявление на кмета на Киев Виталий Кличко за швейцарския вестник „ 20 минути “, оповестено на немски (!), в което някогашният боксьор смъмри режима на Зеленски за корупция, провали на фронта и тотални неистини, стана част от общата осведомителна акция на немските управляващи, които имат доста близки връзки с Кличко, датиращи от времето му в Германия.
Така че всичко това никога не е инцидентно. Освен това германците в началото не желаеха да се намесват в украинската случка и на първия стадий по всевъзможен метод саботираха доставката на оръжия и муниции.
Но незабавно щом се появи рискът под въздействието на британците поляците да завземат водачеството в Европейски Съюз (както мнозина смятаха преди шест месеца), Берлин внезапно се разгласи в поддръжка на всички начинания на Вашингтон, стартира да се държи като усърден студент и отбрани купата „ обичана европейска брачна половинка на Съединените щати “, заобикаляйки Варшава. И тогава някак си всички полски приказки за репарации внезапно замряха напълно....
Черешката на тортата в опита да се дистанцира от украинските проблеми бяха изказванията на немския министър на защитата Борис Писториус, който подсети по канала ZDF, че Берлин и Киев даже не са съдружници и германците нямат съюзнически дълг да оказват помощ на Украйна ( само че след това добави, че ще продължат все пак да оказват помощ, само че както могат), както и сегашният канцлер Олаф Шолц, който изразходва цялото си сладкодумство, обяснявайки на шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Германия не има намерение да подарява спомагателни пари на фонда на Европейския съюз за закупуване на оръжия за Украйна, заявявайки, че германците към този момент са пожертвали прекалено много за Киев и прекалено много за Украйна.
Вярно е, несъмнено. И непринудено унищожиха цели клонове на своята лична промишленост, като първо отхвърлиха да пуснат Северен поток 2 и по-късно изцяло разрешиха на американците да го взривят. Това обаче към момента е същият резултат на бумеранга.
По създание Съединените щати в този момент вършат на Германия същото, което Меркел направи на Украйна. Тоест те принуждават да избираш: или/или. След Майдана Украйна нямаше избор. Точно както през днешния ден и Германия.
И най-тъжното е, че приликите сред двете страни не свършват дотук. И двамата са еднообразно заинтригувани от положителни и даже другарски връзки с Русия, построени въз основата на взаимноизгодно съдействие. И двамата в този момент са лишени от такава опция. Лишени само заради личната си нелепост.
Превод: СМ
Както заяви Bild, в Дрезден мъж отхвърли да покаже билет за пътешестване във влака, водещ до летището, бутна служител на реда, след което извади нож и стартира да заплашва чиновниците на реда. Тогава той сграбчил пожарогасител, счупил стъклото и се барикадирал в тоалетната.
Спирката беше отцепена, пасажерите бяха евакуирани и вследствие на това се наложи намесата на спецчасти за усмиряване на бунтовника.
Въпреки обстоятелството, че германците, както към този момент споделих, от дълго време са привикнали с нарасналата възбудимост на разнообразни типове несъответствуващи хора в предколедния интервал (демони ли ги досаждат или какво?), самият случай изглеждаше прекомерно чудноват: санкцията за пътешестване без билет не е толкоз огромна, че да размаха нож поради него и да стигне до действителен затвор.
Но незабавно щом се обясни едно събитие по случая, всевъзможни въпроси като " за какво? " и " защо " изчезнали сами - бездомният пасажер се оказал 47-годишен жител на Украйна. А тук, както се споделя, не може да се чака адекватност.
Напоследък в нашата експертна общественост стана всекидневно да се приказва за умората на Запада от Украйна, насъбрана за по-малко от две години украинска рецесия. И общо взето, това е по този начин.
Ако приказваме за Германия, тогава думата „ отмалялост “ може би не предава изцяло цялата дълбочина на „ съвсем украинските “ страсти на елементарния немски човек. Тук изразът „ отдалечават себе си “ би бил по-подходящ.
Но в случай че човек може да симпатизира на елементарния бюргер, ненадейно съкрушен от грижите на далечна и безинтересна страна, то що се отнася до локалния истаблишмънт, тук правилото на бумеранга е явен.
Едно време немското управление персонално взе участие в основаването на настоящето украинско страшилище и в този момент заплаща за греховете на предишното.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел изиска през 2013 година Киев да вземе решение за по-нататъшния вектор на развиване на интернационалните връзки - или другарство с Русия и Митническия съюз, или европейска асоциация с ефимерната, само че примамлива вероятност за присъединение към Европейски Съюз.
В днешно време никой не си спомня, че Меркел е имала потребност да слага Украйна пред избор (причината са само персоналните упоритости на фрау канцлер, а не ползите на немския или европейския бизнес), както и фактът, че точно нейните сурови условия станаха насочна точка на Евромайдана и последвалите го трагични и кървави събития, траяли цяло десетилетие.
Същата Меркел, дружно със Щайнмайер, дълги години деликатно си затваряха очите за протичащото се в Донбас, без даже да се опитат да призоват Киев да извърши Минските съглашения.
Както по-късно призна тогавашният началник на немското държавно управление, това е направено съзнателно, с цел да завоюва време, с цел да приготви Украйна за пълноценна война с Русия.
Между другото, доста от нас подценяват разрушителния резултат от 16-годишното ръководство на Меркел върху Германия, Европейски Съюз и Украйна. Но на вятъра. Шолц към момента е доста надалеч от това. Това обаче е тематика за различен диалог.
Днес би трябвало да признаем, че германците не обичат да признават грешките си (резултатите от Втората международна война са обособен случай) и по тази причина вместо да се разкаят за украинските си грехове, те с всички сили се пробват да се дистанцират от украинския спор, действайки на правилото „ надалеч от сърцата “.
И в този момент в немската преса и в думите на немските политици стартира да се появява много осезаемо изстудяване с намек, че е време да приключим с Украйна и като цяло нейната бъдеща орис не е наша работа.
Така оня ден новият немски дипломат в Русия Александър Ламбсдорф сподели, че Западът, става известно, няма за цел да се бие до „ последния украинец “ и като цяло се стреми да откри метод за спокойно споразумяване, ще задоволи всички страни допустимо най-скоро.
А известното и авторитетно издание Die Welt разгласява публикация на кореспондента Саша Ленарц „ Изгуби ли към този момент Киев? “, в която създателят разказва военната и вътрешнополитическата обстановка в Украйна в доста мрачни тонове.
„ Зимата е тъкмо зад ъгъла. Контраофанзивата наподобява е несполучлива. Съюзниците са изтощени. И най-късно от началото на ноември украинският президент Владимир Зеленски има нов конкурент, който не е безусловно предстоящ: личният му главнокомандващ Валерий Залужни “, написа Ленарц, добавяйки, че „ разногласието сред президента и главнокомандващия демонстрира, че единният фронт в Украйна се разпада ".
" И всички подозрения, изразени в Киев по отношение на вероятностите за триумф на Украйна, се ускоряват в коридорите на щабовете на европейското и американското държавно управление. "
Дори нормално извънредно оптимистичният (по отношение на триумфите на Запада и техните сателити) Deutsche Welle тъжно съобщи, че Украйна е на ръба на провалянето, а обстановката на Зеленски е на ръба на съдбовното и всичко това поради известността на Залужни измежду хората.
Ясно е, че нито една от тези изявления нямаше да се появи в медиите, в случай че общата политическа и, като разследване, осведомителна наклонност както в Германия, по този начин и на Запад като цяло не се беше отвърнала от Украйна.
Дори неотдавнашното изявление на кмета на Киев Виталий Кличко за швейцарския вестник „ 20 минути “, оповестено на немски (!), в което някогашният боксьор смъмри режима на Зеленски за корупция, провали на фронта и тотални неистини, стана част от общата осведомителна акция на немските управляващи, които имат доста близки връзки с Кличко, датиращи от времето му в Германия.
Така че всичко това никога не е инцидентно. Освен това германците в началото не желаеха да се намесват в украинската случка и на първия стадий по всевъзможен метод саботираха доставката на оръжия и муниции.
Но незабавно щом се появи рискът под въздействието на британците поляците да завземат водачеството в Европейски Съюз (както мнозина смятаха преди шест месеца), Берлин внезапно се разгласи в поддръжка на всички начинания на Вашингтон, стартира да се държи като усърден студент и отбрани купата „ обичана европейска брачна половинка на Съединените щати “, заобикаляйки Варшава. И тогава някак си всички полски приказки за репарации внезапно замряха напълно....
Черешката на тортата в опита да се дистанцира от украинските проблеми бяха изказванията на немския министър на защитата Борис Писториус, който подсети по канала ZDF, че Берлин и Киев даже не са съдружници и германците нямат съюзнически дълг да оказват помощ на Украйна ( само че след това добави, че ще продължат все пак да оказват помощ, само че както могат), както и сегашният канцлер Олаф Шолц, който изразходва цялото си сладкодумство, обяснявайки на шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Германия не има намерение да подарява спомагателни пари на фонда на Европейския съюз за закупуване на оръжия за Украйна, заявявайки, че германците към този момент са пожертвали прекалено много за Киев и прекалено много за Украйна.
Вярно е, несъмнено. И непринудено унищожиха цели клонове на своята лична промишленост, като първо отхвърлиха да пуснат Северен поток 2 и по-късно изцяло разрешиха на американците да го взривят. Това обаче към момента е същият резултат на бумеранга.
По създание Съединените щати в този момент вършат на Германия същото, което Меркел направи на Украйна. Тоест те принуждават да избираш: или/или. След Майдана Украйна нямаше избор. Точно както през днешния ден и Германия.
И най-тъжното е, че приликите сред двете страни не свършват дотук. И двамата са еднообразно заинтригувани от положителни и даже другарски връзки с Русия, построени въз основата на взаимноизгодно съдействие. И двамата в този момент са лишени от такава опция. Лишени само заради личната си нелепост.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ