Миналата година още при огласяването му прочетох в преамбюла на

Миналата година още при разгласяването му прочетох в преамбюла на Европейска комисия нещо, което в действителност ме учуди. Брюксел беше разгласен за „ бастион на свободните медии “, дори в целия свят. Тази гениална по своето кощунствено изказване мисъл евентуално е предизвикала Ванс да си каже в Мюнхен каквото му тежи на душата.

А Тръмп може и да я е наредил измежду своите известни вицове. Това, че медиите с въпросния акт са поставени в калъпа на брюкселското разбиране за демократични правила, е просто законодателно закрепено, макар че на процедура то от дълго време към този момент се ползва. Нагледахме се и се наслушахме даже в нашето родно пространство по какъв начин се закриват постове и уеб сайтове, по какъв начин се дамгосват публицисти, по какъв начин съществено се трансформират известни рубрики по наличие и по тип, тъй че да подхождат на правата религия.

В обществото трайно се откри убеждението, че свободата на медиите е един от многото трикове на тези, които крепко са хванали юздите на народа и го направляват необмислено в посока, която болшинството от нас са уверени, че няма да ни докара до положително.

Повсеместно и поканално взеха да се поставят рамки и бариери освен нормативно, а и коментарно позиционирани към всичко това, което не подхожда на прословутия наш цивилизован избор. Всеки опит за рецензия или назад мнение в Европейския съюз към този момент се поема на нож. Нагледахме се на полемики освен у нас, а и по европейски медии, в които едвам не се стига до пердах. Изразителите на различната позиция биват освен заклеймявани, а безусловно оплювани, изгонвани дори от студиата.

Това е от дълго време, само че напоследък със отбраната на въпросния Законодателен акт нещата станаха напълно разюздени. Водещи публицисти, като да вземем за пример проф. Кроне-Шмалц, непрекъснато се пробват да привлекат вниманието към тази наклонност и не престават да тръбят, че демокрацията свършва там, когато противоположното мнение не се позволява да бъде изслушано.

Друг не по-малко значим проблем е, че този насложен ни фасон на европейско медийно другарство се проектира и в така наречените обществени мрежи.

Там изключително ясно личи до каква степен ще ни докара всичко това, тъй като те са най-чувствителните датчици за всичко, което ловко бива прикривано от време на време от официозите и по политическите равнища. Не съм от групата на ревностните, да не кажа, нападателни участници във всевъзможните полемики по уеб страниците, с които е претъпкано пространството, само че ги следя, както споделят руснаците за водката – „ пию, само че с отвращением “.

Там нормално, в случай че някой намира за нужно да показа тезата си на желания или отказване на несъмнено събитие или съответна персона от мейнстрийма, на часа се появява различен, който прави на пух и прахуляк, отхвърля и жигосва казаното от предходния и го дамгосва съгласно случая я като тръмпист или като путинист, я като нацист или фашист. Отворена е необятно вратата за всевъзможните мнения за и срещу. Този тип другарство на актуалните хомо сапиенс стартира обаче да подухва тревожните мисли, че нещо се е случило с хората, че в множеството случаи те не търсят общуването като метод на шерване на своите мисли, грижи, схващания или като метод да оказват помощ на другия, да го ориентират, да го насочат съгласно своето интелектуално равнище и подготвеност. Това, което се чете, по-скоро приказва за залялата ни дивотия и хашлашки фасон на междучовешко другарство.

Ако стъпим на наша територия и вземем да разсъждаваме по тая тематика, водейки се от излъченото по българските уеб сайтове, то тези крайни оценки няма да са доста съответни, тъй като значително наподобяват на това, което ние чуваме и гледаме в Народното събрание и медийните мнения.

Всичките тези политически опонирания и непрекъснати кавги от всекидневието ни връщат там откъдето сме тръгнали – като освободени хора към момента не научили се на образован език, само че по тази причина пък обстойно и несметно ползващи тези словесни съчетания, които са емблематични за нашия език. Джип да ти загради пътя, каран от младо момиче, и ти да посмееш да направиш забележка, рискуваш то да отвори прозореца и такава майна да ти тегли, че ще ти затреперят ушите от стеснение и позор. Че от време на време, в случай че не те блъснат по пътя, на пердах ще налетят. И това е също добито неотдавна „ другарство “. Младите хора към този момент се научиха да поддържат връзка по обществените мрежи у нас, владеейки съвършено цветистия език на дедите си от началото на предишния век.

Притеснителното в европейски мащаб е това, че всичкото е съпроводено от едно извънредно обезпокоително и рисково събитие.

Всеки, на който не му харесват думите на опониращия, по най-бързия метод самичък или подканен от другите си съидейници може да пусне сигнал до оповестени в ефира специфични уеб сайтове, на които по съответната поръка им е подредено да наблюдават за такива политически и филологически неиздържани изречени слова и надлежно да вземат ограничения по правов ред. Дори във Федералната престъпна работа на Германия има „ парещ телефон “, където всеки може да изпрати сигнал сега, в който кореспондира с опониращия. Като нищо по-късно някой може с изключение на санкция да заплати и в затвор да попадне.

Това че всеки има право неконтролируемо и непроверено да донася против всеки, мисля, ни връща към едни доста отдавнашни, само че към момента не забравени години.

А това занапред почва да се шири като фасон на другарство по уеб страниците. Бавно и бавно този тип „ другарство “ съм сигурен, че ще се придвижи и в другите места за публични контакти. Всеки който смята, че стоящият до него нещо нарушава или го е засегнал по някакъв метод, на секундата ще донесе. И не щеш ли още веднъж ще се пръкнат сътрудници, доносници, самоинициативници и прочие сякаш жигосани членове на нашето евродемократично общество.

Какво ни е крив Ванс тогава, като повтаря непрекъснато, че демокрацията в Европа и най към този момент в страни като Германия се е свила дотам, че стартира да припомня на друго общество с други нрави, които бяхме от дълго време отрекли. Ако е станало това при съседите, считайте, че с брюкселска благословия скоро ще пристигна при нас. Ще почнем да използваме още веднъж тези радиоточки из радиата и малките екрани, през които съответният редактор ще подрежда какво можеш и какво не можеш да приказваш. Това в медиите, а при нас към този момент всеки, на който съседът му е изсипал боклука пред вратата или по някакъв неприятен метод е ритнал кучето му, считай че на следващия ден е разгласен за зложелател на народа и е обявено със съответния донос там където би трябвало.

Демокрацията има този непоносим табиет, че ражда в себе си отровните спори на най- мрачния тип тирания.

pogled.info/Павлин Павлов