Миналата година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и

...
Миналата година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и
Коментари Харесай

БЕХ, Аурубис, НЕК и Еврохолд са сред българските лидери в тазгодишната класация на Кофас Топ 500, в нея влизат и още 21 родни компании

Миналата година донесе удобни условия както за стопанските системи, по този начин и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че към момента е изправена пред провокациите на пандемията от КОВИД-19, икономическата интензивност се възвърне от спада през 2020 година В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в района означиха внезапно възходящи доходи и по-високи облаги, оповестяват от " Кофас ", един от световните водачи в експротното обезпечаване и ръководство на риска. Още по тематиката 18 окт 2022 Това сподели 14-ото годишно изследване на " Кофас " за най-големи компании в Централна и Изтомна Европа (ЦИЕ) за 2021 година. Според отчета, до момента в който районът записва по-лека криза през 2020 година със междинен напредък на Брутният вътрешен продукт, достигащ -3.7 на 100 спрямо -5.5 на 100 в Западна Европа, възобновяване на ЦИЕ през 2021 година също беше по-впечатляващо, достигайки 5.7 на 100 спрямо 4.7 на 100 в западноевропейските стопански системи. Българските компании в класацията В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български сдружения. От най-високо изкачилите се в класацията родни бизнеси са Българският енергиен холдинг (Bulgarian Energy Holding)- 15-та позиция, " Аурубис България " (Aurubis Bulgaria)- 45-та позиция, Националната електрическа компания (National Electric Company) - 97 -ма позиция и " Еврохолд България " (Evrohold Bulgaria) - 112 -та позиция. Лукойл България е на 142 позиция, Астра Биопланд - 143-та позиция, ADVANCE PROPERTIES LTD - 197 позиция, SAKSA LTD - 232-ра позиция, BA GLASS BULGARIA JSC - 217, SOPHARMA TRADING JSC - 393, TETS MARITSA IZTOK 2 JSC* - 395, CONTOURGLOBAL MARITSA EAST3 JSC -461, AEC KOZLODUI JSC*- 167 -ма позиция, BULGARGAZ JSC -221, KAUFLAND BULGARIA EOOD & CO* No - 253, LIDL BULGARIA EOOD END KO COMMONDITE- 316, OLIVA JSC - 351, ENRGO-PRO VARNA JSС - 360, DAPHNA GROUP LTD*- 362, SOFIA MED JSC - 374, HUVEPROJECT JSC - 425, EXPRESS LOGISTIC AND DISTRIBUTION LTD - 478, A1 BULGARIA JSC - 481.  " В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от миналата 2020 година и това е изцяло разбираемо. Доста огромна част от бизнеса се възползва от възстановителните Ковид ограничения от държавното управление и записаният растеж в оборотите беше ненапълно предвидим. Тази година, обаче, българският бизнес е заплашен още веднъж заради разтърсванията в макроикономически проект – следва да разберем какъв брой и по какъв начин ще бъдат усетени в България и района ", споделя Пламен Димитров, шеф на " Кофас България ". Лидерите Общият оборот на всичките 500 компании, включени в класацията, се е повишил с 26.9 на 100 до 842 милиарда евро. Съвкупните чисти облаги съвсем са се удвоили спрямо 2020 година, достигайки 41 428 милиона евро. Освен това, 500-те компании са наели 2.2 милиона души през миналата година (+1.3 на 100 по отношение на 2020 г.). Полската петролна компания PKN Orlen още веднъж е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52 на 100, до момента в който през миналата година беше намалял с 23 на 100. Чешката " Шкода " (Skoda Auto) заема второто място, мултинационалната петрорлна и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и " Фолксваген " (Volkswagen) Словакия (8-мо място) бяха на върха в предходни ранглисти. Повечето от тях записват по-висок оборот. Производителите на коли като Skoda Auto и Volkswagen Словакия записват единствено леко нарастване на приходите с 0.4 на 100 и 2.3 на 100 заради спирания на веригата за доставки. Водеща позиция на бранша за рандеман и преправка на нефт и газ Три основни бранша (автомобилен и транспортен, нефт и газ, неспециализирана търговия), показани от най-големите компании в района, не престават да образуват 53 на 100 от общите доходи. Класацията разкрива, че всички промишлености записват растеж на оборота заради ускорение на търсенето и слаба насочна точка от миналата година. Това оказа голямо въздействие върху финансовите индикатори на фирмите заради началния стадий на пандемията и обвързваните с нея органичителни ограничения. Най-яркият образец идва от бранш текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и смяна в потребителските желания през пандемичната 2020 година Година по-късно секторът означи най-голям растеж на оборота от 60.3 на 100. За разлика от него, най-слабо нарастване е записано в бранша на строителството (+9.5 на сто), автомобилостроенето и превоза (+9.6 на сто). Последните два бранша остават преобладаващи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия. Повечето промишлености съумяха да генерират по-високи чисти облаги, като металите водят класацията (+437 на сто). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата индустрия са секторите, които демонстрират отрицателна динамичност в тази област. Най-добре оценената промишленост в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, само че отбелязва растеж на оборота от 27.9 на 100 и повече от двойно нарастване на чистата облага. Секторът на потребни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните артикули още веднъж е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на чистата облага (+331.5 на сто) след 52-процентното нарастване в цените на петрола през 2021 г. " В резултат на съживяването на международната търговия износът от ЦИЕ способства за ускоряването на районните индустриални браншове, които претърпяха по-високи разноски за обработка. Тези разноски се покачиха внезапно след началото на възобновяване от пандемията и те към момента засягат бизнеса значително в наши дни, изключително в този момент, когато разноските за сила и вложени запаси скочиха след началото на войната в Украйна ", сподели Грегож Шилевич, основен икономист на " Кофас " за Централна и Източна Европа. " Наистина, защото Русия доставяше на Европа енергийни артикули, цените скочиха доста през 2022 година, с което стартира рецесията. В същото време нарушаванията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни артикули доведоха до възходяща инфлация на цените на храните заради обстоятелството, че както Русия, по този начин и Украйна заемат забележителен дял в международния експорт на селскостопански артикули ", добавя той. " Очаква се стопанските системи на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, почнала през февруари 2022 година Това се дължи на географската им непосредственост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на сила от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това значи, че районът е уязвим от редица фактори и идващото издание на класацията ни може да покаже друга картина ", добавя Ярослав Яворски, основен изпълнителен шеф на " Кофас " за Централна и Източна Европа.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР