Горещите вълни вече струват милиарди на Европа, и България ще бъде засегната
Миналата година беше най-горещата в историята на Европа и света, като температурите надминаха всички досегашни върхове. Европа, която се затопля два пъти по-бързо от международния междинен ритъм, към този момент усеща съществени стопански вреди от възходящите горещи талази, отбелязва Euronews.
Според проучване, оповестено в списанието " Nature Communications ", в години с рискови горещини като 2003 и 2018 година, икономическите загуби за Европа са достигали до 0,5% от Брутният вътрешен продукт – повече от двойно по отношение на междинното за предходните десетилетия. Очаква се тези загуби да надминат 1% от Брутният вътрешен продукт до 60-те години на XXI век, в случай че не бъдат подхванати ефикасни ограничения за акомодация.
Отделно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз предизвестява, че горещините понижават продуктивността на труда – изключително в браншове с външна работа. Десет спомагателни дни с температури над 35°C могат да смъкват годишната продуктивност с до 0,3%, а при над 40°C – до съвсем 2%.
Симулации на Организацията за икономическо съдействие и развиване демонстрират, че Испания регистрира максимален спад в продуктивността – с 0,22% сред 2000–2004 и 2017–2021 година Следват Франция и Унгария (по 0,13%), а в групата със загуби от над 0,1% влизат Словакия, България, Словения, Италия, Полша и Румъния.
При сюжет с повишение на температурата с 2°C, загубите в продуктивността може да надвишат 0,8% в Испания и към 0,5% в Италия и България. В същото време Дания и Финландия са измежду страните с най-ниско предстоящо влияние.
Въпреки че някои адаптационни практики като по-ранно започване на работа и наложителни почивки при горещини към този момент се ползват в Южна Европа, те ще би трябвало да се разширят и на север, защото рисковите горещини стават все по-чести и интензивни.
Експертите упорстват за незабавни ограничения: от разширение на зелените площи до градско обмисляне, ограничаващо резултата на топлинните острови.
Според проучване, оповестено в списанието " Nature Communications ", в години с рискови горещини като 2003 и 2018 година, икономическите загуби за Европа са достигали до 0,5% от Брутният вътрешен продукт – повече от двойно по отношение на междинното за предходните десетилетия. Очаква се тези загуби да надминат 1% от Брутният вътрешен продукт до 60-те години на XXI век, в случай че не бъдат подхванати ефикасни ограничения за акомодация.
Отделно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз предизвестява, че горещините понижават продуктивността на труда – изключително в браншове с външна работа. Десет спомагателни дни с температури над 35°C могат да смъкват годишната продуктивност с до 0,3%, а при над 40°C – до съвсем 2%.
Симулации на Организацията за икономическо съдействие и развиване демонстрират, че Испания регистрира максимален спад в продуктивността – с 0,22% сред 2000–2004 и 2017–2021 година Следват Франция и Унгария (по 0,13%), а в групата със загуби от над 0,1% влизат Словакия, България, Словения, Италия, Полша и Румъния.
При сюжет с повишение на температурата с 2°C, загубите в продуктивността може да надвишат 0,8% в Испания и към 0,5% в Италия и България. В същото време Дания и Финландия са измежду страните с най-ниско предстоящо влияние.
Въпреки че някои адаптационни практики като по-ранно започване на работа и наложителни почивки при горещини към този момент се ползват в Южна Европа, те ще би трябвало да се разширят и на север, защото рисковите горещини стават все по-чести и интензивни.
Експертите упорстват за незабавни ограничения: от разширение на зелените площи до градско обмисляне, ограничаващо резултата на топлинните острови.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ