Кредити, пазари, инфлация: Отговорът на банките във време на криза
Миналата година банките завършиха с към 50 на 100 спад на облагата, а през първото полугодие на 2021 година растежът е 35%. Банковият бранш твърди,че не са занижени критериите при отпущането на заеми.
Главният изпълнителен шеф на ДСК Тамаш Хак-Ковач приказва пред Българска национална телевизия за прогнозата на банкерите, както и за какво изчезнаха срочните депозити. Според него в България няма балон на цените на жилищата и кредитирането.
" По мое мнение балон не значи единствено внезапен скок на цените, а непростим скок. Според мен нямаме съображение да твърдим, че виждаме това у нас, тъй като има доста други фактори за растежа на цените - единият е негативните лихви, хората търсят къде да влагат парите си, също така и пандемията оказа въздействие, прекарваме повече време у дома, желаеме да живеем по-добри условия, и третият фактор е растежът в заплатите и спадът на лихвите - по този начин хората могат да си разрешат по-скъпи ипотеки. Простата аритметика демонстрира, че в случай че вземете ипотека която е била с 3,5% рента, а в този момент е 2,5% годишно и заплатата ти ви се е нараснала с 10%, това значи, че в небосвод от 30 години освен това понижение, можете да си позволите с 30% по-голяма ипотека - остава да решите по какъв начин да изхарчите парите. Това следим в този момент ", сподели той.
Българската национална банка би трябвало да подсигурява, че в случай че има проблем, останалите банки би трябвало да са готови, сподели още Ковач. Капиталовият буфер е по-скоро превантивна мярка, за има време за реакция.
" Очевидно Българска народна банка вижда риск, другояче нямаше да подхваща тази мярка. Но за мен като банкер, не виждам такава заплаха. Ръстът на цените не ми се коства голословен. Още по-важното е, че банките не сме почнали да променяме или занижаваме критериите за разпределяне на заеми и това е най-важният сигнал - има или не балон на пазара. Кредитите тази година се отпускат по същите правила като предходната и по-миналата. Българска народна банка в последна сметка може да вижда и други опасности, примерно централизация на капитали в района, не в една или друга банка. Мярката им е просто знак - бъдете деликатни ", разяснява банкерът.
Според него казусът със срочните депозити е в негативните лихви.
" Можете да се обърнете към Европейската централна банка - това е ситуацията. Давам ви образец - Ако вземем депозит, той се държи в Българска народна банка и има негативна рента - надлежно би трябвало да помоля клиента да ми заплаща тази рента. Ако взема 100 лв. депозит, в най-хубавия сюжет, той отива в Българска народна банка, която го го влага в ДСК - и имат отрицателна рента. Тоест, аз би трябвало да желая от клиента да ми заплати негативната рента, което значи вие да ми дадете 100 лв., аз вземам 1 лев и останалите 99 отиват в депозит. Естествено, множеството клиенти не желаят да заплащат по този метод ", изясни той.
Ковач сподели, че мораториумът се е отразил на доста дребен % от клиентите на банката му - главно в областта на лизинга и продажбите на дребно.
" При 80 на 100 от тях няма проблем, към този момент погасяват обикновено отговорностите си. Но имаме 5% от клиентите ни, които имаха проблеми с заплащането и погасяването на отговорностите след края на мораториума. Той си свърши работата, само че пазарно не оказа съществено въздействие. Определено няма потребност от нов мораториум като мярка ", съобщи той.
По думите му би трябвало да се следят изявленията на Европейската централна банка и другите национални банки, с цел да можем да си вадим заключения по отношение на тласъците и инфлацията в стопанската система.
" Ако мислите какво да предприемете средносрочно за идващите 3 до 5 години - не имаме вяра, че ще има смяна. Освен това, инфлацията оказва въздействие, в този момент цените са по-високи, тъй като предходната година по време на пандемията бяха по-ниски. Така че следващата година нещата ще се успокоят ", сподели Тамаш Хак Ковач.
Вижте целия диалог във видеото
Главният изпълнителен шеф на ДСК Тамаш Хак-Ковач приказва пред Българска национална телевизия за прогнозата на банкерите, както и за какво изчезнаха срочните депозити. Според него в България няма балон на цените на жилищата и кредитирането.
" По мое мнение балон не значи единствено внезапен скок на цените, а непростим скок. Според мен нямаме съображение да твърдим, че виждаме това у нас, тъй като има доста други фактори за растежа на цените - единият е негативните лихви, хората търсят къде да влагат парите си, също така и пандемията оказа въздействие, прекарваме повече време у дома, желаеме да живеем по-добри условия, и третият фактор е растежът в заплатите и спадът на лихвите - по този начин хората могат да си разрешат по-скъпи ипотеки. Простата аритметика демонстрира, че в случай че вземете ипотека която е била с 3,5% рента, а в този момент е 2,5% годишно и заплатата ти ви се е нараснала с 10%, това значи, че в небосвод от 30 години освен това понижение, можете да си позволите с 30% по-голяма ипотека - остава да решите по какъв начин да изхарчите парите. Това следим в този момент ", сподели той.
Българската национална банка би трябвало да подсигурява, че в случай че има проблем, останалите банки би трябвало да са готови, сподели още Ковач. Капиталовият буфер е по-скоро превантивна мярка, за има време за реакция.
" Очевидно Българска народна банка вижда риск, другояче нямаше да подхваща тази мярка. Но за мен като банкер, не виждам такава заплаха. Ръстът на цените не ми се коства голословен. Още по-важното е, че банките не сме почнали да променяме или занижаваме критериите за разпределяне на заеми и това е най-важният сигнал - има или не балон на пазара. Кредитите тази година се отпускат по същите правила като предходната и по-миналата. Българска народна банка в последна сметка може да вижда и други опасности, примерно централизация на капитали в района, не в една или друга банка. Мярката им е просто знак - бъдете деликатни ", разяснява банкерът.
Според него казусът със срочните депозити е в негативните лихви.
" Можете да се обърнете към Европейската централна банка - това е ситуацията. Давам ви образец - Ако вземем депозит, той се държи в Българска народна банка и има негативна рента - надлежно би трябвало да помоля клиента да ми заплаща тази рента. Ако взема 100 лв. депозит, в най-хубавия сюжет, той отива в Българска народна банка, която го го влага в ДСК - и имат отрицателна рента. Тоест, аз би трябвало да желая от клиента да ми заплати негативната рента, което значи вие да ми дадете 100 лв., аз вземам 1 лев и останалите 99 отиват в депозит. Естествено, множеството клиенти не желаят да заплащат по този метод ", изясни той.
Ковач сподели, че мораториумът се е отразил на доста дребен % от клиентите на банката му - главно в областта на лизинга и продажбите на дребно.
" При 80 на 100 от тях няма проблем, към този момент погасяват обикновено отговорностите си. Но имаме 5% от клиентите ни, които имаха проблеми с заплащането и погасяването на отговорностите след края на мораториума. Той си свърши работата, само че пазарно не оказа съществено въздействие. Определено няма потребност от нов мораториум като мярка ", съобщи той.
По думите му би трябвало да се следят изявленията на Европейската централна банка и другите национални банки, с цел да можем да си вадим заключения по отношение на тласъците и инфлацията в стопанската система.
" Ако мислите какво да предприемете средносрочно за идващите 3 до 5 години - не имаме вяра, че ще има смяна. Освен това, инфлацията оказва въздействие, в този момент цените са по-високи, тъй като предходната година по време на пандемията бяха по-ниски. Така че следващата година нещата ще се успокоят ", сподели Тамаш Хак Ковач.
Вижте целия диалог във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ