Циганският Тудуровден
миналата година (2011), по време на кушията за, в Ботаническата градина на Варна. Циганите почитат доста този празник, който те назовават Тудуровден. Реално по-голяма част от участниците бяха с подобен етнос.
В циганските митове, на циганите-християни, свети Тудур е добър ездач, който пази конете от заболявания. Смята се, че в случай че гледаш добре коня си светията ще донесе доста здраве и благодат за дома..
За празника се приготвят седмици преди него. Цялото семейство се включва в накичването на конете. Шарени мъниста, нови, красиви панделки, захващащи сплетени гриви и опашки. Красиви пискюли, звънчета и украси, каруците почистени, пребоядисани с присъща сцена, светията посрещнат от красива госпожица.
В предишното ездачите обличали особено ушити за празника везани елеци и шапки с пискюли. Препускали с конете, посещавали домовете и пеели " Омле, домле "
Свети Тодор коня кове, Омле, домле!
На морава, на зелена,
Сестрица му клинци дава
Низ ръкави, низ свилени:
- На ти, брайко, злато плочи,
Злато плочи, сребро клинци,
Да подковеш добра коня,
Да обидиш Цибро поле,
Да набереш росно цвеке,
Да увия до два венци,
До два венци за младенци,
Да ги тура в пъстър ковчег,
Да ми светят даровете
Като слънце у бял Дунав.
Домакинята, чиято къща посетели, ги " позлатявала " пръскайки върху тях и конете царевични зърна, дарявала ги и с някоя монета за благодат. Следвала кушията,а спечелилият бил окичван с венец на шията, през днешния ден най-често за спечелилият е отредено агънце.
Тези фотоси бях разгласила в профила си във facebook и тогава доста хора ми писаха известие " доста цигани/мангали/ "
Та и тогава им описах какво видях аз:
Циганите си бяха чистосърдечни, от оная искреност, откровеност и естественост, която мнозина могат единствено да мечтаят. Където бяха те, малко на брой стояха до тях. А те се радваха като деца. На опцията да покажат същинското си Аз. Нещо, което надълбоко в себе си желаем всички и което е невероятното несъгласие, с което живеем. Всеки ден.
Някаква жена мина около мен и сподели " Аууу, не, не, не, не, не, няма да заставам до тези ". Е, аз стоях до " тези ". Не се случи нищо изключително. Честно? Бяха по приветливи от множеството хора там. Правеха ми път в случай че желая да фотографирам, помагаха ми да мина огражденията.
На кушията една жена до мен се възмути, че някакви хора минали въпреки това късно и сподели " е гатти, българска работа ", същата загаси два фаса в тревата на Ботаническата градина.
Мислим си, че сме доста разнообразни от другия. Сериозно?
В циганските митове, на циганите-християни, свети Тудур е добър ездач, който пази конете от заболявания. Смята се, че в случай че гледаш добре коня си светията ще донесе доста здраве и благодат за дома..
За празника се приготвят седмици преди него. Цялото семейство се включва в накичването на конете. Шарени мъниста, нови, красиви панделки, захващащи сплетени гриви и опашки. Красиви пискюли, звънчета и украси, каруците почистени, пребоядисани с присъща сцена, светията посрещнат от красива госпожица.
В предишното ездачите обличали особено ушити за празника везани елеци и шапки с пискюли. Препускали с конете, посещавали домовете и пеели " Омле, домле "
Свети Тодор коня кове, Омле, домле!
На морава, на зелена,
Сестрица му клинци дава
Низ ръкави, низ свилени:
- На ти, брайко, злато плочи,
Злато плочи, сребро клинци,
Да подковеш добра коня,
Да обидиш Цибро поле,
Да набереш росно цвеке,
Да увия до два венци,
До два венци за младенци,
Да ги тура в пъстър ковчег,
Да ми светят даровете
Като слънце у бял Дунав.
Домакинята, чиято къща посетели, ги " позлатявала " пръскайки върху тях и конете царевични зърна, дарявала ги и с някоя монета за благодат. Следвала кушията,а спечелилият бил окичван с венец на шията, през днешния ден най-често за спечелилият е отредено агънце.
Тези фотоси бях разгласила в профила си във facebook и тогава доста хора ми писаха известие " доста цигани/мангали/ "
Та и тогава им описах какво видях аз:
Циганите си бяха чистосърдечни, от оная искреност, откровеност и естественост, която мнозина могат единствено да мечтаят. Където бяха те, малко на брой стояха до тях. А те се радваха като деца. На опцията да покажат същинското си Аз. Нещо, което надълбоко в себе си желаем всички и което е невероятното несъгласие, с което живеем. Всеки ден.
Някаква жена мина около мен и сподели " Аууу, не, не, не, не, не, няма да заставам до тези ". Е, аз стоях до " тези ". Не се случи нищо изключително. Честно? Бяха по приветливи от множеството хора там. Правеха ми път в случай че желая да фотографирам, помагаха ми да мина огражденията.
На кушията една жена до мен се възмути, че някакви хора минали въпреки това късно и сподели " е гатти, българска работа ", същата загаси два фаса в тревата на Ботаническата градина.
Мислим си, че сме доста разнообразни от другия. Сериозно?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ