Десктоп процесорите на 2018 година: войната продължава
Миналата 2017 година бе значима за десктоп процесорите. Благодарение на AMD на пазара за първи път се появиха потребителски CPU с над 6 ядра. Това принуди Intel да преразгледа своята бъдеща тактика и небрежно да стартира да прави 6-ядрени решения, с цел да може по някакъв метод да се конкурира с AMD. Тази година „сините“ трябваше да отговорят както би трябвало на „червените“. Дали съумяха? Нека дружно разгледаме някои от излезлите тази година централни процесори и да преценим, до каква степен е стигнала войната сред Intel и AMD.
Проблемите на Intel с 14 nm софтуерен развой
Пътната карта на Intel от 2010 година в този момент провокира единствено усмивка
Тук Intel напълно не е за завиждане: всички проекти по прехода към 10 нанометров софтуерен развой се провалиха. На пазара има единствено един подобен процесор – мобилният 2-ядрен Core i3-8121U, който даже няма интегрирана графика. Производството на 14 nm процесори не може да удовлетвори търсенето и процесорният колос реши да върне производството на част от своите чипсети към 22 nm, с цел да освободи поточни линии. Такива са да вземем за пример чипсетите H310C и B365. Но в последна сметка цените на всички чипове на Intel значително се усилиха и в този момент са с към 15-20% по-високи, в сравнение с са цените в формалния уебсайт на компанията.
AMD няма сходни проблеми. Тази компания няма лично произвеждане и употребява индустриалните мощности на GlobalFoundries, които са изцяло задоволителни за угаждане търсенето на пазара, както и за задържане на цените на процесорите конкурентно ниски. Резултатът бе изцяло предсказуем: AMD завзе над 50% от европейския и американския пазари, а Intel нищо не може да направи и даже съгласно публично изявление на корпорацията, дефицитът ще продължи още една година.
AMD Athlon 200GE: водачът на нископроизводителния сегмент
Очевидно е, че базовото равнище е най-масово – множеството притежатели на лични компютри не се интересуват изключително доста от игри и не обработват дълги видеа. Разбира се, за текстообработка и сърфиране в Глобалната мрежа не е нужен топ-компютър.
През последните към 5 години водач в този сегмент бе Intel. Неговите Celeron-и се продаваха за 40-50 $, което даваше опция да се сглоби компютър, който без монитора, клавиатурата и мишката (системния блок), коства някъде към $150-$180. Разбира се, по това време AMD също оферираше даже и по-евтини APU – т.е., хибридни процесори с мощно видео ядро, само че даже през 2017 година тези чипове се произвеждаха посредством 28 нанометров софтуерен развой, имаха на процедура един изчислителен модул и се затрудняваха даже с офисната работа. Ето за какво, Celeron-те бяха безусловните бестселъри.
Но няма нищо постоянно и нещата внезапно се трансформираха. Към сегашен ден един Celeron коства към $60, а AMD единствено преди няколко месеца показа на пазара Athlon 200GE, който е със същата цена, само че е по-добър безусловно във всичко. При една и съща периодичност, Athlon 200GE предлага 4 потока, а не два. Интегрираната графика с архитектура Vega е над три пъти по-мощна от Intel HD Graphics. Де факто този процесор е пряк съперник на Pentium, който има същите 2 ядра и 4 влакна, само че коства съвсем $85.
А решаващият удар, който срина изцяло Celeron и Pentium, е опцията за овърклок на Athlon и в последна сметка се оказа, че процесорът за $60 е с 15-20% по-бърз от процесора за $85, като даже предлага доста по-мощна графика. Резултатът е явен: за Intel той е скръбен – Athlon 200GE стана бестселърът в нископроизводителния сегмент, а „сините“ към този момент няма с какво да отговорят.
Intel Coffee Lake: най-сетне цялостен комплект
Миналата есен Intel небрежно показа базовия комплект от своите нови процесори с архитектура Coffee Lake: Във всяка Core i серия имаше единствено по два процесора – с ниска периодичност без овърклок и бърз, с опция за клокване. Чипсетът бе единствено един – Z370, с поддръжката на овърклок и на този декор елементарният Core i3 наподобява някак небалансирано.
Но тази година Intel наваксва. Появиха 4 по-опростени чипсета (H310, B360, H370 и Q370) и процесорите от всяка серия станаха повече. Има и междинни разновидности, както и модели с показател Т: със съществено понижени честоти, само че и с температурен коефициент едвам 35 W. Тези процесори са удачни за компактни и тихи системи. Ето по какъв начин наподобява цялото портфолио с тези процесори:
Виждаме, че има процесори за всеки усет и портфейл. Но както и по-рано, измежду тях има редица безсмислени. Така да вземем за пример, какъв е смисълът да се предлага процесора Core i3-8300? Той е по-бърз от i3-8100 единствено със 100 MHz, което дава 2-4% по-висока продуктивност, като в действителност тези проценти са в рамките на погрешността. Само че цената е с $20 по-висока. С процесорите от серията Т, също не всичко е ясно: те костват тъкмо толкоз, колкото и другите CPU без този показател, само че са явно по-слаби. Тогава, защо да ги купуват, като за същите пари може да се вземе пълностоен процесор и при предпочитание да му се смъкна честотата. Всеки се сеща, че противоположното е невероятно: няма по какъв начин да се трансформира Т процесор в общоприет. Да, демонстрира се обилие от процесори, само че в последна сметка това в съществени линии са си чиповете, показани още през 2017 година.
AMD Ryzen Raven Ridge: най-сетне нови хибридни процесори
AMD постоянно е била известна със своите APU – хибридните процесори с мощна интегрирана графика. Тези решения се оказаха идеални за мултимедийни и базови геймърски системи, тъй като са доста по-евтини от система с процесор без графика и обособена видеокарта.
Подготвяйки Ryzen, AMD нямаше време да обърне внимание на своите APU. Компанията взе старите процесори от сериите A8 и A10, усъвършенства ги за работа с AM4 и DDR4 и ги показа на пазара надали не като запушалка за сокета. Тези 28 nm решения през 2017 година изглеждаха прекомерно бледи. Но тази година, когато се оправи с архитектурата Raven, компанията качествено обнови и своите APU. Сега те се базират на архитектурата Raven, а интегрираната графика – на Vega.
В последна сметка, получи се нещо доста хубаво. Старшият Ryzen 2400G с цена $170 работи на равнището на Core i3-8100 + GT 1030, които дружно костват към $200. С други думи, това е едно чудесно решение за мултимедиен и/или по-опростен геймърски компютър.
AMD Ryzen Pinnacle Ridge: предстоящата гражданска война
Преди година AMD съумя триумфално да се завърне на пазара и да покаже, че може да прави процесори, които в редица области са доста по-добри от тези на „синия“ съперник. В това отношение, никой никаква гражданска война не очакваше – най-вече да бъдат оправени някои видяни неточности.
Но AMD изненада всички. Първо, трансферира всички свои процесори от 14 nm на 12 nm софтуерен развой. Това подвигна честотата с 200-300 MHz, само че несъмнено, до процесорите на Intel е към момента надалеч. Второ, в архитектурата Zen+ бяха оправени проблемите с RAM – в този момент бързите високочестотни памети без проблем работят с новите Ryzen. Освен това, с 10-15% бяха понижени задръжките при работата с кеша на процесора, което оказа позитивно въздействие на продуктивността.
В последна сметка, цялостната продуктивност набъбна с 10-15%, което напълно не е неприятно единствено за една година. Едва ли има смисъл за възобновяване от остарялото към новото потомство Ryzen, само че при сглобяване на нова система, процесорите Ryzen 2000 наподобяват къде по-привлекателно.
Важен е и различен миг. Тъй като Intel към момента не може да предложи нещо по-конкурентно, AMD реши да обнови единствено старшите модели, където растежът на продуктивността е сериозен. Ето за какво на пазара останаха да се продават да вземем за пример, младшият 6-ядрен Ryzen 5 и старшите 4-ядрени Ryzen 3 и Ryzen 5, които в действителност са доста положителни:
Разбира се, AMD не устоя и предложи официално новите чипсети X470 и B450. Тяхната единствена разлика от серия 300 е в поддръжката на технологията StoreMi, даваща опция потреблението на SSD като кеш памет на HDD, което е аналогично на технологията Fusion Drive на Intel. Производителите на дънни платка по този начин и не започнаха да употребяват новите чипсети, тъй като и X370 разрешава овърклок, а StoreMi не получи разпространяване.
Core i7-8086K: тъжната изненада
Тази година се навършиха 40 години от излизането на първия х86 процесор – чипът Intel 8086. а да отпразнува това събитие, компанията реши да предложи лимитирана партида процесори i7-8086K с тактова периодичност до 5 GHz. Имаше и слайд за развиването и напредъка на процесорите:
Колко приятни бяха упованията на потребителите за този процесор: и припой под капачката, и 5 GHz на всички ядра, и особено подбрани кристали. Но не, Intel реши да икономиса на личния си празник, тъй като на процедура i7-8086K по нищо не се разграничава от i7-8700K.
Този процесор държи 5 GHz при натоварено единствено едно ядро и към сегашен ден е мъчно да се измисли практическа задача, която да реализира точно това натоварване. Когато са натоварени всички ядра, честотата е 4,3 GHz – тъкмо като на 8700К. Увеличена е с 300 MHz единствено началната базова периодичност, само че тя на процедура на нищо не въздейства. Освен това, след отварянето на процесора се оказа, че под капачката няма припой, а се употребява елементарния термичен интерфейс на Intel. Кристалите също не са подбирани и при овърклок те по нищо не се разграничават от 8700K. В последна сметка всички се убедиха, че разликата от $50 е взета просто от въздуха. Може би този чип има някаква полезност за колекционерите, само че за елементарните консуматори – никаква.
Във втората част ще се спрем на топ-процесорите на Intel и HEDT платформата, с цел да проследим процесорния свят на 2018 година.
Проблемите на Intel с 14 nm софтуерен развой
Пътната карта на Intel от 2010 година в този момент провокира единствено усмивка Тук Intel напълно не е за завиждане: всички проекти по прехода към 10 нанометров софтуерен развой се провалиха. На пазара има единствено един подобен процесор – мобилният 2-ядрен Core i3-8121U, който даже няма интегрирана графика. Производството на 14 nm процесори не може да удовлетвори търсенето и процесорният колос реши да върне производството на част от своите чипсети към 22 nm, с цел да освободи поточни линии. Такива са да вземем за пример чипсетите H310C и B365. Но в последна сметка цените на всички чипове на Intel значително се усилиха и в този момент са с към 15-20% по-високи, в сравнение с са цените в формалния уебсайт на компанията.
AMD няма сходни проблеми. Тази компания няма лично произвеждане и употребява индустриалните мощности на GlobalFoundries, които са изцяло задоволителни за угаждане търсенето на пазара, както и за задържане на цените на процесорите конкурентно ниски. Резултатът бе изцяло предсказуем: AMD завзе над 50% от европейския и американския пазари, а Intel нищо не може да направи и даже съгласно публично изявление на корпорацията, дефицитът ще продължи още една година.
AMD Athlon 200GE: водачът на нископроизводителния сегмент
Очевидно е, че базовото равнище е най-масово – множеството притежатели на лични компютри не се интересуват изключително доста от игри и не обработват дълги видеа. Разбира се, за текстообработка и сърфиране в Глобалната мрежа не е нужен топ-компютър.
През последните към 5 години водач в този сегмент бе Intel. Неговите Celeron-и се продаваха за 40-50 $, което даваше опция да се сглоби компютър, който без монитора, клавиатурата и мишката (системния блок), коства някъде към $150-$180. Разбира се, по това време AMD също оферираше даже и по-евтини APU – т.е., хибридни процесори с мощно видео ядро, само че даже през 2017 година тези чипове се произвеждаха посредством 28 нанометров софтуерен развой, имаха на процедура един изчислителен модул и се затрудняваха даже с офисната работа. Ето за какво, Celeron-те бяха безусловните бестселъри.
Но няма нищо постоянно и нещата внезапно се трансформираха. Към сегашен ден един Celeron коства към $60, а AMD единствено преди няколко месеца показа на пазара Athlon 200GE, който е със същата цена, само че е по-добър безусловно във всичко. При една и съща периодичност, Athlon 200GE предлага 4 потока, а не два. Интегрираната графика с архитектура Vega е над три пъти по-мощна от Intel HD Graphics. Де факто този процесор е пряк съперник на Pentium, който има същите 2 ядра и 4 влакна, само че коства съвсем $85.
А решаващият удар, който срина изцяло Celeron и Pentium, е опцията за овърклок на Athlon и в последна сметка се оказа, че процесорът за $60 е с 15-20% по-бърз от процесора за $85, като даже предлага доста по-мощна графика. Резултатът е явен: за Intel той е скръбен – Athlon 200GE стана бестселърът в нископроизводителния сегмент, а „сините“ към този момент няма с какво да отговорят.
Intel Coffee Lake: най-сетне цялостен комплект
Миналата есен Intel небрежно показа базовия комплект от своите нови процесори с архитектура Coffee Lake: Във всяка Core i серия имаше единствено по два процесора – с ниска периодичност без овърклок и бърз, с опция за клокване. Чипсетът бе единствено един – Z370, с поддръжката на овърклок и на този декор елементарният Core i3 наподобява някак небалансирано.
Но тази година Intel наваксва. Появиха 4 по-опростени чипсета (H310, B360, H370 и Q370) и процесорите от всяка серия станаха повече. Има и междинни разновидности, както и модели с показател Т: със съществено понижени честоти, само че и с температурен коефициент едвам 35 W. Тези процесори са удачни за компактни и тихи системи. Ето по какъв начин наподобява цялото портфолио с тези процесори:
Виждаме, че има процесори за всеки усет и портфейл. Но както и по-рано, измежду тях има редица безсмислени. Така да вземем за пример, какъв е смисълът да се предлага процесора Core i3-8300? Той е по-бърз от i3-8100 единствено със 100 MHz, което дава 2-4% по-висока продуктивност, като в действителност тези проценти са в рамките на погрешността. Само че цената е с $20 по-висока. С процесорите от серията Т, също не всичко е ясно: те костват тъкмо толкоз, колкото и другите CPU без този показател, само че са явно по-слаби. Тогава, защо да ги купуват, като за същите пари може да се вземе пълностоен процесор и при предпочитание да му се смъкна честотата. Всеки се сеща, че противоположното е невероятно: няма по какъв начин да се трансформира Т процесор в общоприет. Да, демонстрира се обилие от процесори, само че в последна сметка това в съществени линии са си чиповете, показани още през 2017 година.
AMD Ryzen Raven Ridge: най-сетне нови хибридни процесори
AMD постоянно е била известна със своите APU – хибридните процесори с мощна интегрирана графика. Тези решения се оказаха идеални за мултимедийни и базови геймърски системи, тъй като са доста по-евтини от система с процесор без графика и обособена видеокарта.
Подготвяйки Ryzen, AMD нямаше време да обърне внимание на своите APU. Компанията взе старите процесори от сериите A8 и A10, усъвършенства ги за работа с AM4 и DDR4 и ги показа на пазара надали не като запушалка за сокета. Тези 28 nm решения през 2017 година изглеждаха прекомерно бледи. Но тази година, когато се оправи с архитектурата Raven, компанията качествено обнови и своите APU. Сега те се базират на архитектурата Raven, а интегрираната графика – на Vega.
В последна сметка, получи се нещо доста хубаво. Старшият Ryzen 2400G с цена $170 работи на равнището на Core i3-8100 + GT 1030, които дружно костват към $200. С други думи, това е едно чудесно решение за мултимедиен и/или по-опростен геймърски компютър.
AMD Ryzen Pinnacle Ridge: предстоящата гражданска война
Преди година AMD съумя триумфално да се завърне на пазара и да покаже, че може да прави процесори, които в редица области са доста по-добри от тези на „синия“ съперник. В това отношение, никой никаква гражданска война не очакваше – най-вече да бъдат оправени някои видяни неточности.
Но AMD изненада всички. Първо, трансферира всички свои процесори от 14 nm на 12 nm софтуерен развой. Това подвигна честотата с 200-300 MHz, само че несъмнено, до процесорите на Intel е към момента надалеч. Второ, в архитектурата Zen+ бяха оправени проблемите с RAM – в този момент бързите високочестотни памети без проблем работят с новите Ryzen. Освен това, с 10-15% бяха понижени задръжките при работата с кеша на процесора, което оказа позитивно въздействие на продуктивността.
В последна сметка, цялостната продуктивност набъбна с 10-15%, което напълно не е неприятно единствено за една година. Едва ли има смисъл за възобновяване от остарялото към новото потомство Ryzen, само че при сглобяване на нова система, процесорите Ryzen 2000 наподобяват къде по-привлекателно.
Важен е и различен миг. Тъй като Intel към момента не може да предложи нещо по-конкурентно, AMD реши да обнови единствено старшите модели, където растежът на продуктивността е сериозен. Ето за какво на пазара останаха да се продават да вземем за пример, младшият 6-ядрен Ryzen 5 и старшите 4-ядрени Ryzen 3 и Ryzen 5, които в действителност са доста положителни:
Разбира се, AMD не устоя и предложи официално новите чипсети X470 и B450. Тяхната единствена разлика от серия 300 е в поддръжката на технологията StoreMi, даваща опция потреблението на SSD като кеш памет на HDD, което е аналогично на технологията Fusion Drive на Intel. Производителите на дънни платка по този начин и не започнаха да употребяват новите чипсети, тъй като и X370 разрешава овърклок, а StoreMi не получи разпространяване.
Core i7-8086K: тъжната изненада
Тази година се навършиха 40 години от излизането на първия х86 процесор – чипът Intel 8086. а да отпразнува това събитие, компанията реши да предложи лимитирана партида процесори i7-8086K с тактова периодичност до 5 GHz. Имаше и слайд за развиването и напредъка на процесорите:
Колко приятни бяха упованията на потребителите за този процесор: и припой под капачката, и 5 GHz на всички ядра, и особено подбрани кристали. Но не, Intel реши да икономиса на личния си празник, тъй като на процедура i7-8086K по нищо не се разграничава от i7-8700K.
Този процесор държи 5 GHz при натоварено единствено едно ядро и към сегашен ден е мъчно да се измисли практическа задача, която да реализира точно това натоварване. Когато са натоварени всички ядра, честотата е 4,3 GHz – тъкмо като на 8700К. Увеличена е с 300 MHz единствено началната базова периодичност, само че тя на процедура на нищо не въздейства. Освен това, след отварянето на процесора се оказа, че под капачката няма припой, а се употребява елементарния термичен интерфейс на Intel. Кристалите също не са подбирани и при овърклок те по нищо не се разграничават от 8700K. В последна сметка всички се убедиха, че разликата от $50 е взета просто от въздуха. Може би този чип има някаква полезност за колекционерите, само че за елементарните консуматори – никаква.
Във втората част ще се спрем на топ-процесорите на Intel и HEDT платформата, с цел да проследим процесорния свят на 2018 година.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ