Крайно време е президентът да влезе обратно в президентството. Асен Григоров пред Свободна Европа
Минаха изборите и в този момент е време президентът Румен Радев да отпусне юмрука и да заеме позицията си като държавен глава без да "разпростира " пълномощията си съгласно журналиста Асен Григоров.
„ Продължаваме промяната “ е „ президентска “ партия, доколкото тя поддържа Румен Радев, само че в едно постоянно съдружно държавно управление от 4 партии той няма по какъв начин да оказва толкоз мощно въздействие. Това сподели дългогодишният публицист и създател на уеб страницата „ Булевард България “ Асен Григоров в диалог с Генка Шикерова след втория тур на президентските избори.
„ Крайно време е в този момент, откакто всичко мина и стана ясно кой кой е и кой какво ще прави, президентът да разпусне юмрука и да влезе назад в президентството. Тоест да не се разгръща по ръбовете и по шевовете на президентските пълномощия “, сподели той.
Изразените от Радев външнополитически позиции по време на предизборната акция обаче са мотив за сериозен цивилен напън върху дейностите му оттук насетне, счита още Григоров. Още на деня след балотажа е до медиите, в което обясни спорната си позиция за полуостров Крим.
Според Григоров пандемията от ковид е един от главните фактори, довели до рекордно ниската изборна интензивност , а не умората измежду гласоподавателите.
- Как коментирате тази поддръжка, която идва за Румен Радев от страна на „ Демократична България “ – 70% и 10% от страна на ГЕРБ?
- Г-н Радев получи голям заем за това, че съумя да направи по този начин, че да падне в последна сметка държавното управление на Бойко Борисов и ГЕРБ от власт. Затова му беше дадена тази „ награда “ освен от гласоподавателите на „ Демократична България “, само че и от доста други, които не се асоциират с съответна партия, само че са част от по-модерната каста в българското общество.
Тук е доста забавно дали тази „ награда “ няма да се окаже, че Радев е теглил заем и да би трябвало да го връща, тъй като на фамозния спор в четвъртък той направи няколко изказания, свързани с външната политика на България, които меко казано не бяха подобаващи. Аз споделям това с цялото схващане, че действително държавното управление движи външната политика на България и по-голямата част от позициите, които България като страна заема на интернационалните конгреси, даже като дефиниция на публични позиции по интернационалните въпроси, те се вземат решение от държавното управление, а не от президента.
Президентът обаче е значим знак. Той е като оня прът, на който знамето и забито и всички би трябвало да гледаме към него. Това, което той изговори, несъмнено е било с концепцията да завоюва някакъв утопичен русофилски електорат, само че то не звучи по никакъв начин добре.
Според мен ще има и е редно да има сериозен цивилен напън върху това, което Румен Радев ще прави при започване на втория си мандат.
- Вашето пояснение какво е, за какво последователите на „ Демократична България “ припознаха по-скоро ляв претендент.
-Тук не ставаше въпрос за ляво и дясно. Причините са две, три и повече, само че борбата сега не е ляво-дясно. Битката е да се разделим с един модел, който за 10-12 години докара до това, че в случай че другите тичаха бързо нашата страна стоеше на едно място. А 12 години са светлини години на темпото, с което се развива светът, обществото и по този начин нататък. И доста от дейните политически хора, които отиват да гласоподават, към 40-тина %, желаят да се прекъсне предходния модел и да се отиде на нещо ново.
„ Демократична България “ не съумяха да се оправят със задачата на президентските избори, в случай че въобще са желали да вземат решение такава задача. Защото от време на време дилемите са сложни и на човек не му се вземат решение. Ако са желали да вземат решение тази задача, те можеха да я решат, съгласно мен, с един доста по-прост ход. А точно още края на лятото да повдигнат личен претендент, да застанат зад него твърдо. За мен идеалната фигура в тази политическа обстановка беше това да е претендент Христо Иванов.
- А той за какво не се кандидатира?
- Аз считам, че в случай че Христо Иванов се беше кандидатирал, той сигурно щеше да отиде на втори тур. Тъй като самият професор Герджиков, абстрахирам се от политическата му поддръжка, то си личеше, че той е в някакъв различен мач, в който никак не му се играе. Той нямаше бензин, с цел да върви бързо през тази акция. Христо Иванов щеше да е еднопосочно припознат от последователите на Демократична България, щеше да бъде евентуално и от елементи припознат от част от гласоподавателите на ГЕРБ – меката външна страна.
Третата огромна греда беше издигането на Лозан Панов, от което аз съм сюрпризиран. Аз съм ошашавен от това, което видях от този човек. Ние сме живели със напълно друга визия за това какви са му позициите, по какъв начин приказва, какво пази. Това, което внезапно изскочи из зад тази кандидатура. Така да се каже, ние познавахме тялото и фигурата, само че не познавахме мозъка. И мозъкът ме изненада.
- На конференцията си Румен Радев сподели, че не се сбъднахме упованията, че жителите ще са изморени. Само че изборната интензивност в действителност беше извънредно ниска. Тя най-вероятно се дължи на отмалялост. Вие по какъв начин мислите?
- Аз считам, че факторът Коронавирус се подценява доста. И на предходния тур имаше мнения, само че не се визира фактора Коронавирус. Хората си стоят по домовете, боязън ги е да излязат и ги е боязън да контактуват с други хора, тъй като ги е боязън и да се имунизират. Според мен това способства с към 10-12% към ниската интензивност. Иначе не виждам хората да са изморени. Напротив, виждам хората да са много политически дейни. Аз виждам по това какво се четеше в нашия уебсайт, какво се четеше преди една година, какво се чете в този момент, по какъв начин се слуша нашия подкаст, какво се слушаше в нашия подкаст преди 6 месеца и какво се слуша в този момент. Ако сравните какъв брой на брой младежи са дали своят вот на тези избори, вие ще видите, че има сензитивен брой младежи, излезли да гласоподават на тези избори. Разбира се, те са привлечени от по-скоро антисистемни партии като „ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, „ Възраждане “ и сходни, само че това не е задремал народ. Винаги има една част задремал народ, само че той ще си остане задремал.
- Радев сподели още, че не се е появило етническо напрежение. Вие по какъв начин ще коментирате от последните дни напрежението, което се появи от опасността от гласовете, които идват от Турция? Каквото и да приказваме, те имат избран таван и да този таван е най-вече 90 000. Факт е, че имаше агитация на локално равнище от страна на турските медии. Но нещо трагично там като гласове нямаше по какъв начин да се случи.
- Единственото, което мен ме тормози в цялото нещо е, че по този начин наречената дълбока страна в рискови обстановки не се поколебава да употребява даже единствено изразите „ етническо напрежение “. Борисов на излизане от гласуването държа една дълга тирада, част от която беше тезата „ ние сме на ръба на етнически спор “. Според мен политик на неговата позиция в никакъв случай не би трябвало да си разрешава такова нещо, тъй като аз в България в никакъв случай не съм виждал етническо напрежение. Никога не е имало напрежение на етническа основа. Така че това са спекулации, свързани с резултатите от изборите. По никакъв различен метод не мога да го разясня и не ми е прелестно, че се случва.
- Кой имаше интерес от това опълчване в интервала сред двата тура, тъй като знаем, че нормално националистическите партии и Движение за права и свободи употребяват тази тематика, с цел да активизират електоратите си преди избори. В случая това се случи преди втория тур на президентските избори. Каква беше задачата на това изкуствено напрежение, което се сътвори.
- Според мен цялото изпитание беше съсредоточено като копие в парламентарните избори и това, което се случи сред първия и втория тур беше реакция на случилото си. Няма никакъв на практика смисъл.
Казвам това и се възнамерявам, че може и да е имало смисъл. Защото целият писък, който се подвигна тук, в това число и целият напън, който се оказа с привикването на турския дипломат и по този начин нататък, може и да е изиграло роля за това турската страна, която на първия тур имаше някакво отношение към българските избори, в този момент да се дръпне.
- Това, което целеше Движение за права и свободи на парламентарните избори беше доста друго от на президентските. Миналата седмица те трябваше да влязат в парламента…
-Не единствено да влязат. Те трябваше да влязат с доста мощна група.
- На фона на намаляващата поддръжка в България за тях. Те имат в България към 10 000 гласа по-малко.
- Точно по този начин. Те трябваше да влязат в Народното събрание съгласно някакъв „ проект А “, който включва ГЕРБ печелят изборите, вършат коалиция с Движение за права и свободи с някаква част от Българска социалистическа партия и ръководят. Мисля, че това беше проектът, върху който се е работил. Сега, на „ проект Б “ също не му пречи да влезеш с огромна парламентарна група от към 35 депутати. Тогава отново имаш повече значение, в сравнение с в случай че влезеш с 15-20 души. Това е малко игра на „ Монополи “ – какъв брой позиции ще заемеш на дъската. Така че от позиция на Движение за права и свободи това си е заслужавало цялото изпитание.
- Според „ Алфа Рисърч “ 96% от поддръжниците на Българска социалистическа партия са подкрепили Румен Радев за президент. Тоест изказването на Корнелия Нинова не е оказало значително въздействие.
-Според мен е оказало назад въздействие.
- Мобилизиращо. Защо?
- Защото, може би, Корнелия Нинова не е припозната в ядрото на Българска социалистическа партия като натурален водач. Но електоратът на Българска социалистическа партия е най-естественият електорат на Румен Радев – този Румен Радев от преди митингите. Защото тогава беше различен Румен Радев, който говореше, че би трябвало да се смъкват глобите против Русия, където и да е отидеше. Все едно, че не беше български президент, а беше началник на някоя от републиките там. И този електорат на Българска социалистическа партия си припознава Румен Радев. И те са отишли и са дали своят вот за него. Те не останаха и доста, нали виждате резултата от парламентарните избори предходната неделя. Това е към този момент напълно свито ядро на фона на това, че от другата страна гласоподават младите. В ядрото гласоподават една по-зряла група хора, които биографически са свързани с Българска социалистическа партия, със социализъм, с братушки и каквото друго в тази смислова редица се сетите.
- По мотив изявлението на Корнелия Нинова, в което тя дефинира „ Продължаваме промяната “ като президентска партия, съгласно Вас можем ли да я приемем като такава?
- По-скоро да, макар че не съм 100% сигурен. Очевидно е, че „ Продължаваме промяната “ е партия, която поддържа Румен Радев. Доколко към този момент в развиването на политическата обстановка, тъй като въпреки всичко в тази коалиция ще има най-малко 4 партии, не съм сигурен дали Румен Радев ще има толкоз мощно въздействие върху ръководещото болшинство и идващото постоянно държавно управление. Със сигурност ще има, обаче аз считам, че е извънредно време в този момент, откакто всичко мина и стана ясно кой кой е и кой какво ще прави, президентът да разпусне юмрука и да влезе назад в президентството. Тоест да не се разгръща по ръбовете и по шевовете на президентските пълномощия.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
„ Продължаваме промяната “ е „ президентска “ партия, доколкото тя поддържа Румен Радев, само че в едно постоянно съдружно държавно управление от 4 партии той няма по какъв начин да оказва толкоз мощно въздействие. Това сподели дългогодишният публицист и създател на уеб страницата „ Булевард България “ Асен Григоров в диалог с Генка Шикерова след втория тур на президентските избори.
„ Крайно време е в този момент, откакто всичко мина и стана ясно кой кой е и кой какво ще прави, президентът да разпусне юмрука и да влезе назад в президентството. Тоест да не се разгръща по ръбовете и по шевовете на президентските пълномощия “, сподели той.
Изразените от Радев външнополитически позиции по време на предизборната акция обаче са мотив за сериозен цивилен напън върху дейностите му оттук насетне, счита още Григоров. Още на деня след балотажа е до медиите, в което обясни спорната си позиция за полуостров Крим.
Според Григоров пандемията от ковид е един от главните фактори, довели до рекордно ниската изборна интензивност , а не умората измежду гласоподавателите.
- Как коментирате тази поддръжка, която идва за Румен Радев от страна на „ Демократична България “ – 70% и 10% от страна на ГЕРБ?
- Г-н Радев получи голям заем за това, че съумя да направи по този начин, че да падне в последна сметка държавното управление на Бойко Борисов и ГЕРБ от власт. Затова му беше дадена тази „ награда “ освен от гласоподавателите на „ Демократична България “, само че и от доста други, които не се асоциират с съответна партия, само че са част от по-модерната каста в българското общество.
Тук е доста забавно дали тази „ награда “ няма да се окаже, че Радев е теглил заем и да би трябвало да го връща, тъй като на фамозния спор в четвъртък той направи няколко изказания, свързани с външната политика на България, които меко казано не бяха подобаващи. Аз споделям това с цялото схващане, че действително държавното управление движи външната политика на България и по-голямата част от позициите, които България като страна заема на интернационалните конгреси, даже като дефиниция на публични позиции по интернационалните въпроси, те се вземат решение от държавното управление, а не от президента.
Президентът обаче е значим знак. Той е като оня прът, на който знамето и забито и всички би трябвало да гледаме към него. Това, което той изговори, несъмнено е било с концепцията да завоюва някакъв утопичен русофилски електорат, само че то не звучи по никакъв начин добре.
Според мен ще има и е редно да има сериозен цивилен напън върху това, което Румен Радев ще прави при започване на втория си мандат.
- Вашето пояснение какво е, за какво последователите на „ Демократична България “ припознаха по-скоро ляв претендент.
-Тук не ставаше въпрос за ляво и дясно. Причините са две, три и повече, само че борбата сега не е ляво-дясно. Битката е да се разделим с един модел, който за 10-12 години докара до това, че в случай че другите тичаха бързо нашата страна стоеше на едно място. А 12 години са светлини години на темпото, с което се развива светът, обществото и по този начин нататък. И доста от дейните политически хора, които отиват да гласоподават, към 40-тина %, желаят да се прекъсне предходния модел и да се отиде на нещо ново.
„ Демократична България “ не съумяха да се оправят със задачата на президентските избори, в случай че въобще са желали да вземат решение такава задача. Защото от време на време дилемите са сложни и на човек не му се вземат решение. Ако са желали да вземат решение тази задача, те можеха да я решат, съгласно мен, с един доста по-прост ход. А точно още края на лятото да повдигнат личен претендент, да застанат зад него твърдо. За мен идеалната фигура в тази политическа обстановка беше това да е претендент Христо Иванов.
- А той за какво не се кандидатира?
- Аз считам, че в случай че Христо Иванов се беше кандидатирал, той сигурно щеше да отиде на втори тур. Тъй като самият професор Герджиков, абстрахирам се от политическата му поддръжка, то си личеше, че той е в някакъв различен мач, в който никак не му се играе. Той нямаше бензин, с цел да върви бързо през тази акция. Христо Иванов щеше да е еднопосочно припознат от последователите на Демократична България, щеше да бъде евентуално и от елементи припознат от част от гласоподавателите на ГЕРБ – меката външна страна.
Третата огромна греда беше издигането на Лозан Панов, от което аз съм сюрпризиран. Аз съм ошашавен от това, което видях от този човек. Ние сме живели със напълно друга визия за това какви са му позициите, по какъв начин приказва, какво пази. Това, което внезапно изскочи из зад тази кандидатура. Така да се каже, ние познавахме тялото и фигурата, само че не познавахме мозъка. И мозъкът ме изненада.
- На конференцията си Румен Радев сподели, че не се сбъднахме упованията, че жителите ще са изморени. Само че изборната интензивност в действителност беше извънредно ниска. Тя най-вероятно се дължи на отмалялост. Вие по какъв начин мислите?
- Аз считам, че факторът Коронавирус се подценява доста. И на предходния тур имаше мнения, само че не се визира фактора Коронавирус. Хората си стоят по домовете, боязън ги е да излязат и ги е боязън да контактуват с други хора, тъй като ги е боязън и да се имунизират. Според мен това способства с към 10-12% към ниската интензивност. Иначе не виждам хората да са изморени. Напротив, виждам хората да са много политически дейни. Аз виждам по това какво се четеше в нашия уебсайт, какво се четеше преди една година, какво се чете в този момент, по какъв начин се слуша нашия подкаст, какво се слушаше в нашия подкаст преди 6 месеца и какво се слуша в този момент. Ако сравните какъв брой на брой младежи са дали своят вот на тези избори, вие ще видите, че има сензитивен брой младежи, излезли да гласоподават на тези избори. Разбира се, те са привлечени от по-скоро антисистемни партии като „ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, „ Възраждане “ и сходни, само че това не е задремал народ. Винаги има една част задремал народ, само че той ще си остане задремал.
- Радев сподели още, че не се е появило етническо напрежение. Вие по какъв начин ще коментирате от последните дни напрежението, което се появи от опасността от гласовете, които идват от Турция? Каквото и да приказваме, те имат избран таван и да този таван е най-вече 90 000. Факт е, че имаше агитация на локално равнище от страна на турските медии. Но нещо трагично там като гласове нямаше по какъв начин да се случи.
- Единственото, което мен ме тормози в цялото нещо е, че по този начин наречената дълбока страна в рискови обстановки не се поколебава да употребява даже единствено изразите „ етническо напрежение “. Борисов на излизане от гласуването държа една дълга тирада, част от която беше тезата „ ние сме на ръба на етнически спор “. Според мен политик на неговата позиция в никакъв случай не би трябвало да си разрешава такова нещо, тъй като аз в България в никакъв случай не съм виждал етническо напрежение. Никога не е имало напрежение на етническа основа. Така че това са спекулации, свързани с резултатите от изборите. По никакъв различен метод не мога да го разясня и не ми е прелестно, че се случва.
- Кой имаше интерес от това опълчване в интервала сред двата тура, тъй като знаем, че нормално националистическите партии и Движение за права и свободи употребяват тази тематика, с цел да активизират електоратите си преди избори. В случая това се случи преди втория тур на президентските избори. Каква беше задачата на това изкуствено напрежение, което се сътвори.
- Според мен цялото изпитание беше съсредоточено като копие в парламентарните избори и това, което се случи сред първия и втория тур беше реакция на случилото си. Няма никакъв на практика смисъл.
Казвам това и се възнамерявам, че може и да е имало смисъл. Защото целият писък, който се подвигна тук, в това число и целият напън, който се оказа с привикването на турския дипломат и по този начин нататък, може и да е изиграло роля за това турската страна, която на първия тур имаше някакво отношение към българските избори, в този момент да се дръпне.
- Това, което целеше Движение за права и свободи на парламентарните избори беше доста друго от на президентските. Миналата седмица те трябваше да влязат в парламента…
-Не единствено да влязат. Те трябваше да влязат с доста мощна група.
- На фона на намаляващата поддръжка в България за тях. Те имат в България към 10 000 гласа по-малко.
- Точно по този начин. Те трябваше да влязат в Народното събрание съгласно някакъв „ проект А “, който включва ГЕРБ печелят изборите, вършат коалиция с Движение за права и свободи с някаква част от Българска социалистическа партия и ръководят. Мисля, че това беше проектът, върху който се е работил. Сега, на „ проект Б “ също не му пречи да влезеш с огромна парламентарна група от към 35 депутати. Тогава отново имаш повече значение, в сравнение с в случай че влезеш с 15-20 души. Това е малко игра на „ Монополи “ – какъв брой позиции ще заемеш на дъската. Така че от позиция на Движение за права и свободи това си е заслужавало цялото изпитание.
- Според „ Алфа Рисърч “ 96% от поддръжниците на Българска социалистическа партия са подкрепили Румен Радев за президент. Тоест изказването на Корнелия Нинова не е оказало значително въздействие.
-Според мен е оказало назад въздействие.
- Мобилизиращо. Защо?
- Защото, може би, Корнелия Нинова не е припозната в ядрото на Българска социалистическа партия като натурален водач. Но електоратът на Българска социалистическа партия е най-естественият електорат на Румен Радев – този Румен Радев от преди митингите. Защото тогава беше различен Румен Радев, който говореше, че би трябвало да се смъкват глобите против Русия, където и да е отидеше. Все едно, че не беше български президент, а беше началник на някоя от републиките там. И този електорат на Българска социалистическа партия си припознава Румен Радев. И те са отишли и са дали своят вот за него. Те не останаха и доста, нали виждате резултата от парламентарните избори предходната неделя. Това е към този момент напълно свито ядро на фона на това, че от другата страна гласоподават младите. В ядрото гласоподават една по-зряла група хора, които биографически са свързани с Българска социалистическа партия, със социализъм, с братушки и каквото друго в тази смислова редица се сетите.
- По мотив изявлението на Корнелия Нинова, в което тя дефинира „ Продължаваме промяната “ като президентска партия, съгласно Вас можем ли да я приемем като такава?
- По-скоро да, макар че не съм 100% сигурен. Очевидно е, че „ Продължаваме промяната “ е партия, която поддържа Румен Радев. Доколко към този момент в развиването на политическата обстановка, тъй като въпреки всичко в тази коалиция ще има най-малко 4 партии, не съм сигурен дали Румен Радев ще има толкоз мощно въздействие върху ръководещото болшинство и идващото постоянно държавно управление. Със сигурност ще има, обаче аз считам, че е извънредно време в този момент, откакто всичко мина и стана ясно кой кой е и кой какво ще прави, президентът да разпусне юмрука и да влезе назад в президентството. Тоест да не се разгръща по ръбовете и по шевовете на президентските пълномощия.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ