Дни за размисъл
Мина и данданията с евровота – доста звук за нищо. Ама занапред ще се шуми, с цел да се види какъв брой огромно е нищото. Тепърва ще има дни за размисъл...
Бойко Борисов победоносно се ската, с цел да хараламби, откакто ЦИК разгласи окончателните резултати – скромното му опрощение е, че сега се скъсва от работа. И то по този начин, че народът ще би трябвало да го кърпи...
Той се накормува агитационно преди изборите, само че в случай че беше мъж на място, в този момент трябваше да мине през районните изборни комисии, където хорицата чакат с торбите, с цел да предадат бюлетините и протоколите. Па да подреди да им дадат най-малко по един стол (а за какво не и походни кревати!), че да не спят където завърнат за мижавите парици, които получават.
„ Страхотна организация! – споделяше преди време писателят Росен Босев и уточняваше: – Като земетресението в Ташкент! “
Победното скатаване на Премиера обаче ни припомня за един филм с Граучо Маркс. Питат го: „ Ти мъж ли си или мишка? “ А отговорът е: „ Сложи едно сиренце и ще схванеш! “
Макар че в настоящия случай повече подхожда: „ Сложи едно суджуче и ще схванеш! “ Нищо че Той изрично отхвърляше да яде суджук – всички знаем, че натъртва на картофите.
И инцидентно ли е, че в с. Лехчево при покупко-продажбата на гласове се употребява кодът „ картофи “?
Едва ли. „ На всички е ясно, че ни ръководят корумпирани компири! – споделяше писателят Христо Калчев и уточняваше: – Другите страни си имат мафии, а у нас мафията си има страна! “
Прокуратурата, разбира се, ще бъде сезирана, тя ще откри, че дилърите на гласове не са начинаещи, имат опит от предходните избори, ще се види кой ги е спечелил и тях (сигурно се сещате коя политическа мощ!), но бива ли да се бърка толкоз дълбоко?
Отсега обаче се знае какво ще каже Премиерът – че народът му е дал прошка, сиреч народът почита корупцията на ръководещите и я считат за нещо естествено. Ще каже за автомагистралите, мостовете и тунелите, дето прави, та да има какво да ремонтираме...
Но надали ще каже къде е заровено кучето.
А то е, че две трети от гласоподавателите не отидоха до урните. Да, преди всичко сме в Европа, но по изборна неактивност.
За какво става дума ли?
За евроскептицизъм ли от българска страна?
За отврат от ръководството и от цялата политическа сбирщина?
А може би някои не желаят да пращат в Брюксел хрантутници, които да си оправят ситуацията? Като оня изтъкнат политик (коалиционен партньор), дето рекъл, че с 800 лв. пенсия не се живее...
Но да бъдем реалисти – става дума за 17 души, най-малко тях няма да ги мислим.
Както надали ръководещите мислят за тези, дето са под прага на бедността. Е, дали са им някакви благоприятни условия. Могат да вземем за пример да се разхождат пешком по автомагистралите, да търсят светлинки в края на тунелите, а по-куражлиите – да скачат от мостовете, но без бънджи.
И няма метод да не запомнят Премиера, както Той си мечтае. Въпросът е с какво...
Бойко Борисов победоносно се ската, с цел да хараламби, откакто ЦИК разгласи окончателните резултати – скромното му опрощение е, че сега се скъсва от работа. И то по този начин, че народът ще би трябвало да го кърпи...
Той се накормува агитационно преди изборите, само че в случай че беше мъж на място, в този момент трябваше да мине през районните изборни комисии, където хорицата чакат с торбите, с цел да предадат бюлетините и протоколите. Па да подреди да им дадат най-малко по един стол (а за какво не и походни кревати!), че да не спят където завърнат за мижавите парици, които получават.
„ Страхотна организация! – споделяше преди време писателят Росен Босев и уточняваше: – Като земетресението в Ташкент! “
Победното скатаване на Премиера обаче ни припомня за един филм с Граучо Маркс. Питат го: „ Ти мъж ли си или мишка? “ А отговорът е: „ Сложи едно сиренце и ще схванеш! “
Макар че в настоящия случай повече подхожда: „ Сложи едно суджуче и ще схванеш! “ Нищо че Той изрично отхвърляше да яде суджук – всички знаем, че натъртва на картофите.
И инцидентно ли е, че в с. Лехчево при покупко-продажбата на гласове се употребява кодът „ картофи “?
Едва ли. „ На всички е ясно, че ни ръководят корумпирани компири! – споделяше писателят Христо Калчев и уточняваше: – Другите страни си имат мафии, а у нас мафията си има страна! “
Прокуратурата, разбира се, ще бъде сезирана, тя ще откри, че дилърите на гласове не са начинаещи, имат опит от предходните избори, ще се види кой ги е спечелил и тях (сигурно се сещате коя политическа мощ!), но бива ли да се бърка толкоз дълбоко?
Отсега обаче се знае какво ще каже Премиерът – че народът му е дал прошка, сиреч народът почита корупцията на ръководещите и я считат за нещо естествено. Ще каже за автомагистралите, мостовете и тунелите, дето прави, та да има какво да ремонтираме...
Но надали ще каже къде е заровено кучето.
А то е, че две трети от гласоподавателите не отидоха до урните. Да, преди всичко сме в Европа, но по изборна неактивност.
За какво става дума ли?
За евроскептицизъм ли от българска страна?
За отврат от ръководството и от цялата политическа сбирщина?
А може би някои не желаят да пращат в Брюксел хрантутници, които да си оправят ситуацията? Като оня изтъкнат политик (коалиционен партньор), дето рекъл, че с 800 лв. пенсия не се живее...
Но да бъдем реалисти – става дума за 17 души, най-малко тях няма да ги мислим.
Както надали ръководещите мислят за тези, дето са под прага на бедността. Е, дали са им някакви благоприятни условия. Могат да вземем за пример да се разхождат пешком по автомагистралите, да търсят светлинки в края на тунелите, а по-куражлиите – да скачат от мостовете, но без бънджи.
И няма метод да не запомнят Премиера, както Той си мечтае. Въпросът е с какво...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ