Мими Николова: Ще продължавам да пея, музиката е живот!
Мими отпразнува 81-годишнина и е все по този начин усмихната, бодра и обаятелна. Тя е жива легенда на занимателната ни музика. Кариерата й потегля още в невръстна възраст - през хор “Бодра смяна” и хора на Софийските девойки. До края на 50-те години в тогавашното Радио “София”, през днешния ден БНР, Мими Николова записва още песни на Петър Ступел, измежду които “Малката креолка” (1959), както и песни на Иван Маринов и на Йосиф Цанков.
Звездата й изгрява в комедията “Любимец 13” с песента “ Замълчи, замълчи”. Популярността на осъществяването е последвана от още една ария, която хората пеят и до през днешния ден - “Когато луната изплува” от Йосиф Цанков (1960).
По това време бях в един квартет, който след това стана трио. Ръководеше го Джеки Леви. Пеехме всякаква музика - даже Гершуин
Петър Ступел към този момент беше написал музиката за кино лентата и търсеше реализатор. Беше пробвал доста певици - даже от оперетата, и най-сетне се обадил на Джеки за помощ. Той му споделил: “Имам едно момиче, тя ще ти свърши работа!”, напомня Мими Николова.
Направих единствено един експериментален запис и незабавно се записа песента. Първо за кино лентата, след това за радиото и най-после - за грамофонната фабрика
Така стартира всичко. Това е стартът на моята кариера. С Апостол Карамитев се срещнах години по-късно, по време на един театър в остарелия цирк - “Ревю на 33 оборота” през 1963 година. По това време пътувахме доста с Вили Казасян - със “Студио 5”, и взаимно със Сатиричния спектакъл - всички огромни звезди на Сатирата ги познавам от този момент. Нейчо Попов и Стоянка Мутафова към този момент бяха фамилна двойка. Всяка събота и неделя бяхме в Пловдив. А със “Студио 5” на Вили имахме концерти съвсем всяка седмица в БИАД. Коста Цонев беше водещ на стратегиите - беше млад, прекрасен. Помня по какъв начин ни споделяше, че се е влюбил в ученичка - за Анахид говореше.
По това време работихме дружно с Милчо Левиев в първия джаз клуб, който основа Радой Ралин. Направихме концерти в зала “България” и след това - на “Златни пясъци” - в “Астория”. Имаше един Личев от “Концертна дирекция” - той доста ни толерираше. Като идваха да ни санкционират, споделяше: “Те са с изтекли контракти!”.
Заяждаше се един различен - Парашкевов. Веднъж на “Златните” ми сподели: “Щом пееш на британски, с куфарчето - и в София!”
Спаси ни Тодор Живков, запознахме се през 62-ра година, при визитата на Фидел Кастро в България. Аз преди малко се бях върнала от Куба и знаех една ария, която беше като химн на страната: “Куба, колкото си по-далеч, толкоз повече те обичам”. Работехме в бар “Кукери” на “Златни пясъци”. Крум, на Катето Филипова брачният партньор й, и Гери - брат му, свиреха там - имаха бенд - те ме поканиха. Поискаха да създадем една стратегия в латиностил за визитата на Фидел Кастро. Пяхме при доста огромен триумф. Фидел и Тодор Живков пристигнаха на сцената да ни поздравят. Докато говорех на Кастро, че съм щастлива да пея за него, един глас зад тила ми сподели: “А вие от кое място по този начин хубаво знаете кубински?”, беше Тодор Живков. После получихме покана за вечеря в “Кошарите”.
През 1965-а Мими Николова победи под прожекторите на първия “Златен Орфей”, когато сграбчва първата статуетка на паметния фестивал.
Записала е над 300 песни и е пяла на няколко континента
Остават незабравими евъргрийните й “Замълчи, замълчи”, “Когато луната изплува”, “Малката креолка” и “Калиакра”, които и до през днешния ден просълзяват българите от по-старото потомство. На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета премия през 1965 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора премия през 1966 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Сред песните й, останали в музикалната ни съкровищница, е дуетът й с Борис Годжунов “Двата бряга” от Иван Стайков от филмовия мюзикъл “Бягство в Ропотамо” на Рангел Вълчанов. Има дуети и с Боян Иванов и Борислав Грънчаров.
Гласът на Мими Николова звучи в доста филми, измежду които “Вятърът на пътешествията”, “Човекът в сянка”, “Гибелта на Александър Велики”, “Чудесна катастрофа”, “Здрачаване”, част от които са в Златния фонд на Българска национална телевизия.
Паулина БОЯНОВА
Звездата й изгрява в комедията “Любимец 13” с песента “ Замълчи, замълчи”. Популярността на осъществяването е последвана от още една ария, която хората пеят и до през днешния ден - “Когато луната изплува” от Йосиф Цанков (1960).
По това време бях в един квартет, който след това стана трио. Ръководеше го Джеки Леви. Пеехме всякаква музика - даже Гершуин
Петър Ступел към този момент беше написал музиката за кино лентата и търсеше реализатор. Беше пробвал доста певици - даже от оперетата, и най-сетне се обадил на Джеки за помощ. Той му споделил: “Имам едно момиче, тя ще ти свърши работа!”, напомня Мими Николова.
Направих единствено един експериментален запис и незабавно се записа песента. Първо за кино лентата, след това за радиото и най-после - за грамофонната фабрика
Така стартира всичко. Това е стартът на моята кариера. С Апостол Карамитев се срещнах години по-късно, по време на един театър в остарелия цирк - “Ревю на 33 оборота” през 1963 година. По това време пътувахме доста с Вили Казасян - със “Студио 5”, и взаимно със Сатиричния спектакъл - всички огромни звезди на Сатирата ги познавам от този момент. Нейчо Попов и Стоянка Мутафова към този момент бяха фамилна двойка. Всяка събота и неделя бяхме в Пловдив. А със “Студио 5” на Вили имахме концерти съвсем всяка седмица в БИАД. Коста Цонев беше водещ на стратегиите - беше млад, прекрасен. Помня по какъв начин ни споделяше, че се е влюбил в ученичка - за Анахид говореше.
По това време работихме дружно с Милчо Левиев в първия джаз клуб, който основа Радой Ралин. Направихме концерти в зала “България” и след това - на “Златни пясъци” - в “Астория”. Имаше един Личев от “Концертна дирекция” - той доста ни толерираше. Като идваха да ни санкционират, споделяше: “Те са с изтекли контракти!”.
Заяждаше се един различен - Парашкевов. Веднъж на “Златните” ми сподели: “Щом пееш на британски, с куфарчето - и в София!”
Спаси ни Тодор Живков, запознахме се през 62-ра година, при визитата на Фидел Кастро в България. Аз преди малко се бях върнала от Куба и знаех една ария, която беше като химн на страната: “Куба, колкото си по-далеч, толкоз повече те обичам”. Работехме в бар “Кукери” на “Златни пясъци”. Крум, на Катето Филипова брачният партньор й, и Гери - брат му, свиреха там - имаха бенд - те ме поканиха. Поискаха да създадем една стратегия в латиностил за визитата на Фидел Кастро. Пяхме при доста огромен триумф. Фидел и Тодор Живков пристигнаха на сцената да ни поздравят. Докато говорех на Кастро, че съм щастлива да пея за него, един глас зад тила ми сподели: “А вие от кое място по този начин хубаво знаете кубински?”, беше Тодор Живков. После получихме покана за вечеря в “Кошарите”.
През 1965-а Мими Николова победи под прожекторите на първия “Златен Орфей”, когато сграбчва първата статуетка на паметния фестивал.
Записала е над 300 песни и е пяла на няколко континента
Остават незабравими евъргрийните й “Замълчи, замълчи”, “Когато луната изплува”, “Малката креолка” и “Калиакра”, които и до през днешния ден просълзяват българите от по-старото потомство. На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета премия през 1965 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора премия през 1966 година, музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Сред песните й, останали в музикалната ни съкровищница, е дуетът й с Борис Годжунов “Двата бряга” от Иван Стайков от филмовия мюзикъл “Бягство в Ропотамо” на Рангел Вълчанов. Има дуети и с Боян Иванов и Борислав Грънчаров.
Гласът на Мими Николова звучи в доста филми, измежду които “Вятърът на пътешествията”, “Човекът в сянка”, “Гибелта на Александър Велики”, “Чудесна катастрофа”, “Здрачаване”, част от които са в Златния фонд на Българска национална телевизия.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ