Писна ни от „клети младежи”, които ограбват, бият, насилват и убиват!
Милите те – добродушно обикаляли по улиците по тъмни доби, говорели с родителите си какъв брой ги обичат и инцидентно, към 5 часа сутринта, се появили извергите служители на реда
Няколко дни след случая в София, при който трима атакуват две девойки, използват мощ и ги ограбват, а няколко часа по-късно, при гонене, единият е погубен от служител на реда, Софийска районна прокуратура притегли към наказателна отговорност двамата други, които са и малолетни – на 15 и на 17 години, направили обир в столицата, оповестяват от обвиняването. От изказването на СРП излиза наяве, че единствено ден преди въпросната нощ, на 17 септември към 4:30 ч. обвинените Г.Б. и Т.З. са нападнали и са лишили сумата от 35 лв. от млад мъж, като още веднъж са използвали мощ, като Г.Б. е държал мъжа, до момента в който Т.З. е блъснал с пестник в лицето потърпевшия, а неустановено досега лице му е нанесло два удара с палка по крайници.
Както се разбра още в деня след прострелването на крадеца и бияч, тримата са били остарели познайници на полицията. В случая с двете потърпевши девойки, те още веднъж са използвали мощ, като единият е дръпнал слушалките от врата на пострадалата, пробвайки се да я удуши, до момента в който различен я е обирал. Завършени нарушители от относително нежна възраст. Не знам образно по какъв начин си ги представяте, малко по-късно излезе и фотография на умрелия в болница рецидивист, само че ще ви кажа, че в началото, четейки прочувствените словоизлияния на редица наши публицисти и медии, човек придобива напълно друга концепция за въпросния.
„ Момчето е простреляно в тил ” – това изобщо не е изяснено още, занапред предстоят следствените дейности. А и даже да е в тил, е хубаво да прочете закона, съгласно който и това е допустима алтернатива, да. „ Застреляното дете ” – тук към този момент и на най-коравосърдечния му трепва сърцето. „ 18 годишният е с лишен късмет да се поправи ” – това е откровена неистина, тъй като въпросният, и то още преди последния случай, към този момент е бил рецидивист. Ако въпреки всичко някой не знае какво значи това, ползвам тълкуванието – „ Човек, който прави същото закононарушение, за което към този момент е бил осъден; Непоправим нарушител ”. Тоест за какъв втори (?) късмет става въпрос, в случай, че нарушителят е имал трети, пети, десети към този момент.
Нарочните внушения, които се вършат, очевидно приказват за опит за заблуждаване на аудиторията, като задачата е всеки да стартира да съчувства на клетото дете, убито от неприятния чичко служител на реда. На назад във времето остават както истината, по този начин и правата на жертвите – девойките, мъжът от предния ден и десетките, а може и стотиците други, които са попадали под юмруците, кабелите и палките на въпросните тримца.
За да се почувстваме още по-виновни, се показва майката на убития рецидивист, която жали, че му стягали бал и сред тях е имало трагичен финален диалог: “Мамо, аз съм добре. Каквото и да става, постоянно ще те обичам ”. Е, по какъв начин да не се трогне човек и да не пусне някоя сълза, трижди проклинайки безскрупулния и невъзмутим служител на реда, прострелял бъдещия зрелостник.
И в случай че това въпреки всичко не ви е задоволително, на помощ идва различен от тримата герои, който изяснява:
“Бяхме се видели с едни девойки. Стояхме до един блок. Полицията мина, започнахме да бягаме и започнаха да стрелят. Стреляха четири-пет пъти. Хванаха Гошо, а Светльо го гръмнаха в крайници и рамото, падна на земята. Аз избягах “.
Милите те... добродушно обикаляли по улиците по тъмни доби, преди този момент говорили с родителите си, с цел да им обяснят какъв брой ги обичат, а най-после инцидентно, в 5 сутринта, срещнали и някакви девойки по пътя си, с които доброжелателно си полафили, до момента в който не се появили извергите служители на реда и не прекъснали благата среща. Как да не ги ожалиш, нали? И по какъв начин да не намразиш тея подли чиновници на реда, а?
Вие изобщо някъде прочетохте ли в какво положение са двете бити и ограбени девойки, както и мъжът от предната вечер. Аз не! Няма и да разберем евентуално, тъй като те не са по никакъв начин забавни на въпросните жалещи за „ клетото дете, убито в тил ”. Няма и да разберем нищо за останалите жертви на „ децата ”, те не са предпочитани. Те са единствено статистика. Както са суха статистики и хилядите (буквално хиляди са, да) възрастни по селата, всеки – по един или различен метод – платили своя дан, при срещите си с въпросните роми, както от дълго време ни набиват в главите, че би трябвало да ги назоваваме. Ограбените са хиляди, само че не по-малко са брутално изнасилените, свиреп пребитите, а стотици са и убитите по непосилен метод.
Нали вършиме разлика сред елементарен апаш, който минава, овършава дома до момента в който стопаните ги няма или спят, а след това добродушно се измъква. Не, не го лаская, изяснявам ви, че има голяма разлика сред тези, които крадат (рядко от старци, най-малкото, тъй като знаят, че те пари нямат – изключително по селата) и извергите, които умишлено издебват възрастните и вършат с тях неща, които в случай че разберете в детайлности, ще драйфате цяла неделя, подсигурявам ви. Но за тези измъчвани хорица никой не жали, огромното страдание стартира, в случай че инцидентно някой от тях си получи заслуженото. Тогава към този момент ушите ни пропищяват от воплите на лицемерните медии, които притискат в ъгъла служителите на реда и шефовете им, започвайки да ги бият с думи – правилно ли е, че е в гръб; за какво се е наложило да стреляте; знаете ли, че това е било 18-годишно дете, а знаете ли, че другите са били непълнолетни; открито ли е сигурно, че това са направилите грабеж лица по-рано; за какво не сте ги хванали след няколко метра, а сте употребили оръжие, и впрочем дебилизми, които по принцип могат да бъдат заложени, в случай че обаче не съдържаха и една особена интонация, обвиняваща, която цели да натика събеседника в ъгъла и да го накара да се почувства отпадък.
А за толкоз години един път НЕ съм чула съответни въпроси от вида на: „ синът ви е малолетен, за какво му позволявате да кръстосва улиците по нощите? ”, „ знаете ли с какво се устоя той? ”, „ той, както и полицията означи, е остарял техен познайник, какви ограничения сте подхванали, с цел да го спрете да насилва и ограбва хора по улиците? ”, и най-важният – „ за какво, по дяволите, не сте го възпитали? ”
Същият този „ несретен юноша ”, погубен от служителя на реда, евентуално е било въпрос на време, с цел да убие някого от пострадалите. Едно неправилно придвижване с ножа, с палката, с юмрука даже, и някое в действителност положително момиче повече няма да се прибере при родителите си, които са го възпитали вярно, единствено не са съумели да го предпазят от всякакви „ непослушни дечица ” по улицата. Хубаво е, когато жалим рецидивиста, а упрекваме служителите на реда, да мислим и в вероятност, колкото и грубо да ви звучи. Един рецидивист нормално не се поправя, изключение са противоположните случаи. Някой, който е почнал да граби, употребявайки принуждение още като невръстен (какъвто е казусът и с тримата), е химера, че има изгледи да се поправи генерално. Още повече, че е израснал в такава среда, той по този начин е приучван, подтикван е. Нека не се лъжем – голяма част от тези, които ни принуждават да назоваваме по този начин, както в действителност е името на една напитка, дори са подтиквани от околните си да крадат, с цел да устоят себе си и тях. Това е нрав, това е избор, това е ген даже.
И тук, доста от дълго време, изборът е сред тях и нас, сред тях и родителите ни, сред тях и децата ни. Един рецидивист по-малко, един избавен човешки живот повече!
Няколко дни след случая в София, при който трима атакуват две девойки, използват мощ и ги ограбват, а няколко часа по-късно, при гонене, единият е погубен от служител на реда, Софийска районна прокуратура притегли към наказателна отговорност двамата други, които са и малолетни – на 15 и на 17 години, направили обир в столицата, оповестяват от обвиняването. От изказването на СРП излиза наяве, че единствено ден преди въпросната нощ, на 17 септември към 4:30 ч. обвинените Г.Б. и Т.З. са нападнали и са лишили сумата от 35 лв. от млад мъж, като още веднъж са използвали мощ, като Г.Б. е държал мъжа, до момента в който Т.З. е блъснал с пестник в лицето потърпевшия, а неустановено досега лице му е нанесло два удара с палка по крайници.
Както се разбра още в деня след прострелването на крадеца и бияч, тримата са били остарели познайници на полицията. В случая с двете потърпевши девойки, те още веднъж са използвали мощ, като единият е дръпнал слушалките от врата на пострадалата, пробвайки се да я удуши, до момента в който различен я е обирал. Завършени нарушители от относително нежна възраст. Не знам образно по какъв начин си ги представяте, малко по-късно излезе и фотография на умрелия в болница рецидивист, само че ще ви кажа, че в началото, четейки прочувствените словоизлияния на редица наши публицисти и медии, човек придобива напълно друга концепция за въпросния.
„ Момчето е простреляно в тил ” – това изобщо не е изяснено още, занапред предстоят следствените дейности. А и даже да е в тил, е хубаво да прочете закона, съгласно който и това е допустима алтернатива, да. „ Застреляното дете ” – тук към този момент и на най-коравосърдечния му трепва сърцето. „ 18 годишният е с лишен късмет да се поправи ” – това е откровена неистина, тъй като въпросният, и то още преди последния случай, към този момент е бил рецидивист. Ако въпреки всичко някой не знае какво значи това, ползвам тълкуванието – „ Човек, който прави същото закононарушение, за което към този момент е бил осъден; Непоправим нарушител ”. Тоест за какъв втори (?) късмет става въпрос, в случай, че нарушителят е имал трети, пети, десети към този момент.
Нарочните внушения, които се вършат, очевидно приказват за опит за заблуждаване на аудиторията, като задачата е всеки да стартира да съчувства на клетото дете, убито от неприятния чичко служител на реда. На назад във времето остават както истината, по този начин и правата на жертвите – девойките, мъжът от предния ден и десетките, а може и стотиците други, които са попадали под юмруците, кабелите и палките на въпросните тримца.
За да се почувстваме още по-виновни, се показва майката на убития рецидивист, която жали, че му стягали бал и сред тях е имало трагичен финален диалог: “Мамо, аз съм добре. Каквото и да става, постоянно ще те обичам ”. Е, по какъв начин да не се трогне човек и да не пусне някоя сълза, трижди проклинайки безскрупулния и невъзмутим служител на реда, прострелял бъдещия зрелостник.
И в случай че това въпреки всичко не ви е задоволително, на помощ идва различен от тримата герои, който изяснява:
“Бяхме се видели с едни девойки. Стояхме до един блок. Полицията мина, започнахме да бягаме и започнаха да стрелят. Стреляха четири-пет пъти. Хванаха Гошо, а Светльо го гръмнаха в крайници и рамото, падна на земята. Аз избягах “.
Милите те... добродушно обикаляли по улиците по тъмни доби, преди този момент говорили с родителите си, с цел да им обяснят какъв брой ги обичат, а най-после инцидентно, в 5 сутринта, срещнали и някакви девойки по пътя си, с които доброжелателно си полафили, до момента в който не се появили извергите служители на реда и не прекъснали благата среща. Как да не ги ожалиш, нали? И по какъв начин да не намразиш тея подли чиновници на реда, а?
Вие изобщо някъде прочетохте ли в какво положение са двете бити и ограбени девойки, както и мъжът от предната вечер. Аз не! Няма и да разберем евентуално, тъй като те не са по никакъв начин забавни на въпросните жалещи за „ клетото дете, убито в тил ”. Няма и да разберем нищо за останалите жертви на „ децата ”, те не са предпочитани. Те са единствено статистика. Както са суха статистики и хилядите (буквално хиляди са, да) възрастни по селата, всеки – по един или различен метод – платили своя дан, при срещите си с въпросните роми, както от дълго време ни набиват в главите, че би трябвало да ги назоваваме. Ограбените са хиляди, само че не по-малко са брутално изнасилените, свиреп пребитите, а стотици са и убитите по непосилен метод.
Нали вършиме разлика сред елементарен апаш, който минава, овършава дома до момента в който стопаните ги няма или спят, а след това добродушно се измъква. Не, не го лаская, изяснявам ви, че има голяма разлика сред тези, които крадат (рядко от старци, най-малкото, тъй като знаят, че те пари нямат – изключително по селата) и извергите, които умишлено издебват възрастните и вършат с тях неща, които в случай че разберете в детайлности, ще драйфате цяла неделя, подсигурявам ви. Но за тези измъчвани хорица никой не жали, огромното страдание стартира, в случай че инцидентно някой от тях си получи заслуженото. Тогава към този момент ушите ни пропищяват от воплите на лицемерните медии, които притискат в ъгъла служителите на реда и шефовете им, започвайки да ги бият с думи – правилно ли е, че е в гръб; за какво се е наложило да стреляте; знаете ли, че това е било 18-годишно дете, а знаете ли, че другите са били непълнолетни; открито ли е сигурно, че това са направилите грабеж лица по-рано; за какво не сте ги хванали след няколко метра, а сте употребили оръжие, и впрочем дебилизми, които по принцип могат да бъдат заложени, в случай че обаче не съдържаха и една особена интонация, обвиняваща, която цели да натика събеседника в ъгъла и да го накара да се почувства отпадък.
А за толкоз години един път НЕ съм чула съответни въпроси от вида на: „ синът ви е малолетен, за какво му позволявате да кръстосва улиците по нощите? ”, „ знаете ли с какво се устоя той? ”, „ той, както и полицията означи, е остарял техен познайник, какви ограничения сте подхванали, с цел да го спрете да насилва и ограбва хора по улиците? ”, и най-важният – „ за какво, по дяволите, не сте го възпитали? ”
Същият този „ несретен юноша ”, погубен от служителя на реда, евентуално е било въпрос на време, с цел да убие някого от пострадалите. Едно неправилно придвижване с ножа, с палката, с юмрука даже, и някое в действителност положително момиче повече няма да се прибере при родителите си, които са го възпитали вярно, единствено не са съумели да го предпазят от всякакви „ непослушни дечица ” по улицата. Хубаво е, когато жалим рецидивиста, а упрекваме служителите на реда, да мислим и в вероятност, колкото и грубо да ви звучи. Един рецидивист нормално не се поправя, изключение са противоположните случаи. Някой, който е почнал да граби, употребявайки принуждение още като невръстен (какъвто е казусът и с тримата), е химера, че има изгледи да се поправи генерално. Още повече, че е израснал в такава среда, той по този начин е приучван, подтикван е. Нека не се лъжем – голяма част от тези, които ни принуждават да назоваваме по този начин, както в действителност е името на една напитка, дори са подтиквани от околните си да крадат, с цел да устоят себе си и тях. Това е нрав, това е избор, това е ген даже.
И тук, доста от дълго време, изборът е сред тях и нас, сред тях и родителите ни, сред тях и децата ни. Един рецидивист по-малко, един избавен човешки живот повече!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ