Милиони притаяват дъх пред това, което ще се случи днес

Милиони притаяват мирис пред това, което ще се случи през днешния ден в храм-паметника „ Св. Александър Невски “.

Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит +Даниил ще отслужи през днешния ден тържествена света литургия за 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. Това възвестиха от пресслужбата на Българската православна черква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).

Светата литургия стартира от 9:30 ч. в патриаршеската катедрала.

Тя ще бъде отслужена от патриарх Даниил, от синодални митрополити и епископи на БПЦ, както и от представители на Поместните православни църкви.

С празнично вечерно свещенодействие в петък започнаха тържествата за изпълването на 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “, което е станало през 1924 година

От БПЦ-БП приканват православните християни да вземат молитвено присъединяване в духовните тържества.

Стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ се навърши на 12 септември тази година, само че честването на годишнината е на 23 ноември, когато е зимният празник на храма. Това сподели тогава Мелнишкият свещеник Герасим – ръководител на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “, който е и основен секретар на Светия синод на Българската православна черква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).

По време на светата литургия е осъществен чинът на цялостното освещаване на храм-паметника „ Св. Александър Невски “ в София през 1924 година Тъй като храмът има три престола, освещаването се прави в три следващи дни – на 12, 13 и 14 септември 1924 година, описа тогава свещеник Герасим.

Основният камък на храма е положен през 1882 година

Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 година, на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата „ Св. София “.

SafeNews напомня, че на 19 октомври 1915 година с декрет на цар Фердинанд храм паметникът „ Александър Невски “, издигнат в съвсем приключен тип едвам три години по-рано, получава ново име – „ Св. св. Кирил и Методий “.

По това време България е въвлечена към този момент в Първата международна война, дни преди преименуването съветските войски правят зверско нахлуване над Варна, което вбесява Фердинанд. На 14 октомври съветска ескадра от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда доближава към Варна. Два хидроплана прелитат над града с проучвателна цел и пускат няколко бомби, а корабите обстрелват града. Загиват цивилни хора.

И въпреки на никое място публично да не се признава, точно този акт на експанзия става причина името на най-големия православен храм в България да бъде публично променено. Формално смяната е приписана на присъединението на земите в Македония към българската страна, което става факт при започване на войната.
Заради деня на смяната – 19 октомври, който е и ден на Свети Иван Рилски, в църквата е повдигнат специфичен олтар, отдаден на българския светец.

През 1920 година, след края на Първата международна война, в която България се е оказала на страната на губещите, Светият синод показва предпочитание храмът да възвърне първичното си име. През 1921 година държавното управление на Александър Стамболийски издава декрет за смяната, новият цар Борис ІІІ го подписва и храм паметникът още веднъж става „ Александър Невски ”.

Но още при построяването му е планувано той да бъде и в възхвала на братята Кирил и Методий. За тази цел комитетът по построяването на храма поверява северния иконостас на Иван Мърквичка, чех по националност, един от създателите на Рисувалното учебно заведение, ученик на Пражката и Мюнхенската академии за изящни изкуства. Там той рисува св. Методий в архиерейско облачение – на северната олтарна врата, а на южната – св. Кирил в монашеско облачение. И двамата братя са в цялостен растеж.

Замислен като монумент в признателност на съветските освободители, храм „ Александър Невски ” в началото е трябвало да бъде ситуиран в Търново, както гласи предлагането на Петко Каравелов. То било направено по време на Учредителното заседание през 1879 година Личното гледище на княз Александър Батенберг води до построяването му в центъра на София.

Този храм не е единственият, в който се преплитат имената на славянските първопросветители и съветския светец. В Пловдив и до през днешния ден съществува черква, наречена „ Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски “.

Това е първият храм-паметник, отдаден на Руско-турската освободителна война и Освобождението на България.

На 11 май 1881 година, в деня на светите братя Кирил и Методий, видните пловдивски жители и поданици на квартала – Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и духовник Първан Стоев, родом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен комитет по създаване на нов храм, който да бъде отдаден на българските равноапостоли Кирил и Методий и на съветския светец княз Александър Невски, считан за небесен настойник на покой-ния по това време император Александър II – Цар Освободител на България. През лятото на 1884 година храмът бил приключен.

Източник: Българска телеграфна агенция, ploshtadslaveikov.com