Петко Добрев: Кога ще спре войната в Украйна?
Милиони хора се питат по кое време ще спре войната в Украйна?
Ще Ви предложа моят отговор – когато разберем, че истината не е аксиома.
И да поясня за тези, които са не запомнили какво съставлява аксиомата, която съществува в математиката. Това е изказване, което се приема без да се потвърждава. Да, само че истината за войната не е и неможе да бъде аксиома.
А ние сме очевидци точно на това по какъв начин Западът се пробва да накара светът да приема неговата истина за войната като аксиома. Ето по тази причина войната продължава.
Повече от ясно е, че веднага като истината, налагана от Запада, се постанова като аксиома, то истината на Русия ще бъде налагана с бомби и ракети, до тогава до момента в който чуем и нея.
Историята недвусмислено потвърждава,че налагането на истината като аксиома е присъщо за диктатурите, а ние претендираме да сме демократични общества. И в случай че желаеме да разрушим изцяло демократичните устои на Стария континент, то най-краткият път към това е налагането на една истина като аксиома.
Европа просто би трябвало да се разсъни и да се вземе в ръце. Очевидно е отминало времето, когато съветската мечка бе приспана в бездънен сън и нямаше искания за отбрана на своите стратегически ползи. Това към този момент е минало. И е повече от ясно, че Русия се е събудила и ще пази своите ползи с цената на всичко. Ето за какво е нелогично Западът да не се преценява с новата действителност.
Колко истини може да има за една война?
Навярно доста. Но защото живеем в 2022г то е редно всеки един човек, който е срещу войната и насилието да одобри, че би трябвало да се съблюдава интернационалното право.
И защото става въпрос за интернационално право и връзки сред страни, то няма по какъв начин да се прескочи Организация на обединените нации.
Съгласно Уставът на Организация на обединените нации и по-специално чл.102 всеки контракт и всяко интернационално съглашение, подписани от който и да е член на организацията, ще би трябвало колкото е допустимо по-скоро да бъдат регистрирани в Секретариата и обнародвани в него.
Никоя страна в подобен контракт или интернационално съглашение, нерегистрирани съгласно тази наредба, не ще може да се позове на този контракт или съглашение пред който и да е орган на Организацията на Обединените народи.
И няма по какъв начин да прескочим Резолюция №2202 от 17.05.2015 г на Съвета за сигурност. На своето 7384 подред съвещание той приема упоменатата Резолюция, с която се записват Минските съглашения.
И истината е, че отговорностите, които Украйна има според тях и до през днешния ден не са изпълнени. А точно Минските съглашения подсигуряваха мира и териториалната целокупност на Украйна.
И в случай че деликатно прочетем какво сподели Путин преди съветските войски да атакуван Украйна, то няма по какъв начин да прескочим думите му, че от този миг нататък Минските съглашения неважат. Това е неговата истина.
Путин можеше да бъде упрекван във всичко неприятно, в случай че Украйна бе изпълнила Минските съглашения, които според Устава на Организация на обединените нации са регистрирани.
Но през днешния ден най-голяма отговорност за украинската покруса носят всички тези украински държавници, които заедно отхвърлиха да изпълнят Минските съглашения.
Голяма е отговорността и на Запада, който явно тласкаше украинските политици към сходно държание. Виновна е и Организация на обединените нации, тъй като в продължение на осем години бе безгласен наблюдаващ за това по какъв начин не се извършват записаните съгласно нейния Устав Мински съглашения.
Въпросът, който Западът заобикаля е дали неизпълнението на Минските съглашения е опасност за мира, нарушаване на мира или акт на експанзия, които съгласно чл.39 от Устава на Организация на обединените нации са опасност за интернационалния мир.
Дали с тези си дейности Украйна не търсеше време за подготовка на стремително нахлуване на украинската войска в Домбас и всички да бъдат сложени пред приключен факт?
Резултатът е повече от явен – неизпълнението на Минските съглашения докара до война.
Навярно мнозина биха определили написаното от мен като отбрана на Путин и Русия във връзка войната в Украйна. Това е тяхно право. Но мое надълбоко разбиране е, че истината неможе да бъде налагана като аксиома, както и че всяка страна, която е член на Организация на обединените нации би трябвало да съблюдава интернационалното право.
Мое право е да небъда зависим на налаганата от Запада шизофрения. Ако имаме налагане на една истина като аксиома и това е дейности на Запада, то това е народна власт. Ако това се прави от Русия, то това е тирания.
Ако имаме военни дейности от Съединени американски щати, това е мироопазваща интервенция.
Ако тези дейности са осъществени от Русия, това е експанзия и война.
Ако украинската войска обстрелва с ракети жилищни територии и избива мирни жители, то това е нелепа случайност.
Ако съветската войска обстрелва военна инфраструктура, е жестока експанзия.
Това раздвояване на мисленето може да ни убие като мислещи хора. И в случай че може да се каже, че има нападение върху цивилизацията, то това е точно убиването на правото и опцията на човек да бъде мислещо създание.
Според мен това нападение върху човешката цивилизация може да докара единствено до един резултат – следващата война, която ще ни приближи до края на цивилизацията ни.
Повече от лицемерно е да си затваряме очите, когато съглашение, записано според Устава на Организация на обединените нации, не се съблюдава от една страна в продължение на осем години. Навярно през днешния ден всеки е схванал, че отговорът на Русия на западното двуличие се оказаха ракетите и бомбите. С други думи лицемерието на Запада роди грохота на войната.
И за жалост с увеличение на лицемерието се усилват и бомбите и гърмежите.
И въпреки всичко какво би трябвало да направи Европа, с цел да бъде прекъснато страданието на украинския народ?
Европа би трябвало да разбере, че войната в Украйна е политика на Съединени американски щати и Русия.
Европа би трябвало да отбрани своите ползи, а те надалеч не са свързани с продължение на войната.
Европа би трябвало да предложи прекъсване на военните дейности и заличаване на политиката за налагане на една истина като аксиома. На масата на договарянията би трябвало да бъдат чути всички истини и оценени. Колкото и мъчително да е за Украйна просто лицемерната Европа би трябвало да признае, че нейната териториалната целокупност неможе да бъде непокътната.
Та невижда ли Европа, че Путин извършва своя проект и в териториите следени от съветски войски към този момент се назначава нова власт? Какво може да се чака от тук насетне?
Там където се развее съветския байрак и бъде назначена нова администрация е повече от явно, че украинска власт няма да има. Защо тогава би трябвало да се заблуждаваме и войната да продължава?
Когато Путин осъществя проекта си,ще приключи военните дейности. Новата власт в тези територии ще работи и просто ще има нова действителност.
Но никой няма да върне убитите, никой няма с магическа пръчка да възвърне разрушените домове.
Няма различен бърз път към мира.
Осем години Европа не постави старания да убеди Украйна да извърши Минските съглашения. Резултатът от това е повече от очеизваден.
Днес Европа би трябвало да извърши дълга си към мира и демокрацията, а това неможе да стане с политика за война до последния украинец. Украинският народ има потребност от мир и благополучие.
На ход е Европа, само че не лицемерната Европа.
Ако Европа продължи да бъде лицемерна, след Украйна ще пристигна ред и на други войни в Европа.
Огнища на напрежение има повече от задоволително. Нека погледнем Западните Балкани. Нека погледнем Турция след ръководството на Ердоган, тъй като рано или късно то ще свърши.
И като става въпрос за Турция дано си спомним още веднъж лицемерния Запад, който разреши на Ердоган да ликвидира въздействието на турския прозападен генералитет.
Време е да погребем лицемерието. Погребем ли го, ще дадем късмет на мира.
Ще Ви предложа моят отговор – когато разберем, че истината не е аксиома.
И да поясня за тези, които са не запомнили какво съставлява аксиомата, която съществува в математиката. Това е изказване, което се приема без да се потвърждава. Да, само че истината за войната не е и неможе да бъде аксиома.
А ние сме очевидци точно на това по какъв начин Западът се пробва да накара светът да приема неговата истина за войната като аксиома. Ето по тази причина войната продължава.
Повече от ясно е, че веднага като истината, налагана от Запада, се постанова като аксиома, то истината на Русия ще бъде налагана с бомби и ракети, до тогава до момента в който чуем и нея.
Историята недвусмислено потвърждава,че налагането на истината като аксиома е присъщо за диктатурите, а ние претендираме да сме демократични общества. И в случай че желаеме да разрушим изцяло демократичните устои на Стария континент, то най-краткият път към това е налагането на една истина като аксиома.
Европа просто би трябвало да се разсъни и да се вземе в ръце. Очевидно е отминало времето, когато съветската мечка бе приспана в бездънен сън и нямаше искания за отбрана на своите стратегически ползи. Това към този момент е минало. И е повече от ясно, че Русия се е събудила и ще пази своите ползи с цената на всичко. Ето за какво е нелогично Западът да не се преценява с новата действителност.
Колко истини може да има за една война?
Навярно доста. Но защото живеем в 2022г то е редно всеки един човек, който е срещу войната и насилието да одобри, че би трябвало да се съблюдава интернационалното право.
И защото става въпрос за интернационално право и връзки сред страни, то няма по какъв начин да се прескочи Организация на обединените нации.
Съгласно Уставът на Организация на обединените нации и по-специално чл.102 всеки контракт и всяко интернационално съглашение, подписани от който и да е член на организацията, ще би трябвало колкото е допустимо по-скоро да бъдат регистрирани в Секретариата и обнародвани в него.
Никоя страна в подобен контракт или интернационално съглашение, нерегистрирани съгласно тази наредба, не ще може да се позове на този контракт или съглашение пред който и да е орган на Организацията на Обединените народи.
И няма по какъв начин да прескочим Резолюция №2202 от 17.05.2015 г на Съвета за сигурност. На своето 7384 подред съвещание той приема упоменатата Резолюция, с която се записват Минските съглашения.
И истината е, че отговорностите, които Украйна има според тях и до през днешния ден не са изпълнени. А точно Минските съглашения подсигуряваха мира и териториалната целокупност на Украйна.
И в случай че деликатно прочетем какво сподели Путин преди съветските войски да атакуван Украйна, то няма по какъв начин да прескочим думите му, че от този миг нататък Минските съглашения неважат. Това е неговата истина.
Путин можеше да бъде упрекван във всичко неприятно, в случай че Украйна бе изпълнила Минските съглашения, които според Устава на Организация на обединените нации са регистрирани.
Но през днешния ден най-голяма отговорност за украинската покруса носят всички тези украински държавници, които заедно отхвърлиха да изпълнят Минските съглашения.
Голяма е отговорността и на Запада, който явно тласкаше украинските политици към сходно държание. Виновна е и Организация на обединените нации, тъй като в продължение на осем години бе безгласен наблюдаващ за това по какъв начин не се извършват записаните съгласно нейния Устав Мински съглашения.
Въпросът, който Западът заобикаля е дали неизпълнението на Минските съглашения е опасност за мира, нарушаване на мира или акт на експанзия, които съгласно чл.39 от Устава на Организация на обединените нации са опасност за интернационалния мир.
Дали с тези си дейности Украйна не търсеше време за подготовка на стремително нахлуване на украинската войска в Домбас и всички да бъдат сложени пред приключен факт?
Резултатът е повече от явен – неизпълнението на Минските съглашения докара до война.
Навярно мнозина биха определили написаното от мен като отбрана на Путин и Русия във връзка войната в Украйна. Това е тяхно право. Но мое надълбоко разбиране е, че истината неможе да бъде налагана като аксиома, както и че всяка страна, която е член на Организация на обединените нации би трябвало да съблюдава интернационалното право.
Мое право е да небъда зависим на налаганата от Запада шизофрения. Ако имаме налагане на една истина като аксиома и това е дейности на Запада, то това е народна власт. Ако това се прави от Русия, то това е тирания.
Ако имаме военни дейности от Съединени американски щати, това е мироопазваща интервенция.
Ако тези дейности са осъществени от Русия, това е експанзия и война.
Ако украинската войска обстрелва с ракети жилищни територии и избива мирни жители, то това е нелепа случайност.
Ако съветската войска обстрелва военна инфраструктура, е жестока експанзия.
Това раздвояване на мисленето може да ни убие като мислещи хора. И в случай че може да се каже, че има нападение върху цивилизацията, то това е точно убиването на правото и опцията на човек да бъде мислещо създание.
Според мен това нападение върху човешката цивилизация може да докара единствено до един резултат – следващата война, която ще ни приближи до края на цивилизацията ни.
Повече от лицемерно е да си затваряме очите, когато съглашение, записано според Устава на Организация на обединените нации, не се съблюдава от една страна в продължение на осем години. Навярно през днешния ден всеки е схванал, че отговорът на Русия на западното двуличие се оказаха ракетите и бомбите. С други думи лицемерието на Запада роди грохота на войната.
И за жалост с увеличение на лицемерието се усилват и бомбите и гърмежите.
И въпреки всичко какво би трябвало да направи Европа, с цел да бъде прекъснато страданието на украинския народ?
Европа би трябвало да разбере, че войната в Украйна е политика на Съединени американски щати и Русия.
Европа би трябвало да отбрани своите ползи, а те надалеч не са свързани с продължение на войната.
Европа би трябвало да предложи прекъсване на военните дейности и заличаване на политиката за налагане на една истина като аксиома. На масата на договарянията би трябвало да бъдат чути всички истини и оценени. Колкото и мъчително да е за Украйна просто лицемерната Европа би трябвало да признае, че нейната териториалната целокупност неможе да бъде непокътната.
Та невижда ли Европа, че Путин извършва своя проект и в териториите следени от съветски войски към този момент се назначава нова власт? Какво може да се чака от тук насетне?
Там където се развее съветския байрак и бъде назначена нова администрация е повече от явно, че украинска власт няма да има. Защо тогава би трябвало да се заблуждаваме и войната да продължава?
Когато Путин осъществя проекта си,ще приключи военните дейности. Новата власт в тези територии ще работи и просто ще има нова действителност.
Но никой няма да върне убитите, никой няма с магическа пръчка да възвърне разрушените домове.
Няма различен бърз път към мира.
Осем години Европа не постави старания да убеди Украйна да извърши Минските съглашения. Резултатът от това е повече от очеизваден.
Днес Европа би трябвало да извърши дълга си към мира и демокрацията, а това неможе да стане с политика за война до последния украинец. Украинският народ има потребност от мир и благополучие.
На ход е Европа, само че не лицемерната Европа.
Ако Европа продължи да бъде лицемерна, след Украйна ще пристигна ред и на други войни в Европа.
Огнища на напрежение има повече от задоволително. Нека погледнем Западните Балкани. Нека погледнем Турция след ръководството на Ердоган, тъй като рано или късно то ще свърши.
И като става въпрос за Турция дано си спомним още веднъж лицемерния Запад, който разреши на Ердоган да ликвидира въздействието на турския прозападен генералитет.
Време е да погребем лицемерието. Погребем ли го, ще дадем късмет на мира.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ