Мили приятели! Това което не можахме да си кажем на

Мили другари! Това което не можахме да си кажем на Нова година, само че го изживяхме като вътрешно схващане за реципрочност, е това, което постоянно приказва за един неразтрогаем брак - брак сред душите. Нека ви го пожелая в този момент в действителност и дано всеки с цялост одобри дара, който Бог му е дал. А какъв брой ще упражни, с цел да умножи своите мини, както Той споделя, е въпрос на персонална отговорност. Безсмислен път никой не върви. И това е достолепието на индивида, че може да се освободи от безсмислие.

(Mermen and Capricorn, book illustration in Miscellanea Astronomica, Rome, 15th century, Bibliotheca Apostolica)

От Планетното Послание, това, което влиза в този зодиакален знак е: “Деца на Слънцето, на Път сме! ” Деца на Слънцето на път сме, съединено или включено в зодиакалния знак Козирог (който е под въздействието на планетата Сатурн), можем да кажем с един от изразите на Иисуса Христа: “И Словото стана плът... ”(Йоан 1: 14). Тук е битиейната загадка на това, което би трябвало да създадем - “И Словото стана плът... ” Така Го рече и по този начин е, тъй като ние на тази планета, в този зодиакален знак и с тези сили на Светото евангелие и на Агни Йога, би трябвало с разум, сърце и воля да осъществим това. И тъкмо тук е огромното съвпадане - “Деца на Слънцето, на Път сме ”. Път, който би трябвало да вървим със своите нозе; беритба, която би трябвало да вършим със своите ръце; слово и проповед, които би трябвало да дадем със своята мисъл и да обагряме или обгоряваме сърцата на хората със своята нематериалност. Една бодрост, която е задължителна; едно дело, което е толкова духовно, колкото и материално - “И Словото стана плът... ” 

В Мировото схващане през човешката история са минали доста столетия до оня идеален миг, когато можеше да се каже, че Бог се въплъти в човек. Ето за какво тези исторически стадии са и на нашето схващане. Ние всички сме чакали пред пещерата; били сме във всички столетия на човешката история и вън от нея - в историята на Космоса. Защо? Защото в Сатурн се начева материалната субстанция, с цел да имаме тук физика, а там виждаме Козирог. Там се зачева, оттова е нашето физическо тяло; затова сме участвали във всичката битиейност на Космичността. И когато в митологиите се приказва, че като стопанин на света Уран има своята Гея и има своите деца така наречен титани, циклопи и хекатонхейри, както и за този дуел, който се води сред тях, и за тази маркирана от жена му неправда, че той - Уран не храни любов към циклопите и хекатонхейрите, и те са заточени, ние би трябвало да забележим йерархиите на наличието, да забележим с кои детайли е работила оная нематериалност, която стартира да оформява създание. Трябва да забележим тези детайли. И в случай че се върнем обратно в историята на космичното съществуване, ще забележим недоволството от кое - недоволството на Адам и Ева от възбраната да ядат плода на положителното и злото. Те можеха да посегнат, тъй като носеха в себе си битието да станат богове, каквито са Сътворителите. И затуй елементарно можем да си разбираем за какво по-късно един Сатурн, един Кронос, знаейки, че неговият предстоящ наследник ще го в профил, изяжда децата си. Един Сатурн изяжда чедата си. Какво изяжда - камъка. Ето ви една теза, върху която може в бъдеще да приказваме. Какво е камъкът? Камъкът е първата осцилация на изграждащото се. Там са вложени пулсациите - от кристала стартира всичко. И затуй ще забележим тази подчиненост, само че нашата цел в тази ситуация не е да разгадаваме тези секрети. Аз желаех единствено да кажа, че един зодиакален знак, какъвто е Козирогът, който е под въздействието на планетата Сатурн, съдържа креативен секрети. 

Козирогът има едно преимущество - съсредоточеността. А съсредоточеността е креативно начало. Вие би трябвало да се вглъбите, с цел да изведете самосъзнанието за образност, нещо което можем да назовем провиденция или интуитивна искреност. Съсредоточението е креативен акт. Така че преди всичко би трябвало на Козирога да предоставим съсредоточението, следвано от упоритостта, дързостта; оня рог, с който е взимал духовната власт; а по-късно му стават към този момент два - физика и дух. Но изнапред Козирогът е с един рог. Раздвоението е нужно, тъй като той като принцип на съсредоточаването би трябвало да се построява. И би трябвало да се построява сред нематериалност и сред материя. Това е съществуване! И ще му предоставим по-късно към този момент - на този Козирог - упоритостта, ще му предоставим дипломатичността, ще му предоставим концепцията за новаторството. Въпреки че в подтекст, се крие един защитник на традицията. Той е доста твърдоглав традиционалист. Но главното - това е катеренето, съсредоточаването. Всяко отклоняване на вниманието на този, който желае да се качи на връх или да мине бездна, му носи крах. Козирогът е постоянно концентриран. Той тачи обрядите и тук е неговата шаблонност, само че той е и най-големият рушител на традициите. Когато една концепция, когато веднъж е извървян, когато е на върха (защото единствено той може да се качи на върха - Овена не може да се качи, Телецът не може, само че Козирогът може) той вижда оттова. И тогава доста добре знае кое би трябвало да се унищожи. Тук Козирогът е точно в това родство, което още изначалото са живели дружно - той, Козирогът, и Юпитер или Зевс. Така че Юпитер го взима в небесата и в това съдействие той е всесилен, както Богът - цар на боговете. В този смисъл Козирогът оттова може да разрушава. И тогава неговият традиционализъм е една резистентност, за която постоянно съм приказвал - традицията е една резистентност извънредно потребна, до момента в който узрее в съзнанието и на най-малкия. След това той е безмилостен в новаторството си, тъй като е тайнствен, най-вече тайнствен. Изумително интелектуален, само че несъмнено тайнствен и това е, което го прави модернист. Защото интелектът установи, само че мистичността открива. Когато сте се качили на върха, вие до там сте показали мисловната поредност, убедеността, само че оттова имате прозрението и интуицията, с цел да променяте света. Ето в подобен смисъл Сатурн беше надвит - липсваше му концепцията за еволюцията и си фантазира, че може да я прекъсне, липсваше му просветление и той трябваше да бъде погубен. Убит от личните си. Така, в случай че някой закъснее в точния момент да оплоди посредством интуицията своето концентриране за ново изобретение, той тогава се самоубива. Това рядко се случва на Козирога. 

Ето за какво съвпадението за един издирван и ходен път е точно с първото искане в Посланието: “Деца на Слънцето, на Път сме! ”. Значи построени в една плът, както споделя Христос “И Словото стана плът... ”, ние не можем да спрем, би трябвало да се върви. Изкачването в случай че е свършено, тогава би трябвало да се слезе, с цел да се даде това познание, което дават върховете. И тук няма вяра, няма персона в международната история, която да не е белязана с това когато се е оттегляла, откакто е узряла, както го илюстрира един Ницше да вземем за пример. Той споделя за Заратустра, че 10 години е бил в планината и дотам са натежали крилете от прашеца, с цел да направи в своя кошер мед, и по-късно да слезе и да даде на света своята медна пита. Всички Учители са се оттегляли, живели са някъде в това себесъзерцание и когато е пристигнал часът на една зрялост (защото за това има избрани години), те слизат да дадат своето. Сега, когато е обещано, остава нещо, което би трябвало да се извърши. Това е: “Деца на Слънцето, на път сме! ” Никой не може да каже, че пътят свършва до неговия дом, т.е. до неговите убеждения. Когато някой в отговорност към Родината си пази единствено своя двор - това е неволя. Трябва да има по-дълбоко и по-далечно виждане за своя жанр и за своята Родина. Така че, когато някой съхранява единствено довчерашното си мислене; когато се води единствено от домашния си обряд, толкова могъщ до момента, той не може да направи нито нов дом, нито нова челяд, т.е. не може да роди нови мисли, не може да отгледа плода на своето изобретение. Човек би трябвало да напусне своя дом, по тази причина е речено: “Деца на Слънцето, на път сме! ” Кой е нашият дом? Себелюбието, величието, премията, дребните познания, изобилният бизнес... Всяко нещо е дом, да не приказвам за сладострастията, които дотам са станали улични, че човек даже и да не се смущава не може да не се погнуси. Да се възмутите е малко, само че да се погнусите е в действителност обезпокоително. 

Ето за какво в Светото Евангелие текстът, който съответствува с това искане, е Евангелието на Марка, глава 13:  “Истина ви споделям: няма да премине тоя жанр, докле всичко това не се сбъдне. Небе и земя ще премине, но думите Ми няма да преминат. ” Уран си отиде, Сатурн си отиде, Зевс си отиде; техните висини, техните домове като мислене, като идеологии, като доктрини си отидоха; техните олимпийски величия слязоха, само че думи не минаха! А кой беше чул думите на Зевс - Зевс, който се беше възмутил, че човешкият жанр е станал съвсем като говедо. Значи той има някаква мярка посредством устата и посредством перото на Есхил - един Велик Посветен, който беше споделил: Ще страдаме, с цел да се усъвършенстваме. Това са думи на Есхил - значи на Зевс. И какво ни споделя Буда? Същото. Какво ни споделя Заратустра? Какво ни споделят юдейските религии? Същото. Ще страдаме, с цел да се усъвършенстваме! Стоят ли тези думи, отидоха ли си? Ще си отидат ли? “Думите Ми няма да преминат! ” - “Деца на Слънцето, на Път сме! ”. “И Словото стана плът... ” Това е, което може да бъде една сила, едни крила на Кадуцея, на тези деца на път. Това е, че могат да занесат думи, които няма да преминат. 

Към всичко това би трябвало да прибавим параграф 589 от Агни Йога:  “Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието ” - по този начин споделя остарялата поговорка. Коя е тази остаряла поговорка? Какво е словото, коя подчиненост в нашето съществуване е то? Нашият разум, нашият Адам. А кой знае писанията? Нашата ръка, нашата психика. Вижте по какъв начин е градирано - по-късно писмото и знаете мисълта ми: когато се умори паметта да приема, даде се право на ръката. Писанието - кое у нас е то? Какво са акашиевите летописи - не е ли това нашето астрално тяло, нашето астрално поле. И по-късно идва Мъдрият знае мисълта. Онова, което не може да бъде забравено, тъй като то отобразява това, което назоваваме мисъл-форми. То е една наша мисловност от по-висш разряд, която ни съпровожда като парченце или бликам от интуицията. И най-сетне Мъдрият знае мълчанието - най-великата загадка. Когато всичко към нас се разиграе и се умори (и мисълта се умори, и словото се умори, и писането се умори) - идва великата загадка на мълчанието. Ние сме в своя Причинен свят, където всичко знаем и мълчим. Мълчанието е вътрешно признание и знаете, че това е една от най-великите секрети, която дадоха българските исихасти на света. Нетленна светлина, посредством която говорите и живеете - мълчание. Ето това споделя остарялата поговорка. Коя е остарялата поговорка тогава? Окултните науки! Те споделяха, те знаеха, те даваха всичко, което не може да бъде погълнато от човешкото мислене и човешкия живот. Това е остарялата поговорка, която има хилядолетен път; която крета, до момента в който узрее човешкият жанр, с цел да каже директно тайните на човешкото развиване и наличието на душата тук и в отвъдността. Това е остарялата поговорка. 

“Много може да се направи, когато направляваме силата вярно. ” Логично е. С една вода може да полеете градината си, в случай че я направлявате вярно. Ако сте я пуснали да отива някъде в пустиня, няма да полеете нищо. Дори логиката може да ви го даде, камо ли вътрешното прояснение. Но човек би трябвало на първо време в действителност да премисли - това, което му е обещано като полезност, по какъв начин да го направлява. Да не припомням приказката за гениите, която Христос споделя на учениците си. Така че всякъде ще би трябвало да се реши цената на работата, която желаеме да свършим. А не да си дадем отдих, тъй като чакаме ръка вън от нашата психика да свърши другото. Не, всеки ще си носи кръста! Никой няма да носи непознат кръст, а зрелостта на огромните - това е да дойдат и да дадат ръка, да очистят пътя, да отстранен тръните и съблазните. 

“Изтънчената вътрешен глас ще ни покаже способа, който е константен при даден случай. ” Логично е и напълно правилно. Изтънчената вътрешен глас! Да, само че по кое време човек може да реши, че дотам е изтънчена неговата вътрешен глас, че тя ще му даде най-правилния път, непроменяемо най-необходимото? Това е най-трудно преценимо, колкото и доста човек да се концентрира. Много образци има в международната литература и в окултните учения. Казвал съм, че от време на време можете във своята възмога да стигнете пето, шесто, седмо посвещение, само че в случай че имате една шупличка там долу в стълбичката си, ще бъдете върнати, тъй като може да ви срине цялата постройка. 

Идеята, или по скоро догматът за безпогрешност не стои в окултните учения. Стои концепцията за съвършенството, стои концепцията за Аватарството - стои концепцията за Всемирния Учител - не е казано безпогрешност. Това не трябва да служи за сексапил нито на този, който желае да го упрекнат, нито на този, който не желае да го упрекнат. Идеята за съвършенството е задоволително велика, с цел да няма догмат за безпогрешност. Защото доста самоуверено един Джордано Бруно бе споделил в една от своите книги за Всемирността (той дава концепцията за всемирността): „ Този, който е тръгнал да търси Бог, и да е паднал, е към този момент Бог. Защото е тръгнал. ” И по какъв начин хубаво е разкрил концепцията за съвършенството, пътя за съвършенството - това е огромната концепция. И това е което би трябвало да направи индивидът.

Енергията на този параграф от Агни Йога е повече от една тяга за тези, които, изпълнявайки първото искане на Посланието, децата, които са тръгнали на път, да помнят, че “Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието... ” Мълчанието... Това е най-богатата софра на Мъдростта, която послужи, в действителност, като насъщ самун на тези, които през днешния ден могат да тръгнат. Така че тази естетика е налице и в случай че някой прояви съмнение, че не знае що е Мъдрост и спъне крайник, с цел да не върви напред, няма съображение. Знанието може да не е толкова огромно, че да ни стигне из пътя, само че пътят ще ни учи. Ето и това би трябвало да знаем. Този, който си е поставил самун единствено за един ден път, той няма да върви надалеч, само че в случай че носи в себе си съзнанието, че в пътя ще си направи самун, че от всяко дърво, което срещне, ще вземе плод, това му обезпечава стигане, каквото му разрешава зодията Козирог - на върха. 

Ето за какво ведно с този цикъл, в който би трябвало да се събудим, да тръгнем и да правим това, което желае от нас светът, има претенции, които са персонален свят, персонална осцилация, персонална потребност. Но когато споделяме персонални, ние в никакъв случай не можем да се отделим, тъй като носим стотици съзнания, носим хиляди животи. Ние не можем да си върнем съзнанието на кристала, само че живота на кристала го имаме. Затова споделям стотици съзнания, хиляди животи. Така че, когато като самостоятелна осцилация желаяме за себе си нещо, не можем ей така - единствено своя струйка да създадем. Тя ще влезе в този общ лъх, в този огромен ентусиазъм, който ще ни изкачва. Затова към този зодиакален знак и към Посланието, и към стиховете, и към параграфа се прибавя и второто от персоналните ни настояванията. Ето къде изтощеният може да изиска: “Дай ми (ни) властното си Слово, та Мъдрост да води дните на моето (нашето) служение! ”. Самото схващане за несъмнено служение е дързостта на знанието да го искаш - знанието на Мъдростта. Това, което направи Ева в знанието за полярността. Тя беше толкова дързостна, че вековете още и носят бедата. Но неволя, която по-късно ще схванат, че е била слънце. Ето тази смелост, това служение ни дава на нас съображение да желаеме властното Му Слово да ни води по пътя. А щом споделям, че това е една висша психологична сила, можете да си визиите каква огромна насита човек изпитва, когато го прокроси даже една мисъл на мъдрост; когато едно зарево от някъде го осветли; когато това, което постоянно ще споделяме - една усмивка освидетелствува Мъдростта. Защото да се разсъните, това значи, че сте в естетика с един свят на висше познание, на почтено служение, на съвършенство. Ето ви секрети. И тогава към този момент по какъв начин няма да изиска човек да послужи. Кое е това, което може да му отнеме вихреността? Точно за това на жезъла на Хермеса, на Кадуцея, имаше две крила. Това е вихреността - себесъзнание в служение на Бога, в служение на Отца, в служение на Еволюцията. Ако човек се спре в съблазънта да се назовава Син Божий, не може да се спре в съблазънта да се назовава Син Човеческий, който желае да върви път на съвършенство! Ако от едната сексапил имаме ужас, то другата е почтена, тъй като още индивидът у нас би трябвало да се построява. А тогава, когато построеният човек слезе от кръста на дуела, може да каже: “Аз и Отец едно Сме! ” (Йоан 10: 30). 

Много може да се приказва за този цикъл, за Козирога. Но всеки може да си напише своя биография със своето пътешестване в този зодиакален кръг. И в случай че това се научите да вършиме като едно гледане в тайната на персоналното си наличие, като едно концентриране - като генерална линия, като една дисциплинираност и като едно признание да давате нещо ново, ще бъде наслада да ви видя с такива биографии в себе си написани. 

Илюстрация: commons.wikimedia.org