Честит празник, мили, прекрасни, любими български жени!
Мили дами! Честит 8 март на всички – баби, майки, дъщери, сестри, обичани, приятелки, колежки, които честват този празник! И на останалите, които не го честват - също!
Този празник безусловно е извоюван от дамите и историята прелива от обстоятелства за техни подвизи на този ден. Началото е положено шумно от " марша на празните тенджери " на тъкачките в Ню Йорк в средата на 19 век. А по-късно още три стачки, три години поред с едно искане - Равноправие! Резултатът е 8 март - интернационалният женски ден.
Този хубав празник при започване на пролетта идва при нас, когато всичко се пробужда за живот и разцъфва. Нека вашият живот бъде безконечна пролет, светла и безоблачна.
Усмивки, прелестно въодушевление, наслада, благополучие и да сте обичани!
КОЛКО СИ ХУБАВА!...
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Не се измъчвай повече - бит ме!
Не се щади - бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
великолепие на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно - и в никакъв случай
ти няма да си глупава - бит ме!
И да си зла - бит ме!
Обичай ме!
По улиците, по-късно по стълбите,
изключително по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения - прощавай ми
неочакваните пропадания някъде -
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай - откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно -
вечно.
И какъв брой ми е невероятно... Колко си
ти пясъчна... И, апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
с цел да ме обичаш постоянно,
вечно.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си същинска.
Христо Фотев
Този празник безусловно е извоюван от дамите и историята прелива от обстоятелства за техни подвизи на този ден. Началото е положено шумно от " марша на празните тенджери " на тъкачките в Ню Йорк в средата на 19 век. А по-късно още три стачки, три години поред с едно искане - Равноправие! Резултатът е 8 март - интернационалният женски ден.
Този хубав празник при започване на пролетта идва при нас, когато всичко се пробужда за живот и разцъфва. Нека вашият живот бъде безконечна пролет, светла и безоблачна.
Усмивки, прелестно въодушевление, наслада, благополучие и да сте обичани!
КОЛКО СИ ХУБАВА!...
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Не се измъчвай повече - бит ме!
Не се щади - бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
великолепие на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно - и в никакъв случай
ти няма да си глупава - бит ме!
И да си зла - бит ме!
Обичай ме!
По улиците, по-късно по стълбите,
изключително по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения - прощавай ми
неочакваните пропадания някъде -
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай - откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно -
вечно.
И какъв брой ми е невероятно... Колко си
ти пясъчна... И, апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
с цел да ме обичаш постоянно,
вечно.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си същинска.
Христо Фотев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ