Мили хора, чуйте ме! Аз съм майката на Николай –

„ Мили хора, чуйте ме! Аз съм майката на Николай – моето само дете… “ – с тези думи Йоанна Тончева отваря сърцето си пред всички нас. Думи, които режат като нож, тъй като зад тях стои най-голямата болежка, която една майка може да преживее – да гледа по какъв начин детето ѝ постепенно угасва, а единственото, което може да направи, е да моли за помощ.

Преди два месеца злополука прекатурна живота на Николай и фамилията му. Днес младежът лежи имобилен в реанимация – без схващане, хранен със сонда, в свят, в който вярата се мери с капките от системите и молитвите на майка му. Лекарите са избавили живота му, само че към този момент споделят най-жестокото: „ Тук повече не можем да създадем “.

И до момента в който в България лечебните заведения подвигат ръце, в Турция лекарите дават късмет. Там екип от експерти изрично декларира: Николай не би трябвало да остава нито за момент без лекарско наблюдаване. Спешно се нуждае от систематична рехабилитация, нови проучвания и непрекъсната грижа. Но вярата има цена – 140 000 евро. Сума, която за едно семейство е непостижима, само че дружно можем да я съберем.

Днес Йоанна е обезверена. „ Нямам сили, нямам средства, само че имам вяра във вас “, споделя тя. И тази вяра е всичко, което крепи една майка, която всяка заран влиза в болничната стая и шепне на сина си: „ Бори се, моето момче “.

Нека не оставяме тази майка сама в борбата ѝ! Нека дадем късмет на Николай да отвори очи, да се усмихне още веднъж и да има бъдеще!

 всяка помощ е още една светлинка в тунела. Нека бъдем тази светлина.